Решение № 16498 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11421/2010 г.

Решение № 16498 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11421/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Радка Димитрова Иванова от гр. София, срещу решение № 424/27.05.2010 г., постановено от Административен съд София област, трети състав, по адм. д. № 245/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил изцяло жалбата на Радка Димитрова Иванова от гр. София, срещу писмо изх. № М-144/6/01.02.1010 г. на кмета на община Божурище. За да постанови решението си съдът е приел следното: С оспореното писмо кметът на община Божурище е отказал извършването на продажба на част от ПИ № 704/идентичен с имот № 564, съгласно заповед № ТС-86/12.03.2007 г. на кмета за попълване на кадастралната основа на имота/, с площ от 627 кв. м., находящ се в кв. 64 по плана на "Белица-Бобен-Кантов", мах. Кантон, с. Хераково. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения изричен отказ, като се позовава на влязло в сила решение по адм. д. № 234/2008 г. по описа на АССО, седми състав, с който е отменен мълчалив отказ на кмета на общината за възлагане и одобряване на оценката на същия имот с цел продажба по § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по молба на същата жалбоподателка. Видно от мотивите на това решение, постановено между същите страни, съдът е приел, че имотът има характер на общински имот и представлява изоставена земя от държавен поземлен фонд, поради което незаконосъобразно с оспореният изричен отказ се твърдяло, че липсва законно основание за продажбата му, пред вид възстановяването му на трети лица по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Като е приел с оспорения отказ, че имотът не е общински, без да са представени нови доказателства и без новонастъпили обстоятелства, административният орган е постановил един незаконосъобразен акт, съставляващ по същество неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, което само по себе си опорочава изцяло оспорения отказ. Разгледана по същество жалбата е допустима, но неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния за това орган-кметът на общината е компетентния по чл. 36, ал. 3 от ЗСПЗЗ във връзка с § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ орган, да извърши исканата продажба, както и за откаже разпореждането с недвижимия имот, какъвто изричен отказ е предмет на оспорване в настоящото производство. При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и противоречия с материалния закон. Съдът не споделя развитите от процесуалния представител на жалбоподателката съображения за това, че изричният отказ бил постановен в нарушение и при неизпълнение на задължителен за изпълнение влязъл в сила съдебен акт - решението по адм. д. № 234/2008 г. по описа на АССО. На първо място, адм. орган е изпълнил решението по адм. д. № 234/2008 г., доколкото е възложил изготвянето на оценка на имота и тя е била изготвена. На второ място, изричният отказ на кмета, с който е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за продажба на на този имот на наследник на ползувателя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е общинска собственост, а е възстановен валидно в собственост на трети лица с ректитуционно решение на ПК-Божурище по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Неоснователни в тази насока се явяват доводите за задължителната сила на мотивите на съдебното решение по адм. д. № 234/2008 г. на АССО относно констатациите, че имотът представлява общинска собственост, независимо от представеното пред тази инстанция реституционно решение на н-ците на Кирил Славков. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо и същите представляват мотиви по дело с предмет на обжалване, различен по съдържание от обжалвания в настоящото производство отказ на кмета. В настоящото производство не е допустимо да се оспорва представеното решение № 09/14.08.2001 г. на ПК - Божурище. Трети лица, които претендират самостоятелни права върху реституиран по реда на ЗСПЗЗ имот, могат да установят същите по общия исков ред. С оглед на изложеното съдът намира, че адм. орган правилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за сключване на договор с жалбоподателката по реда на § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не са налице предпоставките на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ - процесният имот е възстановен на граждани и не съставлява имот - общинска или държавна собственост към датата на молба вх. № М-144/4/16.02.2009 г. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение, изразяващи се в следното: Съдът неправилно не се е съобразил с влязлото в сила решение на АССО, постановено по адм. д. № 234/2008 г., с което е отменен мълчаливият отказ на кмета на община Божурище за възлагане и одобряване на оценка с цел продажба по § 29 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ по молба на касатора вх. № М-144/06.02.2008 г., признато и е правото да закупи процесния имот и е задължен кметът на общината да продължи процедурата по продажбата му. Изцяло незаконосъобразен е изводът на съда, че мотивите на решението отделно от него не се ползвали със сила на присъдено нещо и вместо да приеме, че процесният имот има характер на общински такъв, незаконосъобразно е приел, че последният се явявал възстановен законосъобразно на трети лица. Видно от мотивите на атакуваният отказ, единствената причина за отказа имотът да бъде продаден на касатора е липсата на съставен за него АОС и че липсвало законно основание за съставянето на такъв от страна на ответника по касацията, защото имотът не попадал в общински поземлен фонд, тъй като бил възстановен на трети лица и не била налице общинска собственост по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗ. Видно от влязлото в законна сила решение, постановено между същите страни и задължително за тях, съдът е приел, след обсъждане на събраните по делото доказателства, че процесният имот има характер на общински такъв, дори и община Божурище да не е актувала същия като общински. Касае се за изоставена земя от Държавния поземлен фонд - земя на ДЗС в землището на с. Хераково, Софийска област /стр. 5 от решението/. В настоящото производство не са налице нови относими към този въпрос доказателства, не са налице и новонастъпили обстоятелства и съдът противозаконно е приел, че процесният имот не е общински. Не е следвало да се възприема от съда, че с факта на оценяването на имота и одобряването на оценката е налице изпълнение от страна на адм. орган на влязлото в сила решение по адм. д. № 234/2008 г. на АССО. Смисълът на същото е да бъде задължен ответникът по касацията да продължи и довърши процедурата по продажбата, което не е сторено. Освен изложеното, незаконосъобразни са и изводите на съда, че има пречка по пътя на косвения съдебен контрол съдът да извърши проверка на постановеното решение на бившата ПК-Божурище и се произнесе по искането за установяване на нищожността му. Ответната страна - Кметът на община Божурище, чрез процесуалния си представител - адв. Николова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Решението, както и постановеният отказ са правилни, тъй като имотът няма характер на общински такъв. Заинтересованите страни: Райна Миланова Николова, Милен Кирилов Николов, Гаврил Гаврилов Николов, Лиляна Гаврилова Илиева, Елена Младенова Мартинова и Красимир Любенов Мартинов, чрез пълномощника си - адв. Бояджиева, с писмен отговор и в съд. заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбата е подаден в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. С обжалваното решение е потвърдена заповед - писмо № М-144/6/01.02.2010 г. на кмета на община Божурище, с което по същество същият е отказал извършването на продажба на земеделски имот. Касаторът смята, че с решението неправилно е приложен материалния закон. Твърди, че съдът не е изпълнил решение на АССО по адм. дело № 234/2008 г., както и че е налице неправилна оценка на доказателствата, относно собствеността на процесния имот. Обжалваното решение е законосъобразно. Решаващият състав правилно е обсъдил доказателствата по делото и е извел верни правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора, че не е изпълнено съдебно решение. Посоченото в диспозитива е изпълнено - кметът е възложил изготвянето на оценка на имота. Същата е изготвена от компетентен оценител и е прието решение на общинския съвет за одобряването й с цел продажба на имота. Неоснователен е и вторият довод на касатора, че процесният имот е общинска собственост. В тази насока касаторът не представил такива документи. Липсва АОС, както и процедура по актуването на имота, данни даващи информация за собственост. По делото има две решение на ОбПК № 09/14.05.1999 г. и № 09/14.08.2001 г., водещи до извода, че за процесният имот има данни за реституция на трети лица. Доводът, че по адм. д. № 234/2008 г. на АССО имотът е посочен като общински е ирелевантен за спора, тъй като не е в прeрогативите на административния съд да определя собственост, нито да решава спорове в тази насока. Това са правни проблеми, които могат да бъдат разрешени единствено по общия исков ред, по реда на ГПК, а не в съдебно-административно производство, по повод проверка законосъобразността на конкретен акт на администрацията. Решения с валидни вещноправни последици са от компетентност на гражданските съдилища. С оглед изложеното, считам решението за правилно и същото, следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е следвало да се съобрази с влязлото в сила решение на АССО, постановено по адм. д. № 234/2008 г. Предмет на правния спор по това дело е друг адм. акт и задължението по него е изпълнено-определена е оценката на имота. Искането на касатора Радка Димитрова Иванова, направено до адм. орган е било за трансформиране на правото на ползване на наследодателя и Иван Петров Иванов в право на собственост, на основание § 29 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13/2007 г./, която разпоредба гласи: "Когато в случаите на учредено право на ползване върху земи - общинска собственост, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на закона, стойността на земята не е заплатена, ползвателите в едногодишен срок от влизане в сила на този закон, могат да поискат определянето на оценка съгласно чл. 36, ал. 3 и да заплатят цената на земята в тримесечен срок от влизане в сила на оценката." Доказателства, че земята е общинска собственост няма, а има доказателства, че процесния имот е възстановен на бившите му собственици с влязло в сила решение на ПК-Божурище. Правилно съдът е приел, че мотивите към решението, постановено по адм. д. № 234/2008 г., касаещи правото на собственост на общината, не са задължителни за съда. Не е в компетентност на административния съд да разрешава спорове за собственост и да установява права на собственост, тъй като такива спорове се разрешават само по общия исков ред. В административното производство съдът може само да констатира наличието на вече установено право на собственост, въз основа на представени от страните доказателства, годни да ги легитимират като собственици, каквито са актовете за държавна или общинска собственост, нот. актове за собственост и др. Съгласно чл. 5 от Закона за общинската собственост, актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, но той е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и общината установява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост върху имоти, с акт за общинска собственост. Акт за общинска собственост няма представен и такъв не е издаван, видно от становището на кмета на общината, докато за правото на собственост на заинтересованите страни е представено влязло в сила решение на ПК-Божурище, което установява възстановеното им право на собственост. По делото е представено и решение № 426/12.06.2008 г., постановено от Софийския окръжен съд по гр. д. № 1109/2006 г., с което е било признато правото на собственост върху процесния имот с пл. № 564 в кв. 64 по действащия рег. план от 1989 г., допълнен впоследствие с помощен кад. план на възстановените имоти от 1996 г. на бившата вилна зона, а понастоящем . местност "Белица-Бобен-Кантон" в землището на с. Хераково, на наследниците на Кирил Мартинов Славков, на които е възстановен с решение № 9/18.10.2001 г. на ОСЗГ/ПК/-Божурище в стари реални граници. Прието е, че решението на ПК е валидно, постановено от надлежен орган и е породило конститутивното си действие - възстановяване на собствеността на ищците върху процесния имот, който е индивидуализиран по местоположение, площ и граници. С решението е осъдена Стоянка Гаврилова Радева от гр. София /ползваща имота/, да предаде владението му на Райна Миланова Николова, Милен Кирилов Николов, Гаврил Николов Григоров, Лиляна Грегорова Илиева, Елена Младенова Мартинова и Красимир Любенов Мартинов - заинтересованите страни по настоящото дело. Решението е влязло в сила, като с определение № 260/02.04.2009 г., постановено от ВКС по гр. д. № 135/2009 г., не е допуснато касационно обжалване на същото. Правилен е и изводът на съда, че в настоящото производство е недопустимо да се оспорва решението на ПК-Божурище. Обосновано, въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че не са били налице материалноправните предпоставки за приключване на процедурата по трансформацията на правото на ползване в право на собственост върху имота и отказът на кмета на общината, обективиран в оспореното писмо, с което е отказано придобиването на собствеността му по реда на § 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, при липсата на основанието § 4а, ал. 5 от ЗСПЗЗ, е законосъобразен. Решението като законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,