Решение № 198 от 16.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 451/2014 г.

Решение № 198 от 16.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 451/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на нохд 447/2013 г. на РС - гр. Айтос на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

В искането се твърди, че определението по нохд № 447/2013 г. на РС-Айтос, с което са били групирани на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК наложените на С. А. Г. наказания по това дело и по нохд № 8167/2012 г. на СРС е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, тъй като съдът не е извършил пълно и цялостно групиране на всички наказания на осъдения, с което е допуснал нарушение на чл. 14 от НПК. Прави се искане за възобновяване на нохд № 447/2013 г. на РС-Айтос, отмяна на постановеното от него определение от 08.01.2014 г. и връщане на делото на съда за законосъобразно, пълно и цялостно групиране на наказанията.

В съдебното заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа искането, направено от Главния прокурор и моли то да бъде уважено, по съображенията, изложени в него.

Служебно назначеният защитник на осъдения Г. -адв. П. счита, че искането на Главния прокурор е допустимо, но неоснователно, поради което моли да бъде оставено без уважение. Приема, че определението на РС-Айтос, с което е определено общо наказание на осъдения е постановено при спазване на законовите разпоредби и съдът правилно е извършил групиране на наказанията.

Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на Главния прокурор на Р. България, становището на страните, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното:

С определение от 08.01.2014 г., постановено по нохд № 447/2013 г., Районен съд -гр. Айтос, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е определил едно общо и най-тежко наказание на С. А. Г. измежду наложените му наказания със споразумение по нохд № 447/2013 г., влязло в сила на 19.11.2013 г. на РС-Айтос- пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и със споразумение по нохд № 8167/2012 г. на СРС, влязло в сила на 20.02.2013 г. -шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, а именно шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от РС-Айтос определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Направено е и в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО.

При постановяване на определението от 08.01.2014 г., РС-Айтос е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията, наложени на С. Г. с отделни определения по постигнати между него и прокуратурата споразумения, влезли в законна сила.

Към момента на постановяване на определението по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК по № нохд 447/2013 г., РС-гр. А. е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на С. Г., поради което е следвало да изпълни задълженията си за проверка дали деянията по предходните осъждания на подсъдимия се намират в съвкупност, респективно в рецидив. Всъщност решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при които едни от деянията са се намирали в условията на съвкупност, а други на рецидив, поради което единно групиране на наказанията по всички осъждания не е било възможно. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и при установяване на тяхното наличие да се избере най-благоприятния за осъдения вариант на кумулиране на наказанията.

С. А. Г. е осъждан три пъти:

• със споразумение по нохд № 8167/2012 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 20.02.2013 г. за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, извършено на 25.09.2011 г., за което му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години;

• със споразумение по нохд № 8071/2013 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 12.06.2013 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено на 25.04.2013 г., за което му е наложено наказание дванадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години;

• със споразумение по нохд № 447/2013 г. на Районен съд- гр. Айтос, в сила от 19.11.2013 г., за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, осъществено на 30.05.2010 г., му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

РС- гр. Айтос e кумулирал наказанията, наложени на С. Г. по нохд № 447/2013 г. и по нохд № 8167/2012 г., приемайки, че са налице предпоставките по чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК за това. Що се отнася до наказанието, наложено по нохд № 8071/2013 г., решаващият съд неправилно е счел, че същото не следва да бъде взето предвид при преценката относно възможността му за групиране с наказанията по останалите присъди, приемайки, че със съдебния акт, с който това наказание е наложено, е допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно приложение на чл. 66, ал. 1 от НК и, че единствения способ за ревизия на коментираното споразумение е по реда по глава ХХХIII от НПК. Както правилно е отбелязано и в искането на Главния прокурор, недостатъкът, от които страда споразумението по нохд № 8071/2013 г. може да бъде преодолян и в процедура по чл. 306, ал. 1 от НК.

Като е игнорирал осъждането на С. Г. по нохд № 8071/2013 г. и не е извършил цялостно групиране на наказанията по всичките му осъждания, РС-Айтос е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Пренебрегвайки задължението си за пълно групиране и непроизнасяйки се въобще по осъждането на Г. по коментираното по-горе дело, решаващият съд е нарушил разпоредбата на чл. 14 от НПК.

В конкретния случай осъждането на С. Г. по нохд № 8071/2013 г. е в съвкупност с това по нохд № 447/2013 г., но едновременно и в условията на рецидив с осъждането му по нохд № 8167/2012 г., поради което единно групиране на наказанията по всичките му осъждания е невъзможно. Изхождайки и от принципа за най-благоприятното за дееца съчетание, следва да бъдат групирани наказанията по присъди по нохд № 8167/12 г. и по нохд № 447/2013 г., тъй като са налице основанията на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК за тях, като се определи едно общо и най-тежко наказание, а осъждането по нохд № 8071/2013 г. следва да остане извън направената по-горе съвкупност, доколкото деянието по това дело е извършено след влизане в сила на споразумението по нохд № 8167/12 г. и наказанието по нохд № 8071/2013 г. следва да се изтърпи отделно. Наказанията следва да се изтърпят от осъдения ефективно, независимо, че осъжданията в съвкупността са условни, тъй като с факта на групиране и наличието на рецидив по отношение на едно от осъжданията в съвкупността, приложението на чл. 66 от НК изгубва самостоятелното си значение, съответно, евентуалното приложение на чл. 68, ал. 1 от НК би било незаконосъобразно /Р 475/2003 г. по н. д. 284/2003 г. на I н. о. ВКС, Р№ 4/2007 г. по н. д. 664/06 г. на I н. о. на ВКС/.

Предвид гореизложеното, ВКС намира, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за възобновяване на производството по делото. Следва да бъде отменен съдебния акт на РС-Айтос и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд, за пълно и законосъобразно произнасяне по въпросите от кръга на тези по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по влезлите в сила споразумения, постановени спрямо осъдения С. А. Г..

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховият касационен съд, Трето наказателно отделение