Решение № 4597 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14276/2016 г.

Решение № 4597 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14276/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Н. П. от гр. Б., срещу решение № 137/15.11.2016 г. на Административен съд гр. Я. по адм. д. № 125/2016 г., с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0261-000128/16.05.2016 г., с която Началникът на РУП Е. към ОД МВР Я. временно му е отнел свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че обжалваната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със съставяне на АУАН. Съдът неправилно не бил дал вяра на показанията на св. Г. В.. Противоречията в показанията на разпитаните свидетели разколебавали достоверността на извода досежно факта кой е управлявал процесното МПС. П. искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0261-000128/16.05.2016 г. на Началника на РУП Е. към ОД МВР Я.. Ответникът, Началникът на РУП Е. към ОД МВР Я. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Въпреки твърденията за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, касаторът не навежда конкретни пороци. Производството пред АС гр. Я. е образувано по редовна и допустима жалба на А. Н. П. от гр. Б. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0261-000128/16.05.2016 г., с която Началникът на РУП Е. към ОД МВР Я. временно му е отнел свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът въз основа на анализ на събраните по делото доказателства и установена съответстваща им фактическа обстановка, е направил извод за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС гр. Я. е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0261-000128/16.05.2016 г. на Началника на РУП Е. към ОД МВР Я.. Видно от текста на заповедта, на водача А. Н. П. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Основание за налагане на мярката е констатираният отказ на водача, управляващ лек автомобил "Мерцедес А 160" с рег. № У 2379 АН, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол. Проверката на водача е извършена на 15.05.2016 г. около 04:45 часа в гр. Б. на ул. "И. В." пред дом № 4, като същата е удостоверена в съставен на мястото на нарушението Акт № 235/15.05.2016 г., връчен на водача при отказ, удостоверен с подпис на един свидетел. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Заповедта има характер на административен акт, с който на водача на МПС се определя ПАМ. Мярката е нормативно определена, като при налагането й компетентният орган действа при условията на обвързана компетентност. Неоснователни са възраженията на касатора досежно неправилността на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Същата е установена въз основа на анализ на доказателствата по делото, като се явява съответстваща им. По делото безспорно се установява, че А. Н. П. е водач на лек автомобил "Мерцедес А 160" с рег. № У 2379 АН, управляван на 15.05.2016 г. около 04:45 часа в гр. Б. на ул. "И. В.". Пред дом № 4 водачът е спрян от дежурен патрул, който е извършил проверка на шофьора. При проверката водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, който отказ е надлежно удостоверен в съставен на място и на същата дата АУАН. Мярката се явява нормативно определена и съответстваща на деянието, за което е наложена. Съдът правилно е изяснил характера на наложената с процесната заповед мярка, като я е отграничил от наказанията по ЗАНН във връзка със ЗДвП. Отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство - дрегер - за алкохол е основание за определяне на процесната мярка. Същият се доказва при разпита на свидетелите Киров и Тонев, както и от показанията на свидетеля Арабаджиев - прегледал записите от видеосистемата на служебния автомобил. Правилно първоинстанционният съд е приел показанията на свидетеля Велев за изолирани и несъответстващи на останалите доказателства по делото. Твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон се явяват голословни и следва да бъдат отхвърлени. Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд