Решение № 13295 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13124/2014 г.

Решение № 13295 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13124/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Вторични суровини-Велико Търново", подадена чрез адв. Амуджиев против решение № 315/29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 467 по описа за 2013 г. на Административен съд - Велико Търново. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението. Ответникът - директора на Дирекция на "ОДОП" Велико Търново, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Русева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жална. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение и определение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното. Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена в срок от надлежна страна по делото. Пред АС-Велико Търново е оспорена законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № 041202128/7.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 156/2.04.2013 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в обжалвана част по ЗКПО, в която на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е извършена корекция на финансовия резултат в увеличение със сума в размер на 6 008 837.09 лв. Определените задължения са в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. със сума, представляваща отчетна стойност по фактури с предмет различни метални отпадъци, издадени от "Булметал Експорт" ЕООД, "Неро Груп Метал" ЕООД и "Finthill ltd", Англия. Като основание за извършеното увеличение е прието, че фактурите и представените документи не отразяват реално осъществени стопански операции и поради липса на документална обоснованост не са признати за данъчни цели. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за обосновани изводите на приходните органи за нереалност на доставките. Съдът е отчел, че като писмени доказателства по делото са представени само копия на издадените фактури, с приложени фискални бонове към някои от тях, протоколи, стокови разписки и международни товарителници, но тези документи не доказват получаването на стоките и съответно вярното съдържание на фактурите. Съгласно представените договори за покупко-продажба на отпадъци от черни и цветни метали, РЛ като купувач приема отпадъци от продавача от мястото им на временно съхранение и ги транспортира. Съдът не е кредитирал представените документи, тъй като е приел, че РЛ не представя документи, които предвиждат сключените от самото РЛ договори за покупко-продажба на отпадъци във връзка с получаването на стоките. Счел, че липсват съпътстващи фактурите документи за транспорт и получаване на отпадъците от издателите на фактурите. Административният съд е формулирал подробни мотиви касателно установената от него фактическа обстановка, подкрепени със събраните по делото доказателства. Съдът е обосновал изводите си за липса на реалност на доставките въз основа преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка са подробни и не следва да бъдат приповтаряни от настоящата инстанция. Приходните органи са се позовали на чл. 26, т. 2 ЗКПО - разходи които не са документално обосновани по смисъла на този закон, за да мотивира конкретното преобразуване на ФР. Съгласно текста на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен резултат се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Констатацията в обсъждания казус е обоснована, доколкото по делото е доказано, че процесните фактури не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените с тях факти и обстоятелства по нереалните доставки. Предвид неустановеното извършване на доставките - не е налице документална обоснованост на същите, тъй като макар и да е издаден първичен счетоводен документ, същият не отразява вярно стопанската операция /чл. 10, ал. 1 ЗКПО/. При липса на реалност се приема, че фактурите не отразяват вярно стопанската операция. Правилно е прието от съда, че са налице предпоставките за увеличение на ФР за 2011 г. с разходите, направени във връзка с фактури, издадени от тримата доставчици. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. Доказателства оборващи извода на приходните органи, не са представени, поради което следва да се приеме, че решението като обосновано и правилно следва да се потвърди. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,