Решение № 3241 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2016 г.

Решение № 3241 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Н. Д. и З. Н. Д., подадена чрез адв. Св. Димитрова, срещу решение № 260 от 16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 431/2015 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата им против мълчалив отказ на началника на Общинска служба "Земеделие" - М. да се произнесе по тяхна молба с вх. № ПО-04-183/11.08.2015 г. за предоставяне на достъп до обществена информация. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С посочената по-горе молба е направено искане от касаторите в качеството им на собственици на земеделски земи с възстановено право на собственост върху описаните пет ниви, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Д., за предоставяне на копия от следните документи: 1. Заявления/Декларации, подадени от "Форест 2" ЕООД като ползвател на недвижимите имоти за стопанските 2011/2012 г. и 2012/2013 г., ведно с приложените към тях документи; 2. Проект за разпределение на масивите за ползване на земеделските земи, одобрен със заповед № 134/31.08.2011 г. на директора на Областна служба "Земеделие" - С. З. за стопанските 2011/2012 г. и 2012/2013 г.; 3. Информация относно размера на средното рентно заплащане за посочените стопански години. В мотивите си съдът е приел, че единствено търсеният по т. 2 документ съдържа обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Този извод е неправилен, защото няма друг ред, по който заявителите да получат информация как е провеждана държавната политика по отношение ползването на притежаваните от тях земеделски имоти. В заключение съдът е счел, че по принцип сезираният субект е бил длъжен да се произнесе изрично в законоустановения срок и по трите пункта от заявлението. В случая обаче е налице пречка да стори това, тъй като вече е налице формиран мълчалив отказ по друго заявление със същото искане, който не е бил оспорен и е влязъл в сила. Касационната инстанция не споделя тези мотиви. Вярно е, че същата информация е поискана от заявителите с писмо от 24.10.2014 г., като срокът за произнасяне по тази молба е изтекъл на 07.11.2014 г. и от следващия ден - 08.11.2014 г., те са имали възможност да обжалват мълчаливия отказ до 09.12.2014 г., когато мълчаливият отказ е влязъл в сила. Това обстоятелство не означава обаче, че последващата им молба от 11.08.2015 г. не представлява годно правно основание за образуване на административно производство по предоставяне на обществена информация. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ в срока по ал. 1, определен на 14 дни, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ е предвидено, че основание за отказ до обществена информация ще е налице, когато същата информация е била предоставена на заявителя през предходните шест месеца. В конкретния случай е безспорно установено, че заявителите са искали от началника на Общинска служба "Земеделие" гр. М. достъп до обществена информация, събирана и съхранявана при този орган като задължено по ЗДОИ лице, но изрично произнасяне липсва. Следователно непроизнасянето в срок на компетентния орган по направено искане за достъп до информация, която има характер на обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, винаги е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В този смисъл е и константната съдебна практика. По изложените съображения решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Формираният мълчалив отказ също подлежи на отмяна, а делото като преписка следва да бъде изпратено на компетентния орган за произнасяне по направеното искане. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,