Решение № 4123 от 3.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главния архитект на Община Кюстендил и от Е. Станкова, против Решение 116/19.04.2021 г., постановено по административно дело 599/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С оспореното решение отказът на Главния архитект на Община Кюстендил, обективиран в писмо с изх. УТ1167/20.09.2018 г. за издаване на виза за проектиране за строеж Жилищна сграда ниско застрояване в УПИ XI-4517, кв. 283 по ПУП ПЗР на гр. Кюстендил, е отменен и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по заявление с вх. УТ 1167/31.07.2018 г. при съобразяване са дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационните жалби се сочи неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди отказът за издаване на виза. Подадени са две частни жалби от Ц. Пчелински, насочени срещу Определение 314/02.06.2021 г. и срещу Определение от 01.10.2021 г., постановени по делото, в които се оспорва правилността им и се иска тяхната отмяна, ведно със съответните последици. Първото определение е постановено по реда на чл. 248 ГПК по искане на Ц. Пчелински за изменение на решението в частта на разноските, а със второто е оставена без уважение молбата му на основание чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за представяне на списък за разноските по делото. Касационната жалба на Главния архитект на Община Кюстендил се поддържа от юрисконсулт Христова, а касационната жалба на Е. Станкова се поддържа от адвокат Тодоров, които молят да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Оспорват депозираните частни жалби. Ответните страни Ц. Пчелински, З. Генов и Т. Пчелински се явяват лично, като оспорват касационните жалби и изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение. Поддържат частните жалби, подадени от Ц. Пчелински. В. Василева, Б. Иванова, Х. Христова и Н. Христова, се представляват от адвокат Тодоров, който поддържа касационните жалби и оспорва частните жалби. Л. Петровска, редовно призована, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение, поради което предлага да бъде оставено в сила. Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни, се явяват процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Оспореният пред съда изричен отказ да се издаде виза за проектиране за строеж Жилищна сграда ниско застрояване в УПИ XI-4517, кв. 283 по плана на гр. Кюстендил, е мотивиран от органа на две основния : предложената с проекта сграда се различава от новопредвидената съгласно действащия подробен устройствен план и липса на договаряне по реда на чл. 183, ал. 1 ЗУТ между съсобствениците на имота. Административният съд е събрал относимите писмени доказателства и е изслушал заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които е достигнал до обоснования и правилен извод за незаконосъобразност на оспорения отказ. На първо място е приел, че са налице предпоставките за издаване на виза за проектиране по чл. 140, ал. 3, във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, съгласно които когато се променя само конфигурацията и разположението на предвидената сграда, без да се изменя характера и начина на застрояване в имота съгласно действащия ПУП, не се налага неговото изменение, като конкретното застрояване се определя с виза. По делото е установено, че с новопредвидената сграда, показана в проекта на заявителя не се променя характера на застрояване в имота, който е урегулиран за ниско застрояване съгласно действащия Подробен устройствен план на гр. Кюстендил от 1993 г. Не се променя и начина на застрояване, тъй като процесната сграда се явява втора жилищна сграда и с нея не се засяга съществуващата в имота сграда, изградена на страничната регулационна линия със съседен имот, тоест се запазва свързаното застрояване в двата имота. На следващо място, правилен е изводът на съда за това, че изискванията, регламентирани в чл. 183 ЗУТ са приложими към следващия етап от разрешаване на строителството, който е одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж, но не и на етапа проучване и проектиране, посредством издаване на виза. Ето защо, административният орган не е следвало да отказва издаването на виза за проектиране на това основание, при изпълнение на останалите изисквания, регламентирани в закона. С оглед на изложените мотиви, обжалваното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Депозираните от Ц. Пчелински частни жалби против Определение 314/02.06.2021 г. и Определение от 01.10.2021 г., постановени по административно дело 599/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил, са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Първото определение е постановено по повод негово искане за изменение на решението в частта на присъдените разноски чрез увеличаване на техния размер, като съдът е оставил без разглеждане искането му в частта за присъждане на платен депозит за експертиза по административно дело 599/2019 г., тъй като е приел същото за преклудирано, предвид непредставяне на списък по чл. 80 ГПК. Със същото определение е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по административно дело 443/2018 г., тъй като доказателства за реалното им заплащане не са представени своевременно. Така постановеното определение е правилно. Изрична е разпоредбата на чл. 80 ГПК, приложена от съдебния състав, съгласно която страна, която в срок до последното заседание в съответната инстанция не представи списък на разноските, няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, съответно искането в този смисъл е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Правилен е и изводът на съда за това, че се дължат само тези разноски, които са поискани своевременно, и за извършването на които в срок до приключване на устните състезания по делото са представени надлежни доказателства за извършването им. Този извод е съответен както на разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 ГПК, така и на Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. на върховния касационен съд по тълкувателно дело 6/2012 г. В конкретния случай доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева са представени едва след постановяване на съдебното решение, поради което правилно съдът е отказал да ги присъди, съответно да измени решението си в тази част. С второто оспорено определение, съдът е оставил без уважение молбата на Ц. Пчелински с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК за възстановяване на срока за представяне на списък на разноските по делото. За да постанови този съдебен акт, съдебният състав е прие, че липсват доказателства за това, че пропускането на този срок се дължи на непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Действително, лицето е представило болничен лист за периода на последното съдебно заседание, но лично или чрез упълномощения от него адвокат не е поискало отлагане на същото. Освен това, не се сочат данни и доказателства за това процесуалният му представител също да е бил възпрепятстван да се яви на заседанието или да извърши съответните процесуални действия чрез писмено изявление до съда, поради което правилен е изводът за отсъствие на особени непредвидени обстоятелства, които да са попречили на страната да спази срока за представяне на списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения, процесните определения като постановени в съответствие с установените факти и приложимия закон, са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Независимо от изхода на основния спор, в полза на ответната страна Ц. Пчелински не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършени такива в хода на настоящото съдебно производство, а претендираните разноски касаят първоинстанционното производство, по които Административен съд Кюстендил се е произнесъл със съответните актове, които са преценени за правилни от касационната инстанция. Относно депозираните частни жалби, в полза на ответните по тях страни не следва да се присъждат разноски, тъй като производството по чл. 248 ГПК има за предмет спор за разноски, респективно такива не се дължат и присъждат за това производство. Воден от горното Върховният административен съд, състав на Второ отделение