Решение № 15645 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6643/2018 г.

Решение № 15645 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6643/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. София, чрез процесуални представители, срещу решение № 1205/26.02.2018 г. по адм. дело № 12786/2017 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, срещу решение № Ж-153 от 24.10.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), по подадена от Е. Гроздева жалба, в която са изложени твърдения за злоупотреба с личните ? данни и използването им без нейно знание и съгласие за сключване на договор с "Българска телекомуникационна компания" ЕАД. КЗЛД е наложила на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД имуществена санкция в размер на 20 000 лв. Касаторът поддържа в жалбата си и в съдебно заседание, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба – (КЗЛД) Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител в съдебно заседание, моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Е. Гроздева, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано пред КЗЛД по жалба на Е. Гроздева, против "Българска телекомуникационна компания" (БТК) ЕАД, относно злоупотреба с лични данни, в следствие на което от името на Е. Гроздева, но без нейно знание е сключен договор с "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (ВИВАКОМ) за закупуване на мобилен телефон на изплащане и СИМ карта. След проведено административно производство, с решение № Ж-153/2016 от 24.10.2017 г. КЗЛД приема жалбата на Е. Гроздева за основателна. На основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД налага на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, административна наказание имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за обработване на лични данни на жалбоподателката в нарушение с чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. От събраните по административната преписка доказателства и в частност резултатите от извършената експертиза обективирана в протокол № 28 от 26.05.2017 г., по описа на МВР - РУП гр. Сандански и по-точно заключението по задача № 3 на експертизата е безспорно, че подписа под спорния договор не е положен от жалбоподателката Гроздева, следователно не е налице съгласието за обработване на личните ? данни за целите на договора. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай не е налице нито една от останалите алтернативно посочени хипотези в чл. 4, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗЗЛД следва, че личните данни на жалбоподателката са обработени от БТК ЕАД за сключване на договора в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, без наличие на условие за допустимост на обработването. С обжалваното решение първоинстанционния съд, след извършена проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел, отхвърля жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу Решение № Ж-153/2016 г. от 24.10.2017 г. на Комисията за защита на личните данни. Решението е правилно. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка обоснован и законосъобразен е изводът на АССГ, че твърденията на Гроздева за неправомерно обработване на личните ? данни от БТК ЕАД, за сключване на договор, който тя не е уведомена и за който тя не е дала съгласието си са основателни. В тежест на администратора на лични данни - касатор в настоящето производство е било да докаже, че е обработил личните данни на някое от основанията по чл. 4 (отм.); ЗЗЛД при твърдението на Гроздева, че никога не е сключвала договор с него, нито е давала съгласието си да бъдат обработени личните ? данни от "Българска телекомуникационна компания ЕАД" (ВИВАКОМ) ЕАД. Дружеството не е представило такива доказателства, поради което обоснован е изводът на АССГ, че не е налице нито една от хипотезите на приложимата па време материалноправна норма на чл. 4 (отм.); ЗЗЛД - нито чл. 4, ал. 1, т. 1-7 (отм.); ЗЗЛД. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД изисква недвусмислено и информирано съгласие на физическото лице, предоставило лични данни за обработката им. Това следва да се прави при всеки отделен случай на обработка, поради което твърдението, че физическото лице има и други сключени договори със същото дружество не променя факта за липса на съгласие за разглеждания случай. Правилно първоинстанционния съд е достигнал до извод, че Решение № Ж-153/2016 г. от 24.10.2017 г. е постановено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, КЗЛД е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон. Тази своя функция комисията осъществява упражнявайки предоставени от закона правомощия посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон - чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. При издаването на акта е спазена предвидената от чл. 59 АПК писмена форма. Изложени са фактическите и правни основания за издаване на акта. Установените от органа факти са подведени под съответстващата им правна норма. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на акта. Спазени са изискванията на чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни, като жалбата е разгледана в открито съдебно заседание, с призоваване на страните и събиране на доказателства, а решението е взето единодушно от членовете на административния орган, при необходимия кворум и мнозинство. Правилно административния съд цитира разпоредбата на § 1, т. 1 ЗЗЛД, която дава легална дефиниция на понятието "обработване на лични данни", а именно всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, в т. ч. и разпространяване. В случая от доказателствата е установено, че БТК ЕАД е обработвало лични данни на свой клиент, във връзка с договор, за който е установено, че не е подписан от него. В тази връзка са неоснователни доводите на касационния жалбоподателя, че той е разполагал с личните данни на Гроздева, тъй като има сключени с нея други договори. Дружеството е наказано, защото неправомерно е използвало личните данни на лицето, за да сключи нов договор с него. Обстоятелството, че дружеството не е знаело, че са налице неправомерни действия на служители на дружеството, в нарушение на служебните им задължения също е ирелевантно за спора, тъй като отговорността на юридическите лица е безвиновна. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД обработването е допустимо, когато то е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗЗЛД администраторът осигурява спазването на изискванията на чл. 2, ал. 2. Съдът намира, че в случая жалбоподателят е допуснал неправомерно използване на лични данни, с които е разполагал. Безспорно е установено, че Е. Гроздева не е подписвала договора във връзка, с който е подала оплакването до КЗЛД. В информационната система на дружеството този договор се води на името на Е. Гроздева и на същата са начислявани суми. От изложеното следва извода, че дружеството не е предприело необходимите мерки за защита на личните данни на свой клиент, което е довело до неправомерното им обработване. По този начин обработката на лични данни в нарушение на чл. 4 от ЗЗЛД е резултат от непредприети мерки за защита на личните данни от администратора в нарушение на целите по чл. 2, ал. 2 от закона. Доводът, че не са установени конкретните служители, обработили договора, не променя извода за неправомерна обработка на лични данни, като не изключват отговорността на дружеството. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД изисква недвусмислено и информирано съгласие на физическото лице, предоставило лични данни за обработката им. Това следва да се прави при всеки отделен случай на обработка, поради което твърдението, че физическото лице има и други сключени договори със същото дружество не променя факта за липса на съгласие за разглеждания случай. Обоснован е извода на административния съд, че санкцията е правилно определена, която е към минималния размер предвиден в закона. Обстоятелството, че физическото лице не е претърпяло финансови загуби е без правно значение за определяне на санкцията. Настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите наведени в касационната жалба за нарушение при конституирането на заинтересована страна в производството, следва да се има предвид, че физическото лице е участвало в производството по издаване на административен акт (чл. 38 от ЗЗЛД), поради което възражението за липса на правен интерес за конституиране като страна е в противоречие с правилата за определяне на страни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора, както и на ответната страна Е. Гроздева направените деловодни разноски, посочени в приложен договор за правна защита и съдействие в размер на 1130. 00 (хиляда сто и тридесет) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение