Решение № 5143 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. Ш. С., [ЛНЧ] гражданин на Ирак, срещу Решение № 1853 от 15.01.2026 г. на Административен съд-София – град (АССГ) по адм. дело № 645/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 13191 от 17.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател - А. Ш. С., чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд, в противоречие със събраните по делото доказателства, е приел, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност на Република България, поради което неоснователно е приел, че е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Сочи, че видно от съдържанието на Решение № РПЗТ-24 от 02.04.2025 г. на председателя на ДАБ възражението на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност на страната е оттеглено. Счита, че анализът на изложената в решението обстановка в Ирак е формален и не кореспондира с личната история на молителя – търсещ закрила. Твърди, че всяко лице, което търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище, каквато не е извършена от първоинстанционния съд. Сочи, че съдът не е разгледал установените по делото данни за наличие на племенен конфликт, който е причината да напусне Ирак Иска да се отмени обжалваното съдебно решение и да се постанови ново, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ. Представлява се от адв. Желев. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците, оспорва касационната жалбата като неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът се представлява чрез юрк. Хичовски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. Ш. С. срещу Решение № 13191 от 17.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 и във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4, пр. 2 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна, и същият е материално законосъобразен. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че със Заповед 6101ПАМ-136 от 22.07.2024 г., издадена от началника на Гранично полицейско управление - Бургас, спрямо А. Ш. С. е приложена принудителна административна мярка "връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". От фактическа страна заповедта е мотивирана с Докладна записка рег.№ 6811р-10120/22.07.2024 г., в която е отразено че на 22.07.2024 г. около 05:50 ч. патрул на Зонално жандармерийско управление - Бургас се е разминал с лек автомобил Фиат Стило, в който са забелязани силуети на много хора. Автомобилът е последван и спрян за проверка. При проверката е установено, че водач на автомобила е румънски гражданин, а пътници са шестима мъже на видима възраст 13-30 г., самоопределили се като граждани на Сирия. В заповедта е посочено, че по заявени от чужденеца данни той е гражданин на Сирия, роден на [дата] в гр. Бокамал, Сирия. Административното производство е започнало по подадена от А. Ш. С. Молба, вх. № ОК-13-1606 от 21.08.2024 г. на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) - София за предоставяне на международна закрила. Въз основа на подписана от чужденеца декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ е установено, че А. Ш. С. е гражданин на Ирак, с етническа принадлежност: [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение – женен. Съставена е Евродак дактилоскопна карта, реф. № [заличен текст] и му е генериран [ЛНЧ].. На 21.08.2024 г. с чужденеца е проведено интервю, в присъствието на преводач, обективирано в Протокол, рег. № УП-23655. По време на интервюто чужденецът е заявил, че е напуснал за първи път Ирак през 2014 г. нелегално с баща си, майка си и тримата си братя като заминали заедно за Сирия, където останали около шест месеца и след това в края на 2015 г. нелегално преминали в Турция, където останали до края на м. 07.2024 г. На 22.07.2024 г. влязъл нелегално с група от седем души в Република България. На 24.07.2024 г. е задържан от полицейски служители и настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) - Бусманци, гр. София към дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи (МВР). При провеждане на интервюто молителят е заявил, че със съпругата си имат три деца, които в момента се намират в гр. Тартус, като семейството му живее в Турция от осем години. Според думите му, [заличен текст] там са подложени на сериозна дискриминация — не им се заплаща за положения труд, обиждат ги на публични места, а съпругата му в момента няма достатъчно храна за децата. Иракският гражданин е заявил още, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава от Европейския съюз (ЕС) и за първи път подава молба за международна закрила. Той не е имал проблеми с властите в страната си по произход, нито заради етническата си принадлежност, нито заради религията си. Като причина да напусне Ирак посочва дългогодишен конфликт, свързан със земя, възникнал още по времето на управлението на С. Хюсеин, между племето [заличен текст], към което принадлежи, и племето [заличен текст]. През 1997 г. негов чичо е убил човек от враждуващото племе и впоследствие е бил обесен от режима на С. Хюсеин. Въпреки това враждата между двете племена продължава и до днес. Поради опасения, че целият му род може да бъде убит заради този конфликт, той е напуснал страната си. Заявява, че не би се върнал в Ирак, тъй като проблемите между племената все още съществуват. По време на интервюто е уточнил, че не е служил в иракската армия. Обяснява, че по времето на С. Хюсеин военната служба е била задължителна за навършилите 18 години, но след 2003 г. е станала доброволна. През 2005 г. е бил задържан за два месеца от американски военни в гр. Алкаем по време на рутинна проверка, без да му бъде обяснена причината, като е държан във военна база. В други държави не е бил задържан. Също така посочва, че родният му град се контролира от официалните иракски власти и от шиитската групировка „Алхашед Алшаби“, като тази информация има от новините, тъй като е напуснал Ирак през 2014 г. Никога не е участвал или присъствал на военни конфликти в страната си. През 2014 г. е бил отвлечен за два дни от представители на враждуващото племе, които са го изтезавали с електрически ток, като е бил освободен с помощта на баща си. Относно престоя си в град Азаз, Сирия, от края на 2014 г. до август–септември 2015 г., той посочва, че е срещал сериозни трудности, тъй като сирийската армия е обстрелвала населението в града, който е бил под контрола на Свободната сирийска армия и турските власти. Напуска Сирия поради войната и липсата на сигурност. Съобщава също, че брат му е бил убит, докато пазарувал в град Абукамал, при атака на сирийската армия, която е хвърляла варели с боеприпаси върху цивилното население. Друг негов брат е загинал заедно с още 11 души в [населено място], близо до Абукамал, при опит да продаде автомобил, след като е бил обвинен във връзки със силите на НАТО. С Решение № РПЗЦТ-61 от 22.08.2024 г. на председателя на ДАБ, поради наличие на предпоставките по чл. 45б, ал. 1 и 3 ЗУБ и на основание чл. 45в, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУБ, молителят е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила. В решението е посочено, че в ДАБ е постъпило писмо от ДАНС, вх. №2-80 от 16.08.2024 г., според което, поради възникнали съмнения относно самоличността на А. Ш. С. има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност и следва да бъде настанен в помещение от затворен тип по време на производството по разглеждане на молбата му за предоставяне на международна закрила. Решение № РПЗЦТ-61 от 22.08.2024 г. на председателя на ДАБ е обжалвано пред АССГ, който с Решение № 18375 от 30.09.2024 г. по адм. дело № 8929/2024 г. е отхвърлил жалбата. Решението е влязло в сила на 30.09.2024 г. По делото е представено Писмо, рег. № М-15952 от 02.10.2024 г. на ДАНС, в което, съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС), ДАБ е уведомена, че специализираният орган не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като А. Ш. С.. Впоследствие, с писмо рег. № М-17086 от 14.10.2024 г. на ДАНС, ДАБ е уведомена, че специализираният орган разполага с информация, че лицето, регистрирано като А. Ш. С. представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Република България. Издадено е обжалваното в първоинстанционното производство Решение № 13191 от 17.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 и във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4, пр. 2 ЗУБ, на А. Ш. С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В хода на административното производство е ползвана информацията от Справка относно общото положение в Република Ирак актуална към 26.09.2024 г. изготвена от ДАБ. По реда на чл.176 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) А. Ш. С. е направил изявление, като е заявил, че в страната си има проблеми с племенната групировка [заличен текст], тъй като той е [вероизповедание], а страната се управлява от шиити. Баща му е бил голям офицер при Саддам и той е бил преследван заради това. Напуснал е Ирак и не може да се върне. При нападение от Иран е загубил две от децата си. След като е избягал в Турция, е бил там около 8 години и му са се родили 3 деца, те са в Турция. През 2011 г. е бил отвлечен от шиитски групировки и около 25 дни е бил в плен, нанесен му е побой и има белези. Единият му брат е бил убит от терористи, а другият е бил убит при бомбардировки. Не може да се върне нито в Ирак, нито в Турция, не може и да доведе семейството си, няма документи. От юли 2024 г. е в България, работи като монтьор по трудов договор. Никога не е бил в Руската федерация. В хода на съдебното производство са представени Справки, вх.№ МД-02-497 от 18.09.2025 г. и вх.№ МД-02-655 от 17.12.2025 г. относно Ирак, както и справка от Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) относно разрешаване на племенните конфликти в Ирак. По делото е представено Решение № РПЗП-24 от 02.04.2025 г. издадено от председателя на ДАБ, съгласно което е прекратено настаняването на А. Ш. С. в помещение от затворен тип. За да прекрати настаняването органът е взел предвид писмо от 02.04.2025 г. на ДАНС, с което ДАБ е уведомена, че към 02.04.2025 г. са отпадали основанията за настаняване на лицето А. Ш. С. в център от затворен тип. При така установеното съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна, и същият е материално законосъобразен. Съдът е счел, че въз основа на предоставената информация от компетентния орган ДАНС е формиран обоснован извод за наличие на заплаха за националната сигурност, поради което правилно са приложени императивните разпоредби на чл. 12, ал. 1, т. 6 и във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4, пр. 2 ЗУБ, изключващи предоставянето както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Посочил е, че в тази хипотеза административният орган не разполага с възможност за преценка относно предоставянето на закрила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю пред административния орган, както и другите, събрани хода на производството доказателства, съдът е достигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Счел е, че са налице съществени противоречия в бежанската история на жалбоподателя, включително относно държавата му на произход и съществени факти като твърдяното отвличане. Приел е, че тези несъответствия обосновават липса на достоверност, съобразно изискванията на чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), според който кандидатът следва да положи усилия да обоснове молбата си и да представи последователни и правдоподобни твърдения. Посочил е, че жалбоподателят не е твърдял да е бил подложен или да е претърпял каквото и да е насилие, изхождащо от държавата, от нейни институции или от политически или религиозни формирования. Проблемите, които чужденецът е заявил като причини за напускането на Ирак и нежеланието му да се завърне там, са причини от битов характер, свързани с междуплеменна вражда във връзка със земеделска земя не могат да се квалифицират като акт на преследване, респективно не обосновават страх от преследване. Съдът е приел, че правилно жалбоподателят е квалифициран като икономически мигрант, доколкото поведението му сочи на стремеж към подобряване на жизнения стандарт, а не на необходимост от международна закрила. Посочил е, че продължителното му пребиваване в трета държава, при липса на принуда за напускане, допълнително потвърждава този извод. Счел е, че не са налице предпоставките за нито една от трите хипотези – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко третиране, както и тежки и лични заплахи поради безогледно насилие в условията на въоръжен конфликт. Приел е, че степента на насилие в Ирак не достига прага, изискващ предоставяне на субсидиарна закрила. Позовал се е на Справка, вх.№ МД-02-497/18.09.2025 г. и Справка, вх. № МД-02-655/17.12.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, съгласно които е достигнал до извод за наличието на значително подобрение на цялостната ситуация по отношение на сигурността в страната, като това подобрение има траен и устойчив характер. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение № 13191 от 17.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото са налице сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. Аналогично, по чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото съществуват сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. С Решение № РПЗЦТ-61 от 22.08.2024 г. на председателя на ДАБ и предвид постъпило писмо от ДАНС, вх. №2-80 от 16.08.2024 г., според което, поради възникнали съмнения относно самоличността на А. Ш. С. има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, на основание чл. 45в, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУБ, молителят е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила. След издаването на обжалвания в настоящото производство административен акт, от председателя на ДАБ е издадено и Решение № РПЗП-24 от 02.04.2025 г., с което е прекратено настаняването на А. Ш. С. в помещение от затворен тип. За да прекрати настаняването органът е взел предвид писмо от 02.04.2025 г. на ДАНС, с което агенцията е уведомила ДАБ, че към 02.04.2025 г. са отпадали основанията за настаняване на лицето А. Ш. С. в център от затворен тип. При постановяване на решението си, съдът не е взел предвид, че основанията за настаняване на А. Ш. С. в център от затворен тип (сред които и основанието, че представлява заплаха за националната сигурност) са отпаднали. По този начин съдът е достигнал до неправилни изводи, че продължават да са налице основанията посочени в чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, препятстващи възможността да се предостави международна закрила на чужденеца. Независимо от това правилни са изводите на съда, че основателно административният орган е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската му история, търсещият закрила не е доказал по отношение на него да има основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини за търсене на международна закрила са такива от икономически характер и не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и по отношение на извода за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Ирак, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отношение или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При издаването на оспорения административен акт административният орган и съдът подробно са обсъдили ситуацията в страната по произход на А. Ш. С., като са достигнали до правилен извод, че не са налице и предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обстановката на територията на Ирак действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателя, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава. Решението на административния орган, потвърдено от първоинстанционния съд, е постановено при съобразяване на основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното решение и в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Това разрешение следва да се тълкува във връзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт (бил той международен или вътрешен) безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложените от първоинстанционния съд правни изводи във връзка с общото положение в Ирак, които са направени на база представени Справка, вх.№ МД-02-497 от 18.09.2025 г. и Справка, вх. № МД-02-655 от 17.12.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, се потвърждават и от представените в касационното производство Справка от ДАБ с вх. № МД-02-119 от 23.03.2026 г. В Справка, вх. № МД-02-119 от 23.03.2026 г., съдържаща информация относно актуалното положение в Ирак към 23.03.2026 г., е посочено, че редовните въоръжени сили на Ирак и вътрешните правоприлагащи органи действат в посока на поддържане на реда в страната, работейки успоредно с Комитета за народна мобилизация. В Ирак ВКБООН дава приоритет на укрепването на обществените услуги на бежанци, търсещи убежище лица, разселвани иракчани и приемащи общности, като се обръща внимание на необходимостта от закрила и се насърчава тяхната самостоятелност. Предвид изложената информация съдържаща се в официалните справки, дори да се приеме, че вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, то не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход, в качеството му на цивилно лице, поради самия факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, пар. 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Ирак има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където е пребивавал дълъг период от време, както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от Европейския съюз, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Анализът на изложената в решението обстановка в Ирак не е формален и кореспондира с личната бежанска история на молителя. Данните за общественото-политическото и икономическо положение в Ирак се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки, но и от тези представи в касационното производство и посочени по-горе. Същите са изготвени от дирекция “Международна дейност” на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището) за изготвяне на информация за страните на произход и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Налага се изводът, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. А. Ш. С. е напуснал Ирак, за да се засели другаде, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Ирак той би могъл да води нормален начин на живот. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от сочените в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на изложеното, като е приел Решение № 13191 от 17.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,