Решение № 4205 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13097/2009 г.

Решение № 4205 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13097/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валери Каменов Рангелов от гр. Монтана, против решението от 16.04.2009 г., постановено по адм. дело № 853/2008 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1917 от 22.07.2008 г. на кмета на община Монтана, с която е постановен отказ да придобие право на собственост, при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот от 600 кв. м, № 202.047 по помощния план на м. "Мало поле", землището на гр. Монтана. В касационната жалба, уточнена с "възражение" са развити доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да се съберат всички доказателства, поискани от жалбоподателя - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на постановеното решение и да бъде върнато делото за ново произнасяне. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Каменка Кирилова Бошнякова, Цветана Симеонова Петкова и Надя Симеонова Мутафова в писмено възражение оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Боряна Емилова Георгиева, Вяра Емилова Георгиева, Юлка Борисова Георгиева не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че касаторът не е представил доказателства за предоставено право на ползуване по силата на актовете, изброени в § 63 от ПР на ППЗСПЗЗ, поради което липсва основното условие за признаване право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно и законосъобразно с оглед на тези съображения е отхвърлена жалбата му. Представените по делото доказателства не обосновават извод, различен от този, който съдът е направил в решението си. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд - Монтана се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 1917 от 22.07.2008 г. на кмета на община Монтана, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е отказано на жалбоподателя да придобие право на собственост, върху имот от 600 кв. м, № 202.047 по помощния план на м. "Мало поле", землището на гр. Монтана, поради липса на основанията по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и е приел за установено, че административното производство е започнало по молба, подадена от касатора за оценяване на ползваните от него 1000 кв. м земя в местността "Тировете", в която са реализирани стопански постройки. Молителят е представил удостоверение № 3546 от 3.07.1992 г., издадено от община Михайловград, подписано със запетая за кмет на общината. От заключението на назначената по делото съдебна експертиза, както и от данните в писмо № 94-Н-225 от 8.04.2008 г., е установено, че представеното удостоверение е подписано от лице без представителна власт да издава подобен род документи. Обсъдени са също така и представените списъци на раздадени парцели - ръкописен и печатен, като по отношение молителят е видно, че същият фигурира в тях с посочване на различни данни - за раздадени места по 400 кв. м за отглеждане на животни в м. "Орехите", а в другия списък за земя от 1000 кв. м, с поправка в м. "Тировете", т. е. липсват категорични данни за предоставено право на ползване. При така изяснената фактическа обстановка, съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея, тъй като липсват доказателства, удостоверяващи право на ползване въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят е представил удостоверение, което е издадено от ненадлежен органи и в същото не е посочено на какво основание се предоставя правото на ползване, т. е. същото не го легитимира като ползувател с надлежно предоставено право на ползване, което да бъде трансформирано по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението на съда не е обосновано, тъй като не е изслушан поискания свидетел, както и не е взето предвид издаденото удостоверение от общината. По делото категорично е оборена доказателствената сила на представеното удостоверение. Без значение е соченото в касационната жалба обстоятелство, че жалбоподателят е фигурирал в друго удостоверение, издадено на трето лице, като съсед на неговия имот. Посочените обстоятелства не могат дори и косвено да установят предоставено право на ползване върху конкретен имот по силата на акт, включен в приложното поле на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Представените от жалбоподателя списъци, ръкописен и печатен, също не установяват на какво основание и дали по надлежния ред е предоставен процесния имот. В настоящото касационно производство се установи от представеното копие от заглавна страница, че ръкописният списък на земи, раздадени по 400 кв. м за отглеждане на животни, е извадка от "Азбучник на раздадената земя по реда на ПМС № 76/1980 г.". Липсват обаче съответните решения на компетентните органи, посочени в самото ПМС № 76/1980 г., за предоставяне на земя. Липсва каквато и да е индивидуализация на "предоставения" имот, за да може да се установи дали същият съвпада с имота, за който жалбоподателят претендира - № 202.047 по помощния план на м. "Мало поле". Имот № 202.047 е с площ от 1130 кв. м, докато списъка касае имоти, дадени за отглеждане на животни, с площ от 400 кв. м. Правилно съдът е отхвърлил искането за разпит на свидетел, тъй като за установяване на спорните факти е необходимо наличието на писмени доказателства, а не на гласни такива. Същите са неотносими и за съда не съществува задължение да ги събере. Несъстоятелни са опитите на касатора да установи, че заинтересованите лица не притежават право на собственост върху процесния имот. В случая по-важното е, че самият касатор не се легитимира като ползувател с надлежно предоставено право на ползване, което е първото от необходимите условия, визирани в нормата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да придобие право на собственост. При липсата на предоставено такова право без значение е обстоятелството, че молбата за придобиване е подадена в срок, както и че лицето не стопанисва друг имот или че заинтересованите страни притежават само малка част от спорния имот. Съдът правилно е приложил материалния закон - нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В случая не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Необходимо е осъществяване на сложен фактически състав при спазване на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 - 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая претендираното основание за издаване на заповед по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е предоставено право на ползване, но в случая няма годни доказателства за такова право изобщо и в частност върху върху конкретния имот. Липсва официален свидетелстващ документ, издаден от съответния компетентен орган, от който да се установява предоставяне за земеделско ползване на земи по реда на посочените в § 63 от ППЗСПЗЗ актове. Фактическото ползване на имота и изграждането на селскостопански постройки не е придобивно основание. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,