Решение № 6841 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2008 г.

Решение № 6841 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Йордан Емилов Николов от гр. Кюстендил срещу Решение № 113 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 7/2008 г. на Кюстендилския административен съд. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 434/30.11.2007 г. на областен управител на област Кюстендил, с която е постановен отказ по искане за заплащане на еднократно обезщетение за вреди по ЗПГРРЛ. Приел, че не е налице правно основание за обезщетяване на жалбоподателя, предвид наличието на посоченото основание в осъдителната му присъда, а именно чл. 386 НК, която се намира в гл. ХIII "Военни престъпления", раздел II "Отклонение от военна служба". Неоснователно жалбоподателя е твърдял, че същото е престъпление против дейността на държавните органи и против народната република. Осъждането за деяние по чл. 386 НК не е предвидено сред основанията за изплащане на еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1 от ЗПГРРЛ и това на Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилното позоваване от съда на Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона, относно кръга на лицата имащи право на обезщетение. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено правилно и в съответствие с приложените доказателства по делото. Както административния орган в обжалваната заповед, така и съда са обсъждали наличието на предпоставките за присъждане на еднократното обезщетение преди всички по закона и след това по Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона. Кръга на правоимащите лица, които незаконно са били репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания е посочен в чл. 1, а материалните предпоставки за изплащане на обезщетение са визирани в чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ. Съдът е обсъдил наличната присъда по чл. 386 НК на жалбоподателя и правилно е приел, че "напускане пределите на страната", както е записано е само елемент от фактическия състав на деянието, но основната квалификация на деянието е "отклоняване от военна служба". Самият текст се намира в раздел II, "отклонение от военна служба", за което деяние жалбоподателят е бил осъден и изтърпял наказанието си, и което основание не е предвидено в чл. 2, ал. 1 от ЗПГРРЛ, за заплащане на еднократно обезщетение. Водим от горното Върховният административен съд - трето отделение,