Решение № 5256 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10016/2014 г.

Решение № 5256 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10016/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 3970/16.06.2014 г. по адм. дело № 8311/2013 г. по описа на Административния съд - София-град, 24-ти състав. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите на съда, че в действащата към момента на издаването на административния акт Наредба № 11/2008 г не е предвиден ред за "прекратяване на ангажимента" по мярка 212, не съответства на закона. Наредбата предвижда изключване от подпомагане, което по същество е идентичен правен способ, приложим при неспазване на изискванията за съответната схема за подпомагане. Иска да бъде отменено оспореното решение и да бъде отхвърлена жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Мария Стефанова Йоцова, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище, представено от пълномощника й - адв. Здравка Николова - САК, оспорва касационната жалба. Правилно административният съд е преценил, че при издаването на оспорения акт е действала материална норма, която не предвижда прекратяване на многогодишния ангажимент. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Установено е, че жалбоподателката като земеделски стопанин не е подала заявление за подпомагане по мярката за кампания 2011 г., с което не е изпълнила законоустановеното задължение по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Поради това на основание чл. 14, ал. 1 от наредбата е изключена от подпомагане. Изключването от подпомагане по наредбата е равнозначно на прекратяване на ангажимент и това са правните последици от неподаване на заявление за поредна година от поетия многогодишен ангажимент. Неправилното тълкуване и прилагане на правната норма е довело до постановяването на неправилен съдебен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Пред административния съд е обжалван от Мария Стефанова Йоцова акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.). Основание за прекратяване на многогодишния ангажимент е незаявяването на участие от нейна страна по мярка 212 за 2011 г., което е нарушение на чл. 4, т. 2 и 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения акт. Приел е за безспорно установено, че Мария Йоцова не е подала заявление за 2011 г. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г. в редакцията й от ДВ, бр. 17/2011 г. предвижда, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба. Видно от разпоредбата, нито в цитирания текст, нито в Регламент 65 от 27.01.2011 г. на Комисията е предвидено прекратяване на ангажимента. Едва с последващата редакция на разпоредбата с ДВ, бр. 71 от 13.08.2013 г. - два месеца след издаването на оспорения акт, законодателят е регламентирал, че при неподаване на заявление през петгодишния период ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения и мотиви, различни от изложените от съда. С общо заявление за плащания на площ за 2009 г. с УИН 22/300509/19532 Мария Стефанова Йоцова е кандидатствала по схемата за подпомагане "Необлагодетелствани райони", подвид НР2 - "Плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските" (НР2). Подала е заявление за подпомагане по мярката и през 2010 г., а през 2011 г. не е подавала заявление за подпомагане. Поради неизпълнение на поетия от нея петгодишен ангажимент заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал на 21.06.2013 г. оспорения по делото акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.). Основание за издаването му е разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212 за периода 2007-2013 г. (наредбата), както и чл. 21 от Регламент (ЕС) 65/27.01.2011 г. на Комисията. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд, че административният орган се е позовал на редакция на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г., която съдържа различно правно основание от посоченото в административния акт. Действително текстовото изражение на разпоредбата в редакцията й към ДВ, бр. 17/2011 г., в сила от 01.03.2011 г., постановява, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания, а в редакцията на разпоредбата съгласно ДВ, бр. 71/2013 г. ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Наименованието на акта и формулировката в диспозитива съответстват на последващата редакция на разпоредбата, но и двете редакции имат едни и същи смисъл и правни последици. Поради това използването на терминологията от следващата редакция на разпоредбата не представлява съществено нарушение на закона. Съдът следва да прилага и тълкува правните норми съобразно точния им смисъл. И в двете редакции на разпоредбата се съдържа санкция за неспазване на поетия ангажимент да се подават заявления за пет последователни години и тази санкция е прекратяване на подпомагането по наредбата. В същото време в решението не са изложени мотиви относно основанието за прилагането на санкцията, съдържащо се в чл. 4, т. 2 от наредбата в редакцията й към ДВ, бр. 97 от 08.12.2009 г., а именно - задължението за кандидатите за подпомагане да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. От посоченото следва, че кандидатите са задължени да подават заявленията за посочения период, но считано от първото компенсаторно плащане. От данните по делото е видно, че Мария Йоцова е подавала заявления за подпомагане през 2009 и през 2010 г. И за двете кампании не са й били изплатени суми за подпомагане. След получаването на субсидиите за 2009 г. по отношение на нея е издаден акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24773 от 14.04.2011 г., с който е постановено връщане на платените суми, поради това че след намаляване на годната за подпомагане площ сумите се считат за недължимо платени. По делото няма данни дали този акт е бил обжалван, или е влязъл в сила. Но и в акта за прекратяване на многогодишен ангажимент не са изложени съображения налице ли е "първо компенсаторно плащане" и от кога, за да се прецени петгодишният задължителен период за подаване на заявления за подпомагане. Смисълът на закона е, че след като стопанинът е получил подпомагане по заявената от него схема, той е длъжен да продължи да обработва земята и да я поддържа в съответно състояние. Но когато спрямо него са наложени санкции и не му се дължи плащане, поради това че първоначално заявените земи за подпомагане попадат извън допустимия слой, не е логично да се изисква по-нататъшно подаване на заявления, които ще доведат само до налагането на нови санкции. Поради тези съображения съдът намира, че не са били налице предпоставките за издаване на оспорения по делото акт. Данните по делото не установяват наличие на първо компенсаторно плащане, поради което за Мария Йоцова не е възникнало задължението по чл. 4, т. 2 и 3 от Наредба № 11/2008 г. Още повече, последиците от прекратяване на многогодишния ангажимент са възстановяване от земеделския стопанин на получените до момента компенсаторни плащания ведно с натрупаните върху тях законни лихви от датата на уведомяването на земеделския стопанин за възникване на задължението му да възстанови сумата до датата на действителното възстановяване или приспадане на сумата. А такива компенсаторни плащания по делото не са установени. Поради това оспореният административен акт е издаден при нарушение на материалния закон и правилно е отменен от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,