Решение № 1044 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2012 г.

Решение № 1044 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Уисам Мохамед Жарши, палестинец, без гражданство, е подал касационна жалба срещу решението от 10.10.2012 г. по адм. дело № 5649/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 333/08.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № 752/25.05.2011 г. до Държавната агенция за бежанците Уисам Мохамед Жарши, палестинец, роден в Република Ливан, без гражданство, е поискал да му бъде предоставен статут, за да живее законно в Република България. С влязло в сила решение от 27.05.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците молбата на чужденеца била оставена без уважение. С молба № УП 4142/26.07.2011 г. чужденецът отново поискал статут, мотивирайки искането си с "проблеми с Палестинската организация за общо командване". С решение № УП-177/18.11.2011 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците била отхвърлена последващата молба на чужденеца за предоставяне на статут. С решение от 23.02.2012 г. по адм. дело № 10628/2011 г. по описа на Административния съд - София град административният акт бил обявен за нищожен поради липса на компетентност на издателя на акта и преписката била изпратена на председателя на Държавната агенция за бежанците за разглеждане. С решение № 333/08.05.2012 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Уисам Мохамед Жарши с мотиви, че бежанската история е основно променена и недостоверна, както и че липсват основания за удовлетворяване на искането. Административният съд приел, че оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците съответства на закона. Съдът изложил съображения, че твърденията на чужденеца за това, че е бил преследван и принуждаван да работи за радикални групировки, са неподкрепени с доказателства. Преценявайки обстановката в Ливан, където чужденецът е живял, преди да потърси закрила в Република България, съдът изтъкнал, че след сформирането на новото правителство през юни 2011 г., е бил сложен край на петмесечната политическа криза, заплашваща сигурността на страната, и политическото насилие там било прекратено. На територията на Ливан живеели около 350 000 палестински бежанци, които имали ограничения само по отношение на осигуряване на подслон и работа. Не е известна информация те да са подлагани на нечовешко отношение, изтезания или животът им да е бил в опасност. Наред с липсата на основанията по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците, пречка за предоставянето на статут на чужденеца се явявало и становището на Държавната агенция за национална сигурност, че той представлява заплаха за националната сигурност. Поради това съдът отхвърлил жалбата на Уисам Мохамед Жарши. Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно материалния закон. Промяната на бежанската история при разглеждане на повторно направеното от чужденеца искане за предоставяне на статут заедно с фактите от нея, които са неубедителни, обосновава извода на административния съд за отсъствието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Обстоятелствата, сочени от жалбоподателя, не са от такъв характер, че да породят у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, в контекста на невъзможност за получаване на закрила от държавата Ливан, в която му е била издадена лична карта на палестински бежанец. Вярно е, както се е произнесъл Съдът на Европейския съюз в решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на кандидата не е подчинено на условието той да представи доказателства. Това погрешно разсъждение на административния съд обаче не променя крайния извод за неоснователност на жалбата срещу отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут. Не може да се приеме за правдоподобно, че в течение на 9 години - от 2000 г. до 2009 г. - чужденецът е бил заплашван да се присъедини към терористична организация и въпреки че не се е подчинил, не е бил обект на посегателство. В историята на чужденеца липсват и факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната, където е получил статут на бежанец, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, което подкрепя преценката на първоинстанционния съд. Същевременно, както законосъобразно е приел съдът, наред с останалите обстоятелства следва да се съобрази и становището на Държавната агенция " Национална сигурност ", според което има основание да се смята, че Уисам Мохамед Жарши представлява заплаха за националната сигурност. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд