Решение № 14608 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2014 г.

Решение № 14608 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8039/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на министъра на външните работи против решение № 5886/29.04.2014 г. по адм. д. № 15757/2013 г. по описа на Върховния административен съд, V о. Развива оплаквания за необоснованост, материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е приел, че е налице неизпълнение на служебни задължения, но правните изводи относно чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация са необосновани. Правното основание за дисциплинарно наказание е чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, но не и чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Уронването на престижа на дипломатическата служба е посочено само като противоправен резултат в причинно-следствена връзка с дисциплинарното нарушение. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е дописал нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Доказано е противоправно поведение на Николов, от което е настъпил вредоносният резултат - уронване престижа на дипломатическата служба. Тежестта на наказанието е подробно мотивирано с ръководната функция на Чавдар Николов, продължителността, поредицата от пропуски, отражението върху двустранните отношения между България и Бразилия - грама № 344/12.12.2012 г. на Посолството в Бразилия, лошо управление на посолството и пропуски. Не е наложено най-тежкото наказание, а са предвидени такива по закон. Обсъдени са всички релевантни за спора обстоятелства, поради което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Примерните споразумения за екстрадиция и трансфер са без значение за спора, а изследването на причините за липса и досега на двустранен договор между България и Бразилия за трансфер на осъдени лица остава извън предмета на делото. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.

Ответната страна, Чавдар Николов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Твърдението, че наказанието не е наложено за нарушение по чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация не съответства на съдържанието на заповедта. При издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не са обсъдени всички обстоятелства от значение за случая - паметна бележка на Виолина Петкова, становище на временно управляващия посолството на ФР Бразилия в София, информацията от адвокат Ана Каролин. Не е спазен чл. 93 от ЗДСл, на датата 5.11.2013 г. е изслушан, същият ден е трябвало да депозира писмени бележки до 14 ч., на същия ден е издадена и заповедта. Това означава, че целта е била бързина, а изслушването формално, не са обсъдени обясненията му. Не е взето предвид, че електронното съобщение от затвора в гр. Итай от 22.10.2013 г. е кратко и неясно и не дава достатъчно информация, което е налагало допълнителна проверка и уточнение, преди да бъде уведомено министерството. Официалната информация от страна на бразилските власти е пристигнала много по-късно и е изготвена на 23.10.2013 г., т.е. след пристигане на Гълъбин Боевски в страната. Налице е несъответствие на наказанието с нарушението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че не е установено нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 17, ал. 1 КПСДА, което в текста на закона, регламентиращ видовете дисциплинарни нарушения е разписано като такова по чл. 89, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Това е така, защото чл. 17, ал. 1 от кодекса се намира в глава шеста "Лично поведение", а такова лично поведение, свързано с нормите на морала, с което лицето да уронва престижа на службата, не е налице. Вярно е, че в заключителната част на заповедта за дисциплинарно наказание е посочена само квалификацията по чл. 89, ал. 1, т. 1 ЗДСл, но е видно също така, че поведението на жалбоподателя е преценявано и с оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 17, ал. 1 КПСДА, като точният запис в същата е: " с действията си служителят е нарушил и чл. 28, ал. 1 ЗДС. Укоримото поведение на длъжностното лице е установено в хода на дисциплинарното производство, обективирано е в т. т. 1, 2 и 3 от обстоятелствената част на процесната заповед, възприето е като безспорно доказано и от съда, като точната му правна квалификация е по чл. 89, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Това по принцип изключва възможността, процесната заповед за дисциплинарно наказание, която е издадена от компетентен орган, в писмена форма, в предвидените срокове, при спазване разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, да бъде отменена изцяло. След отмяна на оспорената заповед, съдът е следвало да изпрати преписката на компетентния орган с конкретни указания, в каквато насока считам, че може да се произнесе и касационната инстанция.

Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Със заповед № ЧР-95-00-264/30.10.2013 г. на министъра на външните работи срещу Чавдар Николов - извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федеративна република Бразилия, на длъжност "ръководител на задгранични представителства - Бразилия", с дипломатически ранг "посланик", е образувано дисциплинарно дело за изясняване на фактите и обстоятелството, свързани с изпълнението на служебните задължения от дипломата във връзка със съдебния процес срещу българския гражданин Гълъбин Боевски във Федеративна република Бразилия и по- специално неговото експулсиране в Република България и липсата на информация в Централното управление на МВнР относно факта, датата и часа на неговото завръщане в България. Установено е провеждане на заседания на 31.10.2013 г. и на 1.11.2013 г. от дисциплинарния съвет на МВнР и направено предложение до органа по назначаването да наложи дисциплинарно наказание "предсрочно прекратяване на задграничен мандат" за конкретно посочени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, а именно:

1. Чавдар Николов "на няколко пъти не е уведомявал министерството на външните работи относно текущата процедура за екстрадиране на Гълъбин Боевски", въпреки че е изпратена нота от МВнР и е получил указания от дирекция "Консулски отношения" за изясняване на всички въпроси по случая, включително и за експулсирането му.

2. Служителят не е предприел необходимото да изясни кои са компетентните органи и какви са процедурите, свързани с експулсирането на български граждани, научил е по негово признание за съществуването на т.н. съдия-изпълнител по наказанията след завръщане на Г. Боевски в България, доверил се е на свои преценки и е допуснал грешка. Не е предприел действия за изясняване на процедурата и не е влизал в контакт с министерството на външните отношения и министерството на правосъдието на Бразилия

3. Като ръководител на задгранично представителство Николов не е създал организация на работа в посолството, която да осигури непрекъснатост на комуникацията с бразилските власти, имайки предвид, че официалната електронна поща на посолството е проверявана само през част от работното време.

4. С действията си служителят е нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗДСл. и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация като е уронил престижа на службата.

Направен е извод, че преките резултати от извършеното нарушение се състоят от една страна в липсата на предварителна информация в министерството на външните работи относно факта, времето и основанието за завръщането на Боевски, а от друга страна - в липсата на съответната информация за други държавни органи и институции, които имат пряко отношение към случая "Боевски" по силата на своите функции - Прокуратурата на Република България и министерството на правосъдието. Посочено е, че това е довело до отразяване на случая в средствата за масово осведомяване с тежки последици за авторитета на министерството на външните работи поради невъзможността институцията да реагира адекватно при информирането на обществото, както и до напрежение между институциите

Тези констатации и правни изводи са възпроизведени изцяло в заповед № ЧР-95-00-269/5.11.2013 г. на министъра на външните работи.

Изслушването на служителя е станало на 5.11.2013 г. от министъра на външните работи, определен му е срок на същия ден до 14 ч. да представи писмени обяснения, от същата дата е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд е обсъдил в хронологичен порядък събитията от издаване на постановление от 13.03.2013 г. на министъра на правосъдието на Бразилия за експулсиране на Гълъбин Боевски, привеждането му в изпълнение с декрет на съдия-изпълнител по наказанията на 8.05.2013 г., разменени писма, ноти, грами между дипломатическото представителство в Бразилия и МВнР в София и властите в Бразилия, до завръщането на Г. Боевски в страната на 22 срещу 23 октомври 2013 г. и последвалата кореспонденция с МВнР на България.

С оглед на установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са доказани част от дисциплинарните нарушения, а именно:

1/ Ч. Николов не е изпълнил изцяло разпорежданията с грама № КО-55-10-8/14.08.2013 г. на дирекция "Консулски отношения за изясняване на процедурата и възможността за експулсирането на Боевски, съгласно питането на госпожа К. Боевска,

2/ не е предприел действия за изясняване кои са компетентните органи и какви са процедурите, свързани с експулсирането на български граждани преди завръщането на Г. Боевски в България,

3/ не е създал необходимата организация в посолството, която да осигури непрекъснатост на комуникацията с бразилските власти, а не само за част от работното време.

Съдът е приел, че:

1/ не е установено нарушение на служебни задължения за информиране на МВнР относно времето и основанието за завръщането на Г. Боевски, защото няма мотиви към заповедта в изпълнение на какви служебни задължения Николов дължи уведомяване на МВнР за експулсиране от ФР Бразилия на Г. Боевски и други български граждани,

2/ заповедта, в частта за налагане на наказание за дисциплинарно нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация не е мотивирано, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено

Освен това съдът е развил съображения, че дисциплинарнонаказващият орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно липсата на договор за правна помощ между двете държави и прилагането на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Не са обсъдени установени в полза на служителя факти в становищата на временно управляващия посолството на България в Бразилия Цв. Димитров, на посланика на Бразилия в София относно вида на постановените актове от бразилските власти, начина на процедиране при експулсиране на българските граждани, налице ли са предходни уведомявания на МВнР от посолството в Бразилия за други експулсирания, преди или след тяхното завръщане в България.

Съдът е развил мотиви за липсата на описано поведение, което да е несъвместимо с чл. 17, ал. 1 от КПСДА. Обсъден е негативен медиен отзвук при завръщането на Боевски и липса на факти, които да сочат, че е вследствие на конкретно неморално поведение на служителя.

Решението е обосновано, материално законосъобразно и постановено при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които да налагат неговата отмяна.

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че няма нарушение на служебни задължения поради неуведомяване на МВнР за процедурата по екстрадиране на Г. Боевски - стр. 4 от решението. Мотивите на съда са изложени във връзка с нарушения по чл. 17 от КПСДА, но всъщност са относими към въпроса дали има нарушение на служебно задължение. Това не се отразява на крайния резултат по делото. За да има нарушение първо е необходимо да съществува дължимо правно поведение. Приложена е длъжностната характеристика на длъжността "извънреден и пълномощен посланик в Посолство на Република България в Бразилия" - л. 128-132. Съгласно т. 5 посланикът осъществява периодично (а не ежедневно и ежечасно) необходимите контакти както с централните, така и с провинциалните административни, законодателни и съдебни власти на Бразилия.

Изразът в заповедта "няколко пъти не е уведомявал министерството на външните работи относно текущата процедура за екстрадиране" не носи необходимата информация относно датите, на които посланикът е имал противоправно пасивно поведение, с което не е спазен чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за мотивиране на заповедта. Приетото от съда, че е налице частично неизпълнение на указания с грама № КО-55-10-8/14.08.2013 г. не означава доказване на посоченото в заповедта нарушение.

Именно поради установената и обсъдена от съда липса на двустранни договори за правна помощ, за трансфер или експулсиране на осъдени български граждани между Република България и ФР Бразилия, всички комуникации на посолството с бразилските власти във връзка с екстрадирането на осъдени български граждани се извършват съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения чрез официална кореспонденция. Друга последица е, че посолството само понякога получава информация за предстоящо изпълнение на екстрадиция поради необходимост за набавяне на документи за самоличност или закупуване на билети. Доказано е, че принципно датата на фактическото изпълнение на постановлението на министъра на правосъдието на ФР Бразилия за екстрадиране (в случая постановление № 889/13.03.2013 г. на л. 75 и л. 76 от делото) е конфиденциална информация, която бразилските власти опазват заради сигурността на чужденците от евентуално преследване от престъпни групировки, поръчители на деянието. Екстрадирането от територията на ФР Бразилия по причини сигурност на лицата и създадената организация изключва предварително предоставяне на официална информация. Такава постъпва по официален ред по пощата в посолството не по-рано от 10 дни след самото експулсиране. В този смисъл са събраните в административното производство и необсъдени от административния орган грами, бележки и др. други допустими по чл. 39 от АПК доказателствени средства (открита грама № КО-09-303/24.10.2013 г. на Ч. Николов, № КО-09-393/26.10.2013 г. на Ч. Николов, открита грама № КО-09-393/27.10.2013 г. изготвена от Цв. Димитров съдържаща получена информация от Ана Каролина - адвокат на Г. Боевски, паметна бележка на Валентин Монев - началник отдел "Двустранна консулски отношения и консулска защита" за среща на 24.10.2013 г. с г-н Едуард Галвайо, временно управляващ посолството на Федеративна република Бразилия в София). В съдебното производство е представено официално писмо от Федералната публична служба, МП отдел Федерална полиция, Регионален надзор издадено на 23.10.2013 г., т.е. на следващия ден след екстрадирането, с което посолството е уведомено за решение от 22.10.2013 г. за изпълнение на 22.10.2013 г. на постановлението за експулсиране на Гълъбин Боевски от 13.03.2013 г. (л. 115-124). Приложена е информация на агент на Федералната полиция, че експулсираното лице е излетяло на 22.10.2013 г. с компания ЕР Франс в 17.20 ч. Официалното писмо е получено в посолството на 13 ноември 2013 г. - л. 114. Тези събрани в първоинстанционното съдебното производство доказателства подкрепят становището за липса на предварителна официална информация.

Предвид необходимостта от официален характер на информацията за екстрадиране, получаване на съобщение на официалния мейл на посолството от затвора за предстоящо експулсиране не се приравнява получаване на официална информация и изисква допълнителни справки и проверки.

Особеното на случая с Г. Боевски е екстрадиране в рамките на 3 часа след освобождаване от затвора при изтърпени 2 години лишаване от свобода с присъда от 9 г. и 4 м., което е отклонение от практиката за екстрадиране на български граждани обичайно след изтърпяване на присъдата и организация на пътуването до шест месеца (обяснителна записка от 24 октомври 2013 г. - л. 80, грама № КО-09-303/24.10.2013 г. - л. 81, устни обяснения от 5 ноември 2013 г. - л. 41, паметна бележка на Валентин Монев за разговора му на 24 октомври 2013 г. с посланик г-н Едуард Галвайо - л. 72). Основанието обаче, на което се извършва предсрочно освобождаване и екстрадиране на осъдени от бразилската държава лица, не се съобщава официално. Принципно такова основание може да представлява добро поведение в затвора, сътрудничество, възникнали други обстоятелства по време на съдебната фаза на процеса (грама КО 09-393/27.10.2013 г. на Цв. Димитров, в която възпроизвежда разговор с адвоката на Г. Боевски - Ана Каролина). Няма официална процедура, по която посланикът може да се сдобие с копие от мотивите към декрета.

Предвид изложеното относно специфичността на процедурата по екстрадиране от ФР Бразилия на осъдени лица, посланикът обективно не получава и не може даде предварителна информация на МВнР за факта, времето и основанието на екстрадирането, дори да са му дадени указания от МВнР. Във всички случаи обаче предварително освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода и екстрадирането е действие на бразилските власти в полза на осъдени български граждани. Административният орган не е обсъдил тези доказателства и не е изложил мотиви кои и защо от установените в преписката обстоятелства не приема за доказани. Липсата на мотиви относно релевантни за дисциплинарното производство обстоятелства и доказателства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд на стр. 5 е изложил мотиви в тази насока релевантни всъщност за първата част от заповедта, като мотивирал обаче с тях липсата на нарушение по чл. 17, ал. 1 от Кодекса. Това не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно мотивирането на съдебния акт, защото не променя резултата по делото.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът е обсъждал неправилно още едно основание за дисциплинарно наказание - уронване на престижа на дипломатическата служба като дисциплинарно нарушение. В заповедта ( л. 37) изрично е посочено, че "с действията си служителят е нарушил и чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като е уронил престижа на държавната служба, в частност на дипломатическата служба". Прието, е че нарушението е виновно, а поради невъзможност да се установи дали служителят предварително е знаел за предстоящото пристигане на Г. Боевски и дали умишлено не е информирал МВнР, за форма на вина е посочена "небрежност".

В чл. 89, ал. 2 от ЗДСл са посочени различни основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Административният орган е мотивирал заповедта си с допуснати от Чавдар Николов дисциплинарни нарушения изразяващи се в:

1. неизпълнение на служебни задължения (по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - л. 37 и л. 38 от делото) и

2. в неспазване на чл. 17, ал. 1 правилата на КПСДА (л. 38).

Не е посочил правна квалификация по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл за неспазването на правилата на КПСДА, но това не може да се отразява обоснования правен извод на съда, че второто нарушение за дисциплинарното наказание е именно посочено и твърдяно от административния орган нарушение на етични правила. Непосочването на правна квалификация по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл не променя обстоятелството, че в заповедта административният орган вменява нарушение по чл. 17, ал. 1 от КПСДА. Това не го освобождава и от задължение по чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл да направи описание на извършеното от служителя нарушение на морални норми, датата и мястото на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая в заповедта не е описано в какво се състои неетичното поведение. Правилно съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото се препятства правото на служителя на защита.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподателя съда, че съдът е следвало да възприеме уронването на престижа като резултат от неизпълнението на служебни задължения. Изразът в заповедта е: "с действията си служителят е нарушил и чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от КПСДА, като е уронил престижа на държавната служба, в частност на дипломатическата служба". Съгласно чл. 17, ал. 1 от Кодекса при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба. Именно неспазването на това поведение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 е дисциплинарно нарушение поради неспазване на КПСДА. Самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност обаче не е и не може да бъде последица и "резултат" от друго основание за дисциплинарна отговорност, каквато защитна теза застъпва касатора. Поради това мотивите в заповедта относно нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл не мотивират твърдяно неетично поведение.

Първоинстанционният съд не е обсъдил наведено и с първоинстанционната жалба и с отговора по касационната жалба твърдение на Ч. Николов за неспазена процедура по чл. 93 от ЗДСл за изслушване. Със заповед № ЧР-95-00-264/30.10.2013 г. на министъра на външните работи срещу Николов е образувано дисциплинарно производство за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изпълнение на служебните задължения във връзка със съдебния процес на българския гражданин Гълъбин Боевски във ФР Бразилия и по-специално неговото експулсиране в РБ и липсата на информация в ЦУ на МВнР за факта, датата и часа на неговото завръщане в България. Нито в началото на дисциплинарното производство, нито на заседанието от 31 октомври 2013 г. на Дисциплинарния съвет Чавдар Николов е узнал, че му се търси дисциплинарна отговорност за нарушение на етични правила. Поради това и дадените обяснения на 5 ноември 2013 г. са само във връзка с изпълнение на служебни задължения, но не и за нарушение на чл. 17, ал. 1 от КПСДА, което по чл. 93, ал. 2 от ЗДСл представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Обоснован е правният извод на съда, че медийният отзвук от предсрочното освобождаване и завръщане на лицето Гълъбин Боевски в страната на 23 октомври 2013 г. и изразени пред средствата за масово осведомяване изказвания на министъра на правосъдието и главния прокурор, не са в причинно-следствена връзка с поведението на служителя. Всъщност при обективната липса на договор за правна помощ между Република България и ФР Бразилия, липсата на възможност за получаване на предварителна официална информация за предсрочното освобождаване и завръщане на който и да е осъден в Бразилия български гражданин, остава необоснован изводът на административния орган, че отговорността е на служителя. Неинформираността на държавни органи и институции като МВнР, прокуратура и МП, които имали пряко отношение към случая "Боевски", последиците за авторитета на МВнР, наличието или липсата на междуинституционално напрежение, не е последица от виновно поведение на ответника по делото като държавен служител в дипломатическа служба. Няма данни към 23.10.2013 г. срещу лицето Г. Боевски да е образувано предварително производство на територията на България. Няма довод и яснота, ако е била налице предварителна информация за екстрадирането на Боевски, как точно това е щяло да улесни работа на посочените институции.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба (ЗДС) дипломатическата служба има за цел да защитава правата и интересите на РБ в международните отношения, както и на българските граждани и български юридически лица в чужбина. В случая въпреки положени усилия от Чавдар Николов като посланик в посолството във ФР Бразилия (виж л. грама № 344/12.12.2012 г. - л. 150, № 407/4.01.2013 г. - л. 172, № 22565/12.06.2013 г. - л. 173) да бъде сключен двустранен договор за трансфер на осъдени български граждани на територията на ФР Бразилия (като тези, подписани с Полша и Португалия), такъв договор не е подписан и досега. Резултатът е, че осъдени български граждани в Бразилия се завръщат като свободни граждани. Има по делото данни (л. 68) и за други шест български граждани, изтърпявали наказания за трафик на наркотици в бразилски затвори да са експулсирани успешно по същата процедура в периода м. 07 - м. 10.2013 г. Поради това необоснован и неподкрепен с доказателства е изводът на административния орган, че нарушение, извършено от Чавдар Николов има сериозна негативна последица за авторитета на дипломатическата служба. Причините за медийния шум са без значение за правилното решаване на казуса.

Липсата на каквито и да е мотиви по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за нарушение на етични правила, необсъждането на всички обстоятелства релевантни за посочените в заповедта неизпълнения на служебни задължения и вида на наказанието, имат за правна последица наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, какъвто е резултатът постановен с първоинстанционното съдебно решение. Решението е обосновано с доказателствата по делото, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила като касационно основание. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка и спазване на материалния закон.

В случаите на оспорване на наложено дисциплинарно наказание по ЗДСл не може да се прилага частична унищожаемост на индивидуален административен акт, защото именно обективното съединяване на волеизявленията на административния орган за допуснати дисциплинарни нарушения са го мотивирали да наложи конкретно административно наказание.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав.