Решение № 515 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2025 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2339/12.02.2025 г. на А. С. С., чрез пълномощника адвокат П. Т., срещу въззивно решение № 600/19.12.2024 г. по в. гр. д. № 1014/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград. С определение № 1839/08.04.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 600/19.12.2024 г. по в. гр. д. № 1014/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника А. С. С., че С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С. са собственици на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 4000 кв.м., която реална част е с площ от 718 кв.м., с граници: от две страни полски път, имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], махала „С.“, с площ за целия имот от 6 997 кв.м., с площ за реалната част от 1100/6997 ид.ч., които идеални части, представляват реална част с граници: от две страни полски път и имот на А. С.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – за проверка за евентуалната недопустимост на решението. В частта, с която са уважени исковете срещу ответниците Г. Н., А. М., А. П. и С. П., въззивното решение не е било обжалвано от тези ответници и е влязло в сила. В касационната жалба А. С. поддържа, че решението е недопустимо, респ. неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба – С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С., чрез процесуалния представител адвокат Г. Ю., оспорват жалбата. Претендират сторените по делото съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С въззивното решение е отменено решение № 325/07.05.2024 г. по гр. д. № 722/2023 г. на Районен съд – Благоевград. Вместо него е постановено друго, с което е: 1/ признато за установено по отношение на ответниците Г. Й. Н., А. Й. М., А. М. П. и С. М. П., че С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С. са собственици на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, в землището на [населено място], махала „С.“, с площ за целия имот от 6997 кв.м., с площ за реалната част от 1100/6997 ид. ч., които идеални части представляват реална част с граници и съседи - от две страни полски път, имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 4000 кв.м., която реална част e с площ от 718 кв.м., с граници и съседи- от две страни полски път и имот на А. С.; 2/ признато за установено по отношение на ответника А. С. С., че С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С. са собственици на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 4000 кв.м., която реална част е с площ от 718 кв.м., с граници: от две страни полски път, имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], махала „С.“, с площ за целия имот от 6 997 кв.м., с площ за реалната част от 1100/6997 ид.ч., които идеални части, представляват реална част с граници -от две страни полски път и имот на А. С.. Въззивният съд е приел, че С. С. и първоначалната ищца Б. Д. С., починала в хода на производството, са сключили граждански брак през 1980 г. С. С. е син на Л. С. С., който е наследник на С. С. С.. За безспорно е прието, че към 1911 г. дядото на ищеца е притежавал имоти в землището на [населено място] с площ от около 8 декара. С КНА № 174/1986 г. и №30/2015 г. С. и Б. С. са признати въз основа на давностно владение за собственици на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 600 кв.м., ведно с паянтова жилищна сграда, и за още от около 500 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 1053 кв.м., ведно с построените в него сгради. Впоследствие с договор от 05.03.2015 г. С. и Б. С. са продали на сина си А. С. имотите, предмет на посочените нотариални актове. Установено е, че с договор за доброволна делба от 19.04.2010 г. е извършена делба на имот № *, находящ се в местността „С.“, в землището на [населено място], с площ за имота от 6.997 дка. В т. 3 и т. 4 от договора за делба е посочено, че имотът е предоставен в съсобствен дял от 5000/6997 ид.ч. на ответниците Г. Н. и А. М., а остатъкът от 1997/6997 ид.ч. е предоставен в съсобствен дял на ответниците А. П. и С. П.. В КК и КР делбеният имот е записан с идентификатор ***. От договор за доброволна делба от 18.06.2007 г. въззивният съд е установил, че поземлен имот № *, с площ от 4 000 кв. м., е предоставен в дял на ответника А. С.. В КК и КР имотът е записан с идентификатор ***. От заключението на техническата експертиза съдът е приел, че имотите, собственост на ответниците, не съществуват самостоятелно на място с ясно очертани граници и огради. Вещото лице е посочило, че реална част с площ от 718 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** се ползва от ищците и представлява овощна градина, а реална част от 1099 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, представляваща овощна градина, зеленчукова градина и ливада, също е обработвана от ищците. Общо 1818 кв.м. от имотите на ответниците са ползвани от ищеца, като в тази площ няма изградени сгради и постройки, а само стара недействаща подземна поливна система и редица от натрупани камъни. Стопанисваните от ищците части от имотите на ответниците са оградени със стари бетонни колове и стара бодлива тел между тях. От другите страни на ищцовия имот експертът е посочил, че няма поставени огради. Достъпът до процесната част от имотите на ответниците се осъществява по черен полски път, преминаващ през границите на поземлен имот с идентификатор ***. За доказано е прието, че ищците владеят имота от 1980 г., а преди това той е владян от наследодателя на С. С.. Ищците са демонстрирали своене на процесните идеални части в продължение на повече от 10 години, а презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена, което води до извод за основателност на предявените установителни искове за собственост. Като е отменил първоинстанното решение, въззивният съд е постановил по отношение на ответника А. С. друго, с което е признал за установено, че С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С. са собственици на основание давностно владение на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 4000 кв.м., която реална част е с площ от 718 кв.м., с граници: от две страни полски път, имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], махала „С.“, с площ за целия имот от 6 997 кв.м., с площ за реалната част от 1100/6997 ид.ч., които идеални части представляват реална част с граници: от две страни полски път и имот на А. С.. Касационната проверка обхваща допустимостта на иска и възприетия от съда предмет на делото при така претендираната от ищците срещу ответника А. С. част от посочените поземлени имоти и нейната индивидуализация –като реална и идеална част. Така постановеното въззивно решение е недопустимо, поради съществено нарушение на процесуалните правила. Основателни са оплакванията в касационната жалба относно това, че въззивната инстанция не е констатирала отстранима нередовност на исковата молба. Тази нередовност тя е следвало да поправи като даде указания на ищеца. Касае се за неконкретизиран предмет на иска за собственост. Неясна е исковата претенция, касаеща едновременно идеална и реална част от процесните имоти. Ако претенцията на ищците е за защита на реална част от недвижим имот, се дължи индивидуализация както на целия нездвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описание на границите и площта й /така решение № 75/2015г. по гр.д.№ 6599/2014, ВКС, ІІ г.о./. Когато спорният имот съставлява реална част от поземлен имот или от урегулиран поземлен имот, индивидуализацията на тази реална част следва да се извърши чрез приложена към исковата молба комбинирана скица, която илюстрира местоположението на реалната част по действащия план, съответно по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора /решение №86/2018г., по гр.д.№2685/2017г., І г.о./. В случая на ищците е следвало да се дадат указания да конкретизират претенцията – идеална или реална част от процесните имоти претендират и при положение че спорният имот е реална част, тя да бъде индивидуализирана и се отрази актуалният статут на имота. Въззивният съд дължи произнасяне по редовна искова молба, за да се произнесе по предявен иск, като в противен случай решението му е недопустимо. Въззивното решение, като недопустимо, е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Съобразно т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК, сам въззивният съд може да отстрани нередовностите на исковата молба, при съобразяване, че се уточнява основанието или петитумът, без да представлява недопустимо изменение на иска. Съобразно т.5 от ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС, постановките на т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по тълк.д.№ 1/2001г. на ОСГК при тези хипотези продължават да са актуални. Като не е съобразил задължителната практика на ВКС, въззивният съд е постановил недопустимо решение. То следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане, при съобразяване на изложените по-горе мотиви. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., на чл.293, ал.4 ГПК