Решение № 10059 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13794/2009 г.

Решение № 10059 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13794/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Величка Андреева Илиева и Николай Андреев Илиев срещу Решение № 362 от 26.05.2009 г. на Варненския окръжен съд по адм. дело № 331/2005 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответниците по касационната жалба - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, "Еф ен Джи пропертис" ООД, Илияна Андреева Харизанова, Михаил Стефанов Илиев и областният управител на област Варна, не са изразили становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение окръжният съд е отменил Заповед № КД-14-03-29/10.02.2005 г. на началника на Служба по геодезия картография и кадастър гр. Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и Заповед № 300-152/29.10.2003 г., по заявление вх. № 94-33/07.02.2005 г. от Илияна Андреева Харизанова, с приложени документи по чл. 69, ал. 3 от Наредба № 14/2001 г. (отм.) и Протокол № 29/09.02.2005 г. по чл. 32, ал. 3 от Наредба № 19 е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на Приморски парк "Горчивата чешма", гр. Варна, одобрена със Заповед № 300-5-13/16.02.2004 г. на изпълнителния директор на АК за имоти с идентификатори 10135.536.359 и 10135.536.371, състоящо се в попълване в кадастралната карта и кадастралния регистър на поземлен имот с нов идентификатор 10135.536.393 за част от имоти с идентификатори 10135.536.359 и 10135.536.371 и граници по цифров модел за част от поземлен имот № 1883 по стар кадастрален план на м. "Свети Никола" с площ 326 кв. м., на основание решение за реституция на кмета на община Варна от 04.12.1992 г. и протокол за въвод във владение № 191/08.09.1993 г., собственост на Величка Андреева Илиева, Николай Андреев Илиев, Илияна Андреева Харизанова, Дора Фикова и Михаил Стефанов Илиев. Оставащата част от ПИ 10135.536.359 получава нов идентификатор 10135.536.394 с площ 3428 кв. м. Оставащата част от ПИ 10135.536.371 получава нов идентификатор 10135.536.392 с площ 917 кв. м. Съдът е приел от фактическа страна, че собственици на имот с идентификатор 10135.536.359 са Величка Илиева, Николай Илиев, Илияна Харизанова, Дора Фикова и Михаил Илиев на основание решение за реституция на кмета на община Варна от 04.12.1992 г. и протокол за въвод във владение № 191/08.09.1993 г.. По делото е приложен отказ от наследство на Дора Фикова и същата е заличена като заинтересована страна в процеса. Собственик на имот с идентификатор 10135.536.371 е първоначалният жалбоподател "Еф ен Джи пропертис" ООД по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 89, том VII, нот. д № 1162/2004 г., въз основа на който е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 89, том Х, нот. д. № 1705/2004 г.. Приел е, че съобразно данните по преписката, административното производство се е развило и обжалваната заповед е издадена при условията на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР - отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта. При това положение е счел, че административният орган е следвало да изпълни процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, съгласно която за попълването на нов имот в кадастралната карта е необходимо съставянето на акт за непълноти и грешки, който да се подпише от заинтересуваните собственици, чиито права се засягат от одобреното изменение. Редът за съставяне на акт за непълноти и грешки е уреден в разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 14/23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР (отм.). Посочил е, че актът за установяване на непълноти и грешки е условие за издаването на заповед за одобряване на исканата промяна, като липсата му е индиция за спор за материално право между страните. По преписката не е приложен и не се твърди, че в хода на административното производство е съставен акт по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Поради това съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяната й. Отделно от тези съображения, съдът е обсъдил и наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Посочил е, че предмет на същата е отразяването на границите на имот пл. сн. № 1883 по кадастрален план на "Крайбрежието" в действащата кадастрална карта, които частично съвпадат с процесния имот с идентификатор 10135.536.359. Като е проследил историята на имота и обсъдил заключенията на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото, съдът е приел, че не са налице правни и фактически основания за издаване на оспорената заповед. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволни от решението, касационните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител го оспорват като поддържат, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Релевират се доводи, че в случая съдът неправилно е приел, че следва да се изпълни изискването по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР по реда на чл. 71 от Наредба № 14/2001 г. като се състави акт за непълноти и грешки и се подпише от заинтересуваните собственици. В тази насока се твърди, че се касае за допуснати непълноти при ненанасяне на съществуващ имот с основните кадастрални данни, посочени в чл. 27, ал. 1 от ЗКИР, а за съседните обекти, че има грешка в основните им кадастрални данни по отношение на техните граници и площ. При това положение следва да се приеме, че искането, подадено от собствениците на реституирания имот е за привеждане на КК в актуално състояние на основание чл. 68, т. 2 от Наредба № 14/2001 г. и при осъществяването му е спазена процедурата по чл. 69 от същата наредба. С оглед тези съображения, моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу процесната заповед. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, по следните съображения: Правилно съдът е приел, че независимо от отсъствието на правно основание за издаване на оспорената заповед, с оглед данните по административната преписка е налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и е разгледал спора за нейната законосъобразност съобразно визираната разпоредба. Позоваването на касационните жалбоподатели на текста на чл. 27, ал. 1 от ЗКИР е неотносимо, доколкото нормата определя кои са основните кадастрални данни, но не съдържа основание и ред за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър. Безспорно е установено от данните по административната преписка, че на касационните жалбоподатели е възстановено със заповед на кмета на община Варна, издадена по реда на ЗВСОНИ по ЗПИНМ и сл. благоустройствени закони, правото на собственост върху част от имот пл. № 1883 по кадастралния план на "Крайбрежието" с площ 384 кв. м., който е бил отчужден за "Крайбрежна алея и озеленяване", като мероприятието не е изпълнено. Този имот по одобрената кадастрална карта със заповед № 300-5-13/16.02.2004 г. на изпълнителния директор на АК попада върху част от имот с идентификатор 10135.536.359, записан като държавна собственост и част от имот с идентификатор 10135.536.371, със собственик - първоначалния жалбоподател "Еф ен Джи пропертис" ООД. При това положение, правилно съдът е приел, че изменението на кадастъра, заключаващо се в нанасяне на реституирания имот е могло да стане само по реда и условията на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР и чл. 71 от Наредба № 14/2001 г. (отм.) - със съгласие на заинтересуваните лица, удостоверено с подписите им върху акта за грешки или непълноти или след постановяване на съдебно решение по спор помежду им за правото на собственост. Липсата на акт за непълноти и грешки обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед поради издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила. Поради това съдът правилно я е отменил. За пълнота на изложението следва да се посочи, че първоинстанционният съд, след като е обсъдил съдебно-техническата експертиза и данните по административната преписка за процесните имоти, не е изложил правни съображения защо приема, че актът е издаден без да са налице фактически и правни основания, извън вярната констатация за липсата на акт за непълноти и грешки като основание за отмяната й. Това нарушение на съдопроизводствените правила обаче не променя основния извод за незаконосъобразност на акта поради неспазване на правилото по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, с оглед на което обжалваното решение е правилно по своя резултат и следва да се остави в сила. Доколкото съдът не е постановил изпращане на административната преписка на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, при спазване на указанията, дадени в мотивите, следва с настоящото решение да се постанови връщането й на административния орган. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,