Решение № 1869 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2009 г.

Решение № 1869 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от "Спринк" ЕООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Младен Колев Милков, чрез пълномощника - адв. Васил Върбанов, против решението от 29.04.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, III състав, по адм. д. № 98/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на "СПРИНК" ЕООД, гр. Велико Търново, представлявано от Младен Колев Милков, срещу заповед № 1596/18.12.2008 г. на Кмета на община Вълчедръм. За да постанови решението си съдът е приел следното: С молба от Емил Борисов Иванов от гр. Козлодуй - вх. № М-508-Е/24.10.2008 г., кметът на община Вълчедръм е сезиран с искане да упражни правомощията си по чл. 34 от ЗСПЗЗ по отношение на имоти, собственост на наследниците на Флоро Митриков Атанасов /между които е заявителят/, съгласно решение на ПК - Вълчедръм № 7976/4.11.1994 г. с приложена скица. След проведена законосъобразна адм. процедура е издадена процесната заповед от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Налице са и трите предпоставки за издаването на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, установено от доказателствата по делото. Искането е предявено от наследник с възстановени по ЗСПЗЗ права на собственост, при ползване на процесните имоти от трето лице - "Спринк" ЕООД,, което ползване е без правно основание В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че изводите на съда относно наличието на втората и третата предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно, че процесните имоти се ползват от дружеството, както и че това ползване е без правно основание, са необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото, при което обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Ответната страна - Кметът на община Вълчедръм, с писмено възражение и допълнителни писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърденията в касационната жалба са взаимнопротиворечиви, а решението на съда е подробно мотивирано, обосновано с данните по делото и становищата на страните и е съобразено с материалния закон. Заинтересованата страна Емил Борисов Иванов, с писмено възражение оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Спринк" ЕООД срещу Заповед № 1596/18.12.2008 г. на Кмета на Община Вълчедръм. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на административно производствените правила и целите на закона. Видно от материалите по делото в конкретния случай безспорно е установено, че са налице трите кумулативно дадени предпоставки на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, а именно искане до компетентен административен орган - Кмета на Община Вълчедръм, направено от лице с възстановено право на собственост - Емил Борисов Иванов, ползване на този имот от трети лица - "Спринк" ЕООД и това ползване да е без правно основание. Въпреки предоставената му възможност касаторът не е оборил тези констатации на административния орган, обективирани в оспорената заповед. Доказателства в този смисъл касаторът не е представил и в съдебната фаза. Такива не са приложени и към касационната жалба. Водим от гореизложеното намирам, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил становищата на страните и представените доказателства и направените от него изводи са в съответствие с данните по делото и не противоречат на материалния закон. Изложил е подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. По делото е установено наличието и на трите предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и доводите в обратния смисъл в касационната жалба са неоснователни. От писмените доказателства по делото е установено, че искането до административния орган е направено от наследник на бивш собственик на зем. земи, правото на собственост върху които е възстановено с влязло в сила решение на ОСЗ и е установена първата предпоставка на закона. Видно от доводите в подадената жалба срещу адм. акт, по която е образувано първоинстанционното производство, тя не съдържа твърдение, че жалбоподателят не ползва процесните земи, а се поддържа незаконосъобразност на проведената процедура във връзка с твърдението на жалбоподателя, че административният орган не бил извършил необходимите процедури по изясняване правото на исканата защита /не били изискани нот. актове, договори за делба, удостоверения за наследници, скици/, установяващи правото на собственост и произтичащите от него права на защита, както и че не му били връчени копия от подадените заявления, за които не било установено от кого са подписани, т. е оспорвал е заповедите поради недоказано наличие на първата предпоставка на закона, която обаче в производството по делото е безспорно установена. Както в административното производство, така и в съдебното, жалбоподателят не е твърдял, че не ползва процесните земи, а е поддържал становище за ползване на имотите на правно основание, тъй като били водени преговори с част от наследниците за сключване на договор за ползването на имота. Твърдението за ползване на имота на правно основание съдържа имплицитно признание за ползването на имота. В съдебното заседание на 1.04.2009 г. процесуалният представител на кмета на общината изрично е поискал жалбоподателят да уточни дали оспорва ползването на имота, в който случай би направил искане за даване на възможност за представяне на доказателства, но представителят на жалбоподателят не е заявил, че оспорва ползването на имота от дружеството. Напротив, видно от пледоарията по същество, той поддържа довод за допуснато нарушение на процедурата от адм. орган, изразяващо се в това, че не бил изяснил и събрал доказателства относно изричното им заявление, че са в преговори с определени съсобственици /които не конкретизира/ за сключването на договор за аренда, тъй като изменението на закона за арендата в земеделието, обнародвано в ДВ бр. 13/2007 г. дава възможност за сключване на договор за аренда и с един от наследниците. Видно от данните по делото в производството пред адм. орган жалбоподателят писмено е поканен да се яви в общинската администрация и че за изясняване на казуса е необходимо да представи договор за наем/аренда за процесната зем. земя, което не е сторил. Налице е и третата предпоставка - липсата на правно основание за ползването на процесните имоти от страна на "Спринк" ЕООД. Административният орган, както и заявителя на искането не следва да доказват отрицателен факт - липсата на правно основание за третото лице, ползващо имота, а доказателствената тежест за установяване на положителния факт - наличието на правно основание за ползване е за страната, която го твърди, т. е. за жалбоподателя. От данните по делото е видно, че въпреки дадената му възможност и указания за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията си, нито в административното производство, нито в съдебното, жалбоподателят е представил такива. В настоящото производство също не са представени писмени доказателства. По изложените съображения решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,