Решение № 1097 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10281/2009 г.

Решение № 1097 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10281/2009 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Бургас срещу Решение № I-656/29.05.09 г. по адм. д. № 1641/08 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "КУУЛ ПЛЕЙС" ООД поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът "ОНТАЙМ ДИСТРИБЮШЪН ЕНД ЛОДЖИСТИК" ЕООД не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното отменително Заповед № 2099/07.08.08 г. на кмета на община Бургас решение, състав на Административен съд-Бургас е приел, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила - преди фактите да бъдат всестранно и обективно изяснени, в нарушение на материалноправните разпоредби - обектът чието премахване е разпоредено не бил конкретизиран като местоположение, липсвали установявания относно принадлежността му към обектите по чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Констатирано е и нарушение по чл. 57, ал. 1 ЗУТ предвид неяснота относно приложимата хипотеза на цитираната норма. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Спор относно вида, параметрите и местоположението на предметния на заповедта обект, както и поставянето му от оспорващото дружество в концесионна територия на морски плаж "Бургас- Централен" по делото няма. Оспорването по жалбата на "КУУЛ ПРЕЙС" ООД срещу разпореждащата премахването на този обект заповед е мотивирано с нарушение по чл. 26 АПК, превратно упражняване на власт, предвиждане на обекта в одобрената и съгласувана с МРРБ схема на преместваеми обекти, наличието на незаконосъобразен мълчалив отказ по заявление за издаване на разрешение за поставяне. Преценката на доказателствата по делото по отделно и в съвкупност с доводите на страните обосновава извод за неоснователност на оспорването по следните съображения: Административният орган е пристъпил към издаване на процесната заповед при изясненост на правнорелевантните факти- установената на плажната ивица метална конструкция представлява преместваемо съоръжение от вида на посочените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ., тъй като монтажът й върху положени в пясъка бетонови блокчета налага извода, че същата може да бъде демонтирана без да бъде разрушена. Установяването, че конструкцията е поставена от дружество-жалбоподател не е оспорено, като в тази връзка следва да се има предвид претенцията по жалбата за съставяне на констативния акт в отсъствие на негов надлежен представител. В подкрепа на това установяване е и приложения Договор от 12.05.08 г., както и подаденото на 13.05. 08 г. заявление за издаване на разрешение за поставяне на съоръжение по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Позоваването на отменен в хода на съдебното производство мълчалив отказ по това заявление не сочи на превратно упражняване на власт. Било е неоснователно, тъй като от една страна, заявлението е за разрешаване на обект с площ 15 кв. м, а установеният на място е с площ 160 кв. м, а от друга, дори по това заявление след отмяната на мълчаливия отказ да бъде издадено разрешение за поставяне, то би се отнасяло за бъдещ период, а не считано от датата на заявлението. Към законосъобразността на административния акт няма отношение предвиждането на обекта в одобрената схема на преместваемите обекти върху концесионната територия, тъй като одобрената схема е предпоставка за издаване на разрешение за поставяне и не освобождава съответното лице от задължението да разположи преместваемия обект едва след снабдяване с разрешение за поставяне. Не се констатира и нарушение по чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, тъй като в КА № 16/21.05.08 г. е отразена липсата на разрешение за поставяне, а в обстоятелствената част на заповедта изрично е посочено наличието на обстоятелствата по т. 1 на цитираната разпоредба. С оглед изложеното касационната жалба като основателна следва да бъде уважена с отмяна на обжалваното решение и замяната му с ново, с което оспорването срещу процесната заповед се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение