Решение № 16919 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2013 г.

Решение № 16919 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП - гр. София срещу решение № 7010/17.12.2012 г., постановено по адм. д. № 8276/2011 г., по описа на Административен съд гр. София-град, с което е отменен по жалба на Крайбург Австрия Гмбх и Ко. КГ - Австрия, ЕИК 175631183, със седалище в Австрия /с предишно наименование Гумиверк Крайбург Австрия Гмбх и Ко - Австрия/, ревизионен акт (РА) № 231010294/10.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1292/02.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, отменително основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че собствеността върху стоките предмет на процесната фактура е прехвърлена два месеца преди издаването й, съответно тогава е настъпило данъчното събитие, поради което правилно и законосъобразно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът, Крайбург Австрия Гмбх и Ко. КГ - Австрия, в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на върховната административна прокуратура, счита, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт № 231010294/10.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 1292/02.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София, с който на Крайбург Австрия Гмбх и Ко. КГ - Австрия е отказано право на данъчен кредит в размер на 76 573.14 лева по фактура № 1224/17.02.2009 г. издадена от "Крайбург България" ЕООД, с предмет - конкретно описани материали, индивидуализирани по вид, тегло, количество единична цена, стойност в евро и стойност в лева. Обжалваният РА е издаден в резултат на повторна ревизия, извършена след като с решение № 1713/15.11.2010 г. Директорът на Д"ОУИ" на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменил РА № 1001001316/07.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите на ТД на НАП София в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчен период 01.02.2009 г. до 28.02.2009 г. и е върнал административната преписка на органа издал заповедта за възлагане на ревизия като е указал в 14-дневен срок от връчване на решението да бъде издадена нова заповед за извършване на ревизия за същия период от друг ревизиращ екип. За да отмени обжалваният РА, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП в кръга на определените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но е незаконосъобразен. Съдът е счел за необосновани изводите на органа на приходите, че данъчното събитие е настъпило към 01.01.2009 г. съгласно уговореното в т. VI от договора от 26.02.2009 г. сключен между жалбоподателя и "СБР" ООД, както и изводът на директора на дирекция "ОУИ", който видно от мотивите на решение № 1292/02.08.2011 г. приема, че към датата на инвентаризацията в присъствието на представител на Гумиверк Крайбург Австрия Гмбх и Ко т. е. към 31.12.2008 г. е прехвърлено правото на собственост върху процесните стоки на "СБР" ООД и на това основание счита, че към 17.02.2009 г. между "Крайбург България" ЕООД и жалбоподателя не е извършено прехвърляне право на собственост върху описаните във фактура № 1224 стоки. Решението е правилно. Установено е, че с търговски договор от 26.02.2009 г., ревизираното австрийско дружество "Гумиверк Крайбург Австрия Гмбх & Ко" предоставя на "Страйл България и Реластек" ООД ("СБР" ООД), изключителните права за пласмент на Крайбург материали и принадлежности за възстановяване на гуми от всякакъв вид по технология на топъл и студен регенерат. "СРБ" ООД се задължава да извършва покупката, складирането и продажбата на материали за възстановяване на гуми на Крайбург от свое име и за собствена сметка, като самостоятелен търговец. Договорът е със срок от 3 години и има действие, считано от 01.01.2009 г. Съгласно т. VI от договора, в превода му на български език, изготвен в ревизионното производство, която касае наличности на материали от "Крайбург България" ЕООД към 01.01.2009 г., Търговецът ("СБР" ООД) придобива стоковата наличност - вулканизирани ленти, свързващи уплътнения, разтвори, уплътняващи ленти - и търговски продукти на "Крайбург Австрия" ООД. Приемането на наличностите се осъществява чрез съвместно извършена от Търговеца и Крайбург инвентаризация през 51-вата календарна седмица на 2008 г. Въз основа на тази клауза, органът по приходите е приел, че към 01.01.2009 г. по силата на този договор, "СБРТ" ООД е придобило цялата стокова наличност на Крайбург България, установена при извършената инвентаризация. Поради това и на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е направен извод, че правото на собственост е прехвърлено въз основа на извършената инвентаризацията и че към 01.01.2009 г. е настъпило данъчно събитие по доставка между "Крайбург България" ЕООД и "СРБ" ООД, за която не е издадена фактура в законоустановения срок по чл. 113 от ДОПК. След справка в търговския регистър от ревизиращите е установено, "Гумиверк Крайбург Австрия Гмбх & Ко" е собственик на "Крайбург България" ЕООД и е направен извод, че са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 буква "е" от ДОПК. При повторната ревизия е прието, че към 17.02.2009 г. "Гумиверк Крайбург Австрия Гмбх & Ко" не е получател по облагаема доставка и за него не възниква право на данъчен кредит към този момент. Данъчно събитие е възникнало към 01.01.2009 г., по доставка с получател "СБР" ООД, което е придобило цялата стокова наличност на "Крайбург България" ЕООД. Освен това към тази дата чуждестранното лице не е регистрирано по ЗДДС. Поради изложеното органът по приходите е приел, че към 17.02.2009 г. за австрийското дружество не са налице условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Във връзка с изясняване точният смисъл на чл. VI от цитирания договор, на който са се позовали данъчните относно прехвърляне собствеността върху стоките в съдебното производство е назначено вещо лице - преводач от немски. Според неоспорено от страните заключение точният превод на спорната т. 2 от чл. VI от договора е: "Съставянето на списъка с наличностите (или описа на наличното имущество) се извършва чрез съвместно извършена инвентаризация от търговеца и Крайбург Австрия в 51-та седмица на 2008 г. ", а не както са приели ревизиращите: "Приемането на наличностите се осъществява чрез съвместно извършена от търговеца и Крайбург инвентаризация през 51-та седмица на 2008 г. ". От превода, направен от вещото лице следва, че изводите на органите по приходите за прехвърляне на наличности се основават на неточен превод на разпоредбата на договора. Освен това от значение е обстоятелството, че доставчикът по процесната фактура, "Крайбург България" ЕООД не е страна по този договор, поради което, както правилно е посочил административният съд, въз основа на цитираната договорна разпоредба за него не може да настъпи задължение да прехвърли правото на собственост върху констатираните в наличност стоки на "СБР" ООД. Този договор е сключен между получателя по процесната фактура и "СБР" ООД, който с фактура № 90012/17.02.2009 г. придобива в последствие посочените стоки, от което следва, че въпросният договор е свързан с последващата реализация на стоките, придобити от "Крайбург България" ООД по процесната фактура. Този извод се подкрепя и от заключенията по назначената ССЕ. С процесната фактура "Гумиверк Крайбург Австрия Гмбх & Ко" закупува материали от Крайбург България" ЕООД - "протектор студен регенерат тежки гуми с различни параметри, боя, външна риза за регенерат, обезвъздушаващи колани, фолио, куплунг, нипел и др. От основното заключение на ССЕ, което се кредитира изцяло от съда, като неоспорено от ответника, се установява по данните в счетоводна сметка 304, че прекият доставчик е разполагал със стоки, съответстващи по вид и количество на фактурираните. От вещото лице не са констатирани счетоводни данни, че "Крайбург България" ЕООД е отчуждило и съответно изписало от счетоводството си стоки от вида и количеството на процесните в по-ранен период от 17.02.2009 г. както към 01.01.2009 г., така и към м. 12.2008 г. когато е извършена инвентаризацията на наличностите. Допълнително заключение на вещото лице установява, че към 31.12.2008 г. в счетоводството на "СБР" ООД не са заведени каквито и да било стоки на склад. В счетоводството на "СБР" ООД стоките са заведени по сметка 303 "Стоки на склад" с дата 17.02.2009 г. Предмет на двете фактури са вещи, които са индивидуализирани по вид, тегло, количество и стойност в самата фактура. Видно от съдържанието й, същата съдържа подробен списък на стоките, предмет на доставка. Именно към датата 17.02.2009 г. стоките са изписани в счетоводството на доставчика и заприходени в счетоводството на жалбоподателя, а в последствие и в счетоводните сметки на последващия приобретател - "СБР" ООД. Няма спор, че правото на собственост е прехвърлено от получателя по процесната фактура на "СБР" ООД към момента на издаване на фактурата - 17.02.2009 г., а не на датата посочена в чл. VI от договора - 01.01.2009, нито при инвентаризацията през м. 12.2008 г. При анализ на събраните доказателства административният съд правилно е стигнал до извода, че правото на собственост върху стоките между "Крайбург България" ЕООД и ревизираното лице е прехвърлено към момента на издаването на фактурата, тъй като същите са индивидуално определени вещи. Поради това данъчното събитие по тази доставка съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е настъпило на 17.02.2009 г., а не както се твърди в ревизионния акт - на 01.01.2009 г., респективно през м. 12.2008 г., когато е извършена инвентаризацията на наличностите. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с представеното в хода на ревизионното производство обяснение от "Крайбург България" ЕООД, че на стоките е извършена инвентаризация на 29.12.2008 г. и 30.12.2008 г. и същите са предадени на получателя "Гумиверк Крайбург Австрия Гмбх & Ко", т. е. много преди издаването на фактурата. На първо място следва да се отбележи, че тези доводи са обсъдени подробно от административния съд. Протоколът за извършена насрещна проверка на прекия доставчик и събраните доказателства не са приобщени към доказателствата в процесната ревизия и не са част от ревизионната преписка. В мотивите на РД изводите за момента на настъпване на данъчно събитие и липсата на основания за издаване на процесната фактура са изградени единствено въз основа направения анализ на клаузите на договора от 26.02.2009 г. Без тези доказателства да са реално приобщени като част от доказателствата, събрани в хода на процесната ревизия няма как да бъде осъществен контролът върху тях и съответно ревизираното лице да упражни правото си на защита, с което както е отбелязал и административният съд е нарушен принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 от ДОПК, още повече, че тези твърдения на данъчните се оспорват от ревизираното лице. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал правилен краен извод. Тези изводи на съда по никакъв начин не се опровергават от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане от страна на ответника по касация и представените доказателства за реално направените разноски за касационната инстанция, на "Гумиверк Крайбург Австрия Гмбх & Ко" следва да бъдат присъдени 8970 лева разноски, съгласно приложения списък. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Осмо отделение,