Решение № 9660 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2019 г.

Решение № 9660 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Ямбол (ОД на ДФЗ) срещу решение № 60/17.04.2019 г., постановено по адм. д. № 372/2018 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които налагат неговата отмяна - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Н. Къчев оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 60/17.04.2019 г., постановено по адм. д. № 372/2018 г. по описа на АС-Сливен е отменено Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 изх. № 01-283-6500/1165 от 11.12.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ-Ямбол, в частта, с която Н. Къчев не е одобрен за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, подмярка 14. 2. "Плащания за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ", дейност 14.2.1 "Осигуряване на свободна подова площ (ДПЖ на закрито)", изпратена е преписката за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона като са присъдени и разноски. Административният съд е приел, че уведомителното писмо, част от което се оспорва, е действителен административен акт, но при издаването му са допуснати съществени нарушения изискването за форма и на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства АС-Сливен е обосновал законосъобразни правни изводи без да бъдат допуснати процесуални нарушения. В обстоятелствената част на оспореното пред АС-Сливен уведомителното писмо е посочено, че се издава в резултат на извършени административни проверки по декларирани от Н. Къчев данни в подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 20/14/2.0.0247 по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г. В табличната форма на уведомителното писмо обаче в за дейност 14.2.1. ДПЖ на закрито от подмярка 14. 2 "Плащане за хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ" одобрените животни и животински единици (ЖЕ) са нула. Допълнително в писмото се съдържа общо изречение, че съгласно установените от Наредба № 4/8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014 - 2020 (Наредба) принципи за контрол и допустимост, при извършване на административни проверки на подаденото заявление за подпомагане/плащане е установено, че не са спазени изискванията за минимална площ в помещение/на двор за дейност 4.2.1 за наличен брой декларирани животни отглеждани в животновъдния обект към 31.12.2017 г., което е в разрез с изискванията, заложени в чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Обосновано АС-Сливен е приел, че така описаното съдържание на уведомителното писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Според чл. 23, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция) ДФЗ - Разплащателна агенция, извършва административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на дейностите. Процедурата по одобрение на кандидатите за подпомагане приключва с изпращане от ДФЗ на земеделските стопани на уведомително писмо с посочени мотиви за одобрение или неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" в срок до три месеца от крайната дата на съответния период на прием - чл. 24, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция). Според уведомителното писмо на земеделския производител са извършени административни проверки. В приложение отчет за съответствие от 11.12.2018 г. като резултатите са обобщени като положителни относно проверката за окомплектоване, съответствие на заявлението с критериите за допустимост и изпълнение на дейностите в съответствие с базовите изисквания според становището на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), а проверката на място не е приложима, като в заключение е посочено, че заявлението е допустимо за подпомагане. Тези констатации за цялото заявление са подписани от двама експерти и един началник на отдел. При тези факти законосъобразен е извода на АС-Сливен за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на уведомително писмо в оспорената пред съда част, защото възприетото правно основание от органа за неодобрение на процесното заявление, а именно неизпълнение изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата, е основано единствено на извършените административни проверки, заключението по които не установява по категоричен начин неспазване някакви изисквания, а точно обратното се съдържа в отчета на съответствието. В съдебната фаза на производството и след изслушване на вещото лице и приемане на изготвената от него експертиза се установява, че разминаването възниква от включването на животно, родено на 22.01.2018 г. (т. е. след относимия период до 31.12.2017 г.) при изчисляване на необходимата площ за отглеждане на животните на закрито. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че земеделският стопанин сам е трябвало да съобрази представената от него и от БАБХ информация, а не да се очаква да бъде "забелязана и отстранена от експертите на ДФЗ". При произнасяне по заявление на земеделски производител административният орган е длъжен да установи всички относими факти за правилното приложение на материалния закон като разполага с възможност да изиска допълнителна информация и освен административните проверки да извърши и проверка на място, каквото задължение му вменява разпоредбата на чл. 23, ал. 1 вр. ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция), съобразно изискването на чл. 24, т. 1 от Регламент за изпълнение(ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, с оглед гарантиране и ефективна проверка на точността и пълнотата на информацията в заявлението за подпомагане, и спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на въпросната схема за помощ и/или мярка за подпомагане, условията, при които се предоставя помощ и/или подпомагане или освобождаване от задължения. Решението на АС-Сливен е постановено и при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства, като правилно е ценил приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна експертиза Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. По изложените съображения касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Пред касационната инстанция Н. Къчев е направил разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател в цялост. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,