Решение № 6318 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13058/2013 г.

Решение № 6318 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13058/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Бисер Николов Манолов, понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол против решение № 176 от 29.07.2013 г., постановено по адм. д. № 77 по описа за 2013 г. на Административен съд - Кюстендил. Релевира оплакване за неговата неправилност - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил, в частта му имаща характер на определение е оставил без разглеждане частично исковата претенция на Бисер Николов Манолов против ГД "Изпълнение на наказанията" досежно претендираното обезщетение за понесени неимуществени вреди от незаконосъобразно действие на началника на затвора, а именно налагане на дисциплинарно наказание - "изолиране в наказателна килия" със заповед № 112 от 22.03.2012 г., незаконосъобразно бездействие - неизслушване на лишения от свобода, незаконосъобразна квалификация на казаното и извършеното от него като обида и обида спрямо него, съдържаща се в заповедта за налагане на наказанието. С решението в останалата част е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от разгласяване на кореспонденция в рамките на процедурата по налагане на наказанието, както и от неизпращане на жалбата против заповедта за наложеното наказание до Районен съд - Дупница. Решението, както в частта, имаща характер на определение, така и в останалата част, е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като въз основа на установените факти е достигнал до правилни и обосновани изводи, както относно недопустимостта на претенцията за обезщетение за незаконосъобразно налагане на дисциплинарното наказание със заповед № 112/22.03.2012 г. и процесуалните действия във връзка с това, така и относно неоснователността на иска в останалата част. Правилно съдът е приел, че законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание подлежи на контрол на основание чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС по съдебен ред пред районния съд. Вредите от незаконосъобразна заповед за налагане на наказание могат да се претендират след надлежната й отмяна. Отмяната на този административен акт, съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК е процесуална предпоставка за допустимост на иска за вреди от него. Видно от установеното по делото, липсват доказателства заповед № 112 от 22.03.2012 г., с която на ищеца Манолов е наложено наказание " изолиране в наказателна килия" да е била отменена по надлежния административен или съдебен ред. Обжалване на същата по административен ред пред главния директор "Изпълнение на наказанията" е било предприето, но жалбата не е била уважена и заповед № 112/2012 г. не е била отменена . В рамките на оспорването на заповедта за налагане на наказанието "изолиране в наказателна килия", предмет на контрол за законосъобразност е също така спазването на предписаните от закона административнопроизводствени правила. Доколкото те са част от процедурата по налагане на наказанието, тяхното извършване или неизвършване съобразно изискванията на закона не може да бъде проверявано отделно от самата заповед. Правилно съдът е приел, че исковата претенция, свързана с твръдението за бездействие относно изслушване на лишения от свобода преди издаване на заповед № 112/2012 г. е недопустима. Досежно претенцията, свързана с твърдение за неизпращане на жалбата до Районен съд - Дупница, съдът е допуснал до разпит посочените от ищеца двама свидетели - Крумов и Иванов, както и призования в качеството на свидетел ВИД началник на затвора към датата на налагане на наказанието. От показанията на двамата свидетели, които не са оборени с насрещно доказване, става ясно, че св. Иванов по молба на ищеца е пуснал в кутията за кореспонденция сгънат лист хартия, за която твърди, че е била жалбата против наложеното наказание. Свидетелят Крумов потвърждава извършването на това действие. От тези доказателства се установява единствено фактът на пускане в кутията на началника на затвора на сгънат лист хартия. Нито един от двамата свидетели не са прочели съдържанието му, поради което твърдението, че това е жалба против наложеното наказание, не е доказано. Въпреки, че показанията на свидетелите, разпитани по делото не са обсъдени задълбочено в мотивите на съдебния акт, съдът е достигнал до правилен извод относно неоснователността на искавата претенция в тази част. Правилни са изводите и относно недоказаността на исковата претенция по т. 4 от същата. Предвид изложеното решението на Адимнистративен съд - Кюстендил следва да се остави в сила и в двете му части - в частта с характер на определение и в частта - по съществото на спора. Водим от горното, Върховният административен съд