Решение № 333 от 2.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 870/2015 г.

Решение № 333 от 2.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 870/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. Х. Я. срещу въззивна присъда № 7 от 23.04.2015 г. по внохд № 38/15 г. на Окръжен съд гр. Кърджали. В нея са изложени бланкетни оплаквания, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и явно несправедлива. В съдебно заседание защитата конкретизира възраженията си, като сочи допуснати процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи, довели до неправилно приложение на закона. По същество се иска подсъдимият да бъде оправдан или деянието да се преквалифицира по чл. 194, ал. 3 от НК и се приложи разпоредбата на чл. 218б от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С присъда № 7/23.04.2015 г. по внохд № 38/2015 г. Окръжният съд в гр. Кърджали отменил присъда № 14/11.02.2015 г. по нохд № 216/2014 г. на РС гр. Кърджали, с която подсъдимите З. Х. Я. и Ю. С. М. са били оправдани по повдигнатите им обвинения и вместо това ги признал за виновни в извършване на престъпления, както следва: подс. З. Я. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. "б" от НК, а подс. Ю. М. по чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Индивидуализирал наказанията и на двамата подсъдими при условията на чл. 55 от НК, като осъдил Я. на шест месеца лишаване от свобода, а М. на пробация за срок от осем месеца /наложени са двете задължителни пробационни мерки/. Жалбата на подсъдимия З. Я. е неоснователна. Върховният касационен съд намира, че при постановяване на съдебния акт окръжният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14 от НПК, които да са довели до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение. Съдът е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като е подложил на пълен и всеобхватен анализ събраните по делото доказателства. След направената собствена оценка на доказателствената маса, при която не са допуснати логически грешки и извращаване на съдържанието на гласните и писмени доказателствени средства, Кърджалийският окръжен съд е извел различни от първата инстанция фактически констатации и убедително е мотивирал извода си за безспорна установеност на възведените с обвинителния акт факти. Касационният състав намира за правилно изяснен спорния по делото факт- дали процесното куче е било безстопанствено и намерено от двамата подсъдими или е отнето от двора на пострадалия. В тази връзка счита за неоснователни възраженията на касатора, че съдът неправилно е кредитирал показанията на пострадалия и на двамата полицаи, които не са очевидци на деянието, а е игнорирал обясненията на подсъдимите и на техния приятел св. Х.. От съдържанието на мотивите е видно, че съдът внимателно е обсъдил изложената в обясненията на Я. версия, подкрепена и от св. Х., че кучето се е разхождало свободно по пътя и внезапно се е озовало пред автомобила им, поради което с М. решили, че е безстопанствено и го взели, за да го лекуват, която е отхвърлил като недостоверна с убедителни съображения. Правилно е кредитирал изцяло показанията на пострадалия, св. Д., който категорично сочи, че е отглеждал кучето си в заградения с метална мрежа стопански двор, че е правен опит то да бъде откраднато и предходната вечер, поради което той е бил особено бдителен, видял е лекия автомобил, записал е номера му и е сигнализирал полицията веднага след кражбата. Като е съпоставил съобщеното от пострадалия с показанията на св. И. и Н., пред които двамата извършители са описали механизма на деянието, като е отчел факта, че кучето не е заведено на лекар, а е укрито в сграда в местност извън [населено място] и като е съобразил съдържанието на протокола от извършения следствен експеримент, съдът правилно е приел за опровергана версията на касатора и неговия съпроцесник. Липсват основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Окръжният съд правилно е приложил закона, квалифицирайки деянието, извършено от жалбоподателя като кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Налице са квалифициращите признаци на състава, на които съдът се е спрял обстойно при аргументите по правото и които не е необходимо да бъдат повтаряни. Единствено следва да се отбележи, че присъдите, които имат значение за наличието на признака "опасен рецидив" са тези по нохд № 102/2004 г. на РС Златоград и нохд № 1288/2004 г. на СРС, които обаче са групирани по реда на чл. 25 от НК, поради което е налице едно осъждане. Това сочи, че е налице опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. "а" от НК, защото по другите две присъди, които съдът е взел предвид, наказанията са отложени по реда на чл. 66 от НК и от изтърпяването им е изтекъл срокът по чл. 30 от НК. Тази неточност не изключва съставомерността по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, поради което не е необходима корекция на въззивната присъда. Неоснователно е възражението, че деянието представлява маловажен случай на кражба по чл. 194, ал. 3 от НК, поради което, след преквалификация на същото, може да се приложи разпоредбата на чл. 218б от НК и Я. да бъде глобен по административен ред. Константно е разбирането на съдебната практика /вкл. и цитираното от защитата ППВС № 6/71 г./, че при преценката дали е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК се вземат предвид не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и тези, касаещи обществената опасност на дееца. В случая, данните за многократните осъждания подс. Я. - за кражби, грабеж, опит за контрабанда на ловни кучета, нанасяне на средни телесна повреди- сочат, че той е личност със завишена степен на обществена опасност. Отделно от това, в наказателния кодекс няма състав за маловажен случай на кражба, извършена при условията на опасен рецидив, поради което е невъзможно да се възприеме искането на защитата. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение