Решение № 8674 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6438/2018 г.

Решение № 8674 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6438/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ срещу решение № 1550/09.03.2018 г. постановено по административно дело № 9282/2017 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че съдът се е произнесъл по въпрос, който се отнася до целесъобразността на индивидуалния административен акт, което е в противоречие с чл. 145, ал. 1 АПК. Сочи, че целесъобразността попада в обхвата на оперативната самостоятелност на органа, като целесъобразен е онзи акт, който е издаден при правилно упражняване на тази самостоятелност и при съдебния контрол следва да се провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и правилно ли е упражнил същата. Счита, че съдът не е упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 АПК, с което е допуснал спора да остане "висящ", а извършеното административно нарушение да остане ненаказано. Иска от съда да отмени оспорваното решение, алтернативно преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация – "Търговска банка Д" АД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска жалбата да се отхвърли, а оспореното решение като правилно, съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация – Р. И. К. изразява несъгласие със съдебното решение по съображения изложени в писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил решение № М-301/2014 г. от 23.06.2017 г. на КЗЛД и е осъдил Комисията да заплати деловодни разноски. С решение № М-301/2014 г. от 23.06.2017 г. КЗЛД е наложила на "Търговска банка Д" АД, на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ административно наказание – имуществена санкция в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева за извършено административно нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД. За да постанови обжалваното решение, съдът е посочил, че обжалвания пред него акт на КЗЛД е постановен в изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 5498/03.05.2017 г. по административно дело № 3652/2016 г. на Върховния административен съд /ВАС/. В мотивите на това решение се посочвало, че КЗЛД следва да приложи една от предписаните възможности в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, като изложи съображения за избора си, като ако реши, че следва да наложи имуществена санкция, то следва да изложи фактически основания за това, в т. ч. и относно определения размер. Посочил е, че фактът на извършване на нарушението е установен, предвид наличието на влязъл в сила в тази си част съдебен акт – решение № 427/25.01.2017 г. по административно дело № 7197/2015 г. по описа на АССГ. След като е преповторил изводите на КЗЛД, съдът е извел извод, че постановеното решение противоречи на материалния закон и на целта на закона, независимо от формалното изпълнение на указанията за излагане на мотиви. В тази връзка е развил съображения, че дискрецията на административния орган да постанови решение съобразно оперативната си самостоятелност и в рамките на предоставените правомощия не означава, че тази самостоятелност не подлежи на съдебен контрол. Позовавайки се на чл. 6 от АПК е развил съображения, че съразмерна марка за допуснатото от "Търговска банка Д" АД нарушение се явява даването на задължително предписание на дружеството в бъдеще да не допуска повторно същото нарушение. Решението е неправилно. С оглед изменението на ЗЗЛД (ДВ бр. 17/2019) и предвид § 44 от Преходни и заключителни разпоредби /ПЗР/ към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни всички позовавания на нормативната уредба в настоящото решение са в относимата им редакция към датата на издаване на процесното решение. Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в контрола по спазването на ЗЗЛД. Комисията има правомощия да осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защитата на лични данни, да извършва проверки и да издава задължителни предписания на администраторите на лични данни, да разглежда жалби срещу техни актове или действия - чл. 10, ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 от ЗЗЛД. Производството по жалби срещу актове или действия на оператор на лични данни е разписано в чл. 38 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД Комисията се произнася с решение, с което освен, че установява извършено ли е или не твърдяното в жалбата нарушение, има право да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. И трите възможни алтернативи на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД са приложими при допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на ЗЗЛД от администратор на лични данни. Изборът на подходящата мярка при установено нарушение е в оперативната самостоятелност на административния орган. В случая с влязло в сила решение на съд е установено извършеното нарушение. Спорът по делото се свежда до това за така установеното нарушение правилно ли КЗЛД е наложила имуществена санкция или е следвало да избере някоя от другите възможности предвидени в закона. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че акт издаден в условията на оперативна самостоятелност подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко възможни решения, всяко от които е законосъобразно, но в различна степен целесъобразно (Виж Живко Сталев, Актуални трудове, издателство Сиела). В случая настоящата инстанция намира, че за установеното нарушение при обработването на личните данни на Росиана Канелова, КЗЛД е избрала ефективна мярка – налагането на имуществена санкция, възможност която законът предвижда. Имуществената санкция е наложена за допуснато нарушение по ЗЗЛД, чиято цел, записана в чл. 1, ал. 2 е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Изводите на първоинстнационния съд, че в случая съразмерната мярка ще е даването на задължителни предписания не се споделят. Даването на задължителни предписания е една от възможностите пред административния орган. В случая същия, при съобразяване на указанията дадени от ВАС с решение № 5498/03.05.2017 г. по административно дело № 3652/2016 г., е изложил съображения защо не е дал задължителни предписания или определил срок за отстраняване на нарушението, а е наложил имуществена санкция. Мотивите за избора на мярката са последователни, логични и съответстващи на тежестта на нарушението. Същото се изразява в повторно преснемане на лична карта, нещо от което не е имало необходимост и с което е осъществено неправомерно обработване на личните данни на физическото лице, в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД. Задължителното предписание не би имало нужната превантивна цел, доколкото нарушението вече е извършено и неправомерното обработване на данните е налице. Санкцията от 11 000 лв. е определена към законовия минимум – 10 000 лв. С определяне на санкцията в посочения размер е постигната и целта на закона, тъй като наказанието следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, без да засяга интересите на лицето, допуснало нарушението, повече от необходимото. В случая това условие е налице. Не може да се приеме, че допуснатото нарушение не предполага налагането на имуществена санкция, тъй като това е възможност предвидена в закона и е спазено законовото изискване за излагане на мотиви за избора именно на тази възможност. Посочени са фактическите и правни основания за налагането на санкцията, с което е спазено изискването на чл. 159, ал. 1, т. 4 АПК. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, вместо него да бъде постановено друго, с което подадената от "Търговска банка Д" АД жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът не претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение