Решение № 195 от 1.10.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 689/2018 г.

Решение № 195 от 1.10.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 689/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 3/15.01.18 г., постановена от ОС-Сливен /СлОС/ по Н. Д. 721/17 г., подсъдимите П. Й. и Ж. Г. са признати за виновни и осъдени за извършени от тях престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 199, ал. 1, т. 4 за П. Й.; и вр. чл. 54 и чл. 58А, ал. 1 НК са им наложени наказания лишаване от свобода съответно от шест години и осем месеца за Й. и шест години за Г., които да се изтърпят при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК спрямо подсъдимия Г. е приведено в изпълнение наложено по определение, постановено по Н. Ч. Д. 848/17 г. по описа на РС-Сливен, общо наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Зачетено е времето, през което дейците са били задържани по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража. Тази присъда е потвърдена с решение № 32/08.05.18 г., постановено от АС-Бургас /БАС/ по В. Н. Д. 31/18 г. Срещу съдебния акт на въззивната инстанция е постъпила обща касационна жалба от двамата подсъдими, в която са развити съображения, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се решението да бъде изменено, като са намалят наложените наказания чрез приложение разпоредбата на чл. 55 НК. В съдебно заседание пред ВКС Й. и Г. лично и чрез назначените им служебни защитници, поддържат жалбата си и отправените в нея искания. Частните обвинители М. и Д. Д., редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуален представител /също редовно призован/ и не заявяват становища по сезиращия настоящата инстанция документ. Представителят на ВКП настоява решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи и като съобрази становищата на страните в съдебно заседание, в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК намира за установено следното: Подсъдимите изразяват ярко недоволство към решаващата втора инстанция, свързано с наложените им наказания лишаване от свобода и по-точно казано, с тяхната дълготрайност. Изразяват се доводи, че съдът незаконосъобразно е индивидуализирал всекиму дължимото наказание, макар и правилно да е приложил нормата на чл. 58 А НК поради проведено пред СлОС съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант- по чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Настоява се на присъствие на предпоставките за това наказанието лишаване от свобода да бъде отмерено при условията на чл. 55 НК. Макар и само по себе си оплакването да е относимо към нарушение на материалния закон, доколкото по същество е свързано с искане за намаляване на наказанието, обмисляно в контекста на по-ниска степен на обществена опасност на дейците, този съд ще го обсъди по повод единственото релевирано основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съдебен състав е изписал пространни съображения относно констатираната обществена опасност както на деянието с неговите специфики, така и поотделно на подсъдимите. С тях ВКС се солидаризира напълно. Отчетено е личното участие на всеки от дейците и в частност обстоятелството, че Г. има основен принос в осъществената срещу пострадалите принуда. Същевременно Й. е с по-тежко съдебно минало, което прибавя още едно съществено за него квалифициращо обстоятелство. Обобщено казано, това са основните аргументи, които оказват доминиращо влияние при определяне на дължимото наказание и в светлината на тях е определена неговата дълготрайност. Взето е отношение по ниската стойност на инкриминираното имущество, по отчитането на самопризнанието с оглед оказано съдействие и изразено разкаяние, по младата възраст на единия деец. Същите на се неправилно оценени и са отнесени към заложените в чл. 36 цели на наказанието. Няма никакви разумни доводи, които да бъдат осмислени на плоскостта на необходимост от приложение на нормата на чл. 55 НК. В кориците на делото не присъстват доказателства и най-вече фактологически в обстоятелствената част на обвинителния инструмент не е прието подсъдимият Г. да е бил подведен от своя брат-подсъдимия Й., в извършване на конкретната престъпна деятелност, както твърди служебният защитник на първия. Като оставим настрана, че макар и млад, Г. е осъждан, но му е бил даван шанс с приложение на института на условното осъждане /поради тази причина понастоящем е реализирана нормата на чл. 68 НК, за което също са изписани съображения/, неговото участие в престъплението е изключително интензивно и упорито, що се касае до упражняване на принудата. От друга страна, дори и да се приеме, че подсъдимият Й. има семейство, за което се грижи, както той сам заявява /извън неговото изявление няма надлежни доказателства за това, видно от приложената на досъдебното производство-л. 91- декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/, изтъкнатото обстоятелство не може да бъде оценено като изключително смекчаващо отговорността такова. Всякакво намаляване на наложените на дейците наказания би било резултат от необоснована снизходителност. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/08.05.18 г., постановено от АС-Бургас по В. Н. Д. 31/18 г. РешениеТО е окончателно.