Решение № 9167 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2017 г.

Решение № 9167 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2017 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. С. В. чрез процесуален представител адвокат Е. К. - Петкова от ПАК, със съдебен адрес в гр. П. против решение № 682 от 05.12.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 672/2016 г. С него се отхвърля жалбата на В. С. В. против решение № 1012-12-83#1/13.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № ПРОТ. № 1012-12-43#5/27.05.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано преизчисляване на основание чл. 21, ал. 3 НПОС на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ гр. П. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подадена е и частна жалба от В. С. В. против определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, които е осъден да заплати в полза на ответника ТП на НОИ гр. П. Върховен административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. С последното му се отказва преизчисляване на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачитане на доход за 1994 г. съгласно годишна данъчна декларация като е зачетен само доход съгласно осигурителна книжка за същия период. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената административна преписка, че В. В. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, като със заявление от 5.10.2015 г. е поискал да му бъде преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с осигурителен доход от друг тригодишен базисен период като е посочен периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. Със заявлението са представени доказателства за дохода УП 2, данъчна декларация и осигурителна книжка. Установено е, че осигурителната книжка е заверена надлежно за 1994 г. като през месец декември 1993 г. жалбоподателят е заявил начало на дейност като едноличен търговец и осигурителен доход в размер на 1414 лева върху който ще прави осигурителни вноски в размер на 30%. Административния орган е приел, че след преизчисляване на новия размер на пенсията, който се установява по нисък от вече изчисления е отказал преизчисляване на пенсията. Спорният въпрос по делото е дали следва да се вземе предвид осигурителния доход от представената данъчна декларация за 1994 г. или само от заверената осигурителна книжка за същия период. При анализ на разпоредбите на чл. 70 КСО и чл. 46 от НПОС и данните по делото съдът е приел, че осигурителният доход съгласно осигурителната книжка следва да определи размера на отпуснатата пенсия, а не друг размер на дохода. При тези съображения е прието, че административния орган, взел предвид осигурителния доход съгласно осигурителната книжка в съответствие с нормативната уредба към този момент, е постановил правилно решение, а жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.) Лицата по чл. 1 се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху минималната месечна работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание - върху избран месечен осигурителен доход не по висок от осемкратния й размер. Месечният осигурителен доход се определя с декларация на осигурения еднократно за всяка календарна година и може да бъде променен преди изтичането й само при изменение на максималния размер на пенсиите или на минималната работна заплата за страната. Декларацията се подава в съответната организация, действаща като осигурител съгласно чл. 5. Съгласно ал. 2 лицата по ал. 1 не подлежат на осигуряване, когато са осигурени за всички или само за тези осигурителни случаи на друго основание или са пенсионери за изслужено време и старост. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Наредбата, пенсиите на лицата, осигурени по този раздел се изчисляват по реда на Закона за пенсиите от осигурителния доход, върху който са внасяни осигурителни вноски. На лицата по чл. 1 се издават осигурителни книжки, в които се вписват направените осигурителни вноски, изплатени парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. Осигурителните книжки се заверяват за всяка календарна година от съответното районно управление "Социално осигуряване". При съобразяване на цитираните разпоредби съдът е извел верен фактически и правен извод, че доходът съгласно осигурителната книжка е този по чл. 70 КСО и чл. 46, ал. 1 от НПОС. Доводите, че следва да се вземат предвид всички доказателства за дохода на основание чл. 40, ал. 2 НПОС правилно са приети за необосновани в смисъла в който се влага от жалбоподателя. В случая са налице еднозначни доказателства за осигурителния доход съгласно осигурителната книжка, установен по реда на чл. 41, ал. 1 НПОС. Ако тези доказателства не бяха налице, то тогава има основание да се ценят наличните доказателства за дохода през 1994 г. в хипотезата на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 НПОС, но пак във връзка с действащите нормативни правила за осигурителния доход. Съображенията от фактическа и правна страна, изложени от административния съд се приемат от касационната инстанция за верни и в съответствие с материалния закон, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски за настоящата инстанция не се дължат на страните. По частната жалба. С обжалваното определение в частта за разноските решението е допълнено като е осъден настоящия касатор да заплати в полза на ТП на НОИ разноски в размер на 350 лева. Тези разноски следва да бъдат определени в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В този смисъл определението следва да бъде изменено. Предвид изложеното Върховен административен съд, шесто отделение