Решение № 556 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1930/2013 г.

Решение № 556 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1930/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения С. А. Я. за възобновяване на нохд № 2999/2012 г. на Варненския районен съд, ХХIХ състав и отмяна на присъда № 70/26.02.2013 г. на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. Поддържа се, че е осъден задочно поради неучастието му в наказателното производство, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните му права - да получи обвинителен акт и да участва лично в наказателното производство, за да упражни правото си на защита. По тези съображения иска делото да се върне за ново разглеждане на районния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура определя искането за неоснователно поради липса на нарушения от поддържаните. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за неоснователно по следните съображения: Варненският окръжен съд, наказателно отделение с решение № 214/5.08.2013 г. по въззивно нохд № 372/2013 г. потвърдил присъда № 70/26.02.2013 г. по нохд № 2999/2012 г., с която признал подсъдимият Я. за виновен в това, че за времето от 19.01.2008 г. до 26.02.2008 г. в гр. В. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив извършил кражба на имущество от владението на Д. и П. на обща стойност 475 лева. На основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, за изпълнението на което наказание определил строг режим в условията на затвор. Приложил чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото, от определените по това и по нохд № 533/2008 г., нохд № 1876/2008 г. и нохд № 1373/2009 г. - и трите на Добричкия районен съд - лишаване от свобода в размер на 2 години и определил да бъде изтърпяно в затвор при строг режим. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл. 53, ал. 2 НК, за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски. Досъдебното производство е образувано с постановление от 29.02.2008 г. на Варненската районна прокуратура, в което до предявяване на разследването с протокола на 25.04.2012 г. осъденият е участвал лично. Имал е упълномощен защитник, който го е представлявал пред съдебните инстанции при обжалване на мярката за неотклонение, а в останалите случаи е заявявал пред водещия разследването, което е отразено в съответните протоколи и потвърдено със саморъчния му подпис, че не желае защитник. Варненският районен съд е образувал нохд № 2999/2012 г. по внесения обвинителен акт и го е насрочил за разглеждане на 25.09.2012 г. Призовката, в която се съдържат указания според изискванията по чл. 254, ал. 4 НПК, включително и за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, и копието от обвинителния акт, са изпратени чрез длъжностно лице по призоваването до адрес, който е посочил - в гр. В., но не е намерен, защото по сведения на живущи не живее там. На 14.09.2012 г. процедурата по призоваването е изпълнена от полицейски инспектор от Второ РУП гр. Варна - книжата са връчени и приети от А. Я. - баща на подсъдимия, с информация, че подсъдимият не живее на този адрес и че се е обаждал по телефона, но със скрит номер. Съдът е предприел необходимите процесуални действия - изменил е мярката му за неотклонение в задържане под стража, обявил го е за общодържавно издирване и е изискал справки от компетентните служби дали е задържан в арест, затвор или е преминал през границата на страната. След получаване на отрицателни отговори и информация, че е изпълнена процедурата по обявяването му за общодържавно издирване, както и на информация, че се издирва и по други производства, но не може да бъде установено местоживеенето му, съдът в съдебното заседание на 26.02.2013 г. е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, поради което е дал ход при участието на назначен служебен защитник, провел е съдебно следствие и е постановил осъдителната присъда. Въззивното производство е образувано по жалбата на адв. К., който, видно от приложеното по делото пълномощно от 14.05.2013 г., е бил редовно упълномощен от подсъдимия и е участвал като негов процесуален представител в съдебното заседание на 23.05.2013 г. От изложеното следва, че с решението си да разгледа делото в отсъствие на подсъдимия Варненският районен съд не е допуснал процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на съдебните актове по реда на възобновяването. Установените по делото факти са, че досъдебното производство е проведено изцяло с участието и знанието на подсъдимия, а съдът е изпълнил стриктно процесуалните си задължения за връчване на препис от обвинителния акт съгласно чл. 254 НПК и е дал ход на делото след събиране на необходимата и достатъчна информация, че не живее и не е живял на посочения лично от него адрес в гр. В., а при проведеното щателно издирване не може да бъде установен и посочен актуален адрес за призоваване. Правилно е приел, че е налице предвидената като изключение възможност делото да се разгледа в отсъствие на подсъдимия. Цялостното му поведение след предявяване на обвинението в досъдебното производство сочи на действия за укриване и поради това съдът не е могъл да изпълни процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, нито произтичащото от нея задължение да предупреди за възможността делото да може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие. Възобновяването в конкретния случай е изключено предвид разпоредбата на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК и установените прояви, целящи отклоняване от участие в съдебната фаза на наказателното производство. Предвид изложеното искането на осъдения е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение