Решение № 6902 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2550/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. П. Г. гр. София, [жк], [улица], подадена чрез пълномощника му адвокат Н. Григоров, срещу решение 2145/20.01.2025 г., постановено по административно дело 5533/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 2153 - 18 8 от 30.04.2024 г., на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Силистра. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, необоснованост и липса на мотиви касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора неоснователно съдът е отрекъл правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), позовавайки се на съмнения при издаване на документите, удостоверяващи осигурителния му доход. Направено е искане за отмяна на решението. Твърди, че обжалваното решение противоречи на влязлото в сила решение 1527/ 2021г по адм.д. 8284/ 2020г по описа на АССГ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Оспорва по размер претенцията за разноски на другата страна. Ответникът - Директора на ТП на НОИ Силистра, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н. Николова с представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение 2145/20.01.2025 г., постановено по административно дело 5533/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Г. П. Г. срещу решение 2153 - 18 8 от 30.04.2024 г., на директора на ТП на НОИ Силистра, с което потвърдено разпореждане 2107-18-65#4 от 06.03.2024 г., издадено от Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Силистра. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. МП-31144 от 18.03.2013 г. до ТП на НОИ София Г. Г. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Такава му е отпусната с Разпореждане 10/прот. N58025 от 28.03.2013 г. Със заявление 2113-18-431/22.06.2017 г до ТП на НОИ Силистра е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквато му е отпусната с разпореждане 5/прот. N01296 от 08.08.2017 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Силистра. Извършена е проверка на верността на данните, отразени в УП-2 изх. 194 от 21.11.1994 г. и тези, посочени в ТК 1131 от 05.01.1981 г., по която на Г. е зачетен осигурителен стаж за периода от 05.01.1981 г. до 12.09.1994 г. на длъжност подземен миньор при осигурителя Каменовъглена мина Пирин и за периода от 26.09.1994 г. до 07.10.1996 г. на длъжност работник при осигурителя Минстрой -Божурище. През 2018г от Г. Г. е изискано да представи военна книжка 021907 от 15.09.1978 г. и ТК 1131 от 05.01.1981 г., върнати му с опис на върнати документи от 16.08.2017 г. Не ги е представил с обяснение, че са предадени на пълномощника му Т. Т., не се намират при него и не може да предаде в ТП на НОИ Силистра. През 2019г за изискани и предадени оригиналите на документи преписката на Г. Г. за проверка по преписка 342р-586/2019 г. по описа на ОДМВР-Силистра. С Разпореждане 2123-18-29#1 от 19.03.2019 г. на Ръководител ПО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал. 2 ПЗР на КСО на Г. Г. е била спряна. Разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Силистра, който го е потвърдил с Решение 1040-18-40 от 14.06.2019 г. С Решение 6668 от 08.11.2019 г. АССГ е отхвърлил жалбата на Г. като неоснователна. Решението е обжалвано пред ВАС, който с Разпореждане 1642 от 31.01.2020 г. прекратява касационното производство. С Разпореждане 2175-18-21#1 от 24.02.2020 г. ръководител ПО към ТП на НОИ Силистра е отменил Разпореждане 5 от 08.08.2017 г. по Протокол 01296 от 08.08.2017 г., с което е била отпусната ЛПОСВ на Г. и е постановил отказ за отпускане на такава, а с Разпореждане РНП-2-4-18-00751976 от 12.05.2020 г. е разпоредил възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст. След обжалване по административен ред това разпореждане е потвърдено с решение Ц 1040-18-12 от 15.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ Силистра. Двата акта са отменени с Решение 1527 от 11.03.2021 г. на АССГ. В изпълнение на решение 1527 от 11.03.2021 г., постановено по адм. дело 8284 по описа за 2020 година на АССГ, ответникът е издал Решение 1040-18-45 от 12.07.2021г , с което е отменил Разпореждане 2175-18-21#1 от 24.02.2020 г., с което е отменено Разпореждане 5 от 08.08.2017 г.. по Протокол 01296 от 08.08.2017 г. и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е върнал преписката на ръководителя ПО за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Това решение на директора на ТП на НОИ Силистра отново е било обжалвано от Г. Г. и с решение 5139 от 28.07.2022 г. адм. дело 8980 по описа за 2021 г. на АССГ с е прогласена нищожността на административния акт. С решение 5555 от 29.05.2023 г. ВАС е оставил в сила решението на АССГ. Със заявление 2107-18-65 от 15.06.2021 г. жалбоподателят е поискал да се възобнови ЛПОСВ. Пенсионният орган е издал Определение 6004187082/ 2107-18-65#1 от 15.07.2021 г., с което е оставил без разглеждане искането с мотиви, че е налице хипотезата на чл. 27, ал.2, т. 2 АПК висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна. Г. Г. е обжалвал това определение пред АССГ, който с Определение 6867 от 16.09.2021 г., постановено по адм. дело 8099 по описа за 2021 г., го е отменил и е върнал преписката на административния орган за решаване на искането по същество. С оглед на това пенсионният орган е издал Разпореждане 2107-18-65#2 от 13.10.2021 г. за отказ за възобновяване на личната пенсия на Г. Г. с мотив, че е образувано ДП 44/2019 г., част от което са документи, касаещи пенсията на жалбоподателя, което не приключило към момента и няма основание за възобновяване. В резултат на административно обжалване, директорът на ТП на НОИ Силистра е издал решение 1040-18-9 от 31.01.2022 г., отменено с решение 9300 от 05.10.2023 г., постановено по адм. дело 637/2023 г. по описа на ВАС и преписката е върната за ново произнасяне по подаденото от Г. заявление за възобновяване на спряната му пенсия. Въз основа решението на ВАС пенсионният орган е издал разпореждане 2107-18-65#4 от 06.03.2024 г., с което е възобновил пенсията на Г. Г., отменил е Разпореждане 5/прот. 01296 от 08.08.2017 г., с което е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст и е отказал да отпусне същата с мотивите, че жалбоподателят не отговаря на условията на § 4, ал. 2 ПЗР на КСО за 2017 г. поради факта, че няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст. По жалба на Г. Г. директорът на ТП на НОИ Силистра е постановено процесното Решение 2153-18-8 от 30.04.2024 г., с което разпореждането е потвърдено. За да отмени отхвърли жалбата срещу решението на Директора на ТП на НОИ Силистра, съдът е изложил мотиви, че законосъобразно е приложен редът на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г КСО, за отмяна на разпореждане 5 по протокол N 01296 от 08.08.2017 г., издадено от ръководител на ПО при ТП на НОИ Силистра, тъй като Т. Л. Т. - пълномощник на касатора Г., е сред обвиняемите лица по ДП 44/2019 г. по описа на Следствен отдел Специализирана прокуратура.. Според съда с оглед новопостъпилите данни пенсионните органи са признали на Г. 5 месеца осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО и осигурителен стаж от 3 категория труд - 2 години, 00 месеца и 29 дни или общо осигурителен стаж в превърнат към трета категория труд 3 години, 03 месеца и 29 дни. При такъв стаж той не отговаря на изискването на §4, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2017 г., поради което правилно не му е отпуската ЛПОСВ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква г , предл. 1 от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната. По силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и законосъобразно контролните органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации. В тази връзка са и нормите на глава четвърта от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. В проведеното производство пред пенсионния орган предмет на установяване е действителното наличие на условията, при които пенсията на касатора Г. е отпусната при облекчени условия по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО с разпореждане 5/прот. N01296 от 08.08.2017 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Силистра. Съгласно нормата §4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване до 31 декември 2015 г.лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 от КСО, при условие, че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 при възраст за мъжете - 52. Основателни са оплакванията на касатора, че решаващият съд не е мотивирал крайните си правни изводи. Видно от съдържанието на съдебния акт, съдът, в нарушение на изискването по чл. 172а, ал. 2 от АПК, не е изложил фактически установявания, въз основа на които е извел правните си изводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, освен въвеждането на общо задължение за мотивиране на съдебното решение, определя и съдържанието на мотивите - те следва да съдържат становищата на страните, с оглед отделянето на спорното от безспорното, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът дължи обсъждане и на всички фактически и правни доводи на страните, като това обсъждане не бива да е формално. В обжалваното решение липсват така изискуемите анализ и обсъждане на фактическите обстоятелства, релевантни за спора. В рамките на административното производство са събрани многобройни писмени доказателства, които съдът само е изброил в решението си, но не е обсъдил нито едно от описаните от самия него доказателства, както поотделно, така и в съвкупност, съответно липсват мотиви какво съдът (а не административният орган) приема за установено от фактическа страна по спорните въпроси за продължителността на осигурителния стаж на Г. Г. при осигурителите Мина Пирин - с. Брежани за периода от 05.11.1981 г. до 12.09.1994 г., ЕД Мина Пирин , с. Брежани за периода 01.01.1990 г. - 31.12.1992 г. и Минстрой - Божурище за периода от 26.09.1994 г. до 07.10.1996 г., респективно колко е общият му осигурителен стаж и дали е достатъчен за достигане на законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ. В тази връзка не са обсъдени характерът като документ на Удостоверение УП-2, с per. 194/21.11.1994 г., издадено от ЕД Мина Пирин с. Брежани и доказателствената му сила. Няма становище на съда по твърденията на Г. Г. за наличието на документи, доказващи осигурителен стаж, в пенсионното му досие, както и по довода за нищожност на решението на директора на ТП на НОИ Силистра по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК. Касационната инстанция проверява правилността на правните изводи на първоинстанционния съд съобразно фактическите установявания, поради което отсъствието им препятства касационния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. С оглед на забраната на чл. 220 от АПК, преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинската касационна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния административен съд, при което да се обсъдят всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, да се формират изводи относно установените факти, съответно те да се подведат под приложимите правни норми. При необходимост за изясняване на спора да се дадат конкретни указания за ангажиране на доказателства, след което да се извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт като се изложат мотиви във връзка с всички доводи на страните. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, същите следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд, с оглед изхода на делото след връщането му за ново разглеждане. Водим от горното, на основание чл. 221, ал.1, изр. първо, предл.второ във връзка с чл.222 ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение