Решение № 8236 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3485/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма Околна среда 2014-2020 година чрез главен експерт А. срещу решение 97/09.01.2024 година на Административен съд гр. Стара Загора по адм.д. 602/2023 година, с което е отменено негово решение от 19.09.2023 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Неправилен бил изводът на съда за смесване на правните основания за верифициране на разходите по проекта (чл.60, ал. 1 и и чл. 62, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ) и за извършване на финансова корекция за нередности (чл. 75, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ). Извършването на финансовата корекция предполагало: 1. Определена финансова корекция с акт правно основание чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и 2. Верифицирани средства от ЕСИФ/ЕФСУ, върху които да се приложи определения с акта за финансова корекция процентен показател корекция. В конкретната хипотеза били определени допустимите за финансиране средства от ЕСИФ по проекта на ВиК гр. Стара Загора в размер на 5 191 938,22 лева. Оценката за допустимостта на разходите за финансиране се извършвала по правилата за верификация на същите (чл.60, ал. 1 и и чл. 62, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ). Извършването на финансовата корекция на основание чл. 75, ал.1 от ЗУСЕФСУ било самостоятелна процедура. Изписването им в едно решение на РУО като последователни волеизявления, не опорочавало волята на органа и не нарушавало правото на защита на бенефициера. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Ответникът, Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Стара Загора, чрез адв. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В писмена защита излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Оспореният административен акт бил незаконосъобразен, тъй като бил постановен при разминаване между фактическите и правни основния за издаването му. Производството по верификация на разходите било самостоятелно производство по ЗУСЕФСУ. В конкретната хипотеза органът смесил правните основания за верифициране на разходи (чл.60, ал. 1 и и чл. 62, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ) и за извършване на финансова корекция (чл. 75, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ), и това нарушавало правото на защита на бенефициера.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр. Стара Загора е образувано по жалба на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Стара Загора, срещу решение от 19.09.2023 година на ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма Околна среда 2014-2020 година.

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че актът страда от порок състоящ се в разминаване между правното основание за издаване на акта и правното основание в мотивите и разпоредителната част на решението. Според съда, е налице смесване в един акт на правната квалификация на чл. 62 и на чл. 75 от ЗУСЕФСУ, което препятства правото на защита на бенефициера.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касационната инстанция не споделя изводите на АС гр. Стара Загора за сочения формален порок на акта, който да обосновава незаконосъобразност на същия, при следните изводи от правна страна:

1.Решението съдържа волеизявление на РУО по ОПОС за верификация на разходи по искане за междинно плащане, направено от Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Стара Загора, с което на основание чл.60, ал. 1 и чл. 62, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, на бенефициера е верифицирана сумата от 5 191 938, 22 лева, представляваща безвъзмездна финансова помощ. Верифицираната сума съответства на заявената с разходоориентирани документи от бенефициера такава по искане за междинно плащане 20/11.09.2023 година. Актът е позитивен за бенефициера и в тази насока стои въпроса за правния интерес на дружеството да го оспорва в тази част.

2. Решението съдържа и друго волеизявление на РУО по ОПОС, като то е за извършване на определени с актове по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансови корекции. Извършването на финансовите корекции става по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ. Актовете по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ имат предварително изпълнение по закон.

В частта по второто волеизявление на РУО по ОПОС, реално от допустимите верифицирани средства по ЕСИФ се изваждат сумите по финансовите корекции, определени с решения, които имат допуснато по закон предварително изпълнение, и на бенефициера се изплаща разликата. По този начин безспорно се засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициера и по-точно правото да му бъдат възстановени разходите, извършени при изпълнението на проекта, които са вече верифицирани с позитивен акт за верификацията им.

Съществуващото колебание в съдебната практика относно реда за защита срещу акта в тази му втора част към настоящия момент е преодоляно (виж решение на ВАС по адм.д. 9058/2023 година). Към настоя момент, съставите на ВАС, седмо отделение, приемат, че бенефициерите имат правен интерес от защита срещу акта на РУО в тази му част, а оспорването се осъществява на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията, която въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. В случая ЗУСЕФСУ не съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на акта на ръководителя на Управляващия орган по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Не е необходимо законът да предвижда изрична възможност за обжалване.

Следва да се припомни, че до изменението на чл. 64 ЗУСЕФСУ с ДВ, бр. 52 от 2020 г. законът не съдържаше изрична възможност за обжалване и на отказите за верификация. Липсата на специална клауза за обжалваемост на отказите за верификация до 2020 г. обаче не препятстваше защитата на бенефициерите срещу тях пред съд.

По горните съображения касационната инстанция прави следните изводи:

1. Оспореният акт не съдържа смесване на фактически и правни основания, както и липсва несъответствие между изложените от органа такива.

2. Напротив, актът съдържа две групи волеизявления:- волеизявление в интерес на бенефициера, с което се верифицира по искане за междинно плащане заявена от него сума като подлежаща на възстановяване като БФП; и волеизявление за намаляване на тази сума чрез извършване на финансови корекции.

3. В частта на първото волеизявление квалификацията на акта е по чл.60, ал. 1 и чл. 62, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Стои въпроса за правния интерес от оспорване на акта в тази му част.

4. В частта на второто волеизявление квалификацията на акта е по чл. 75, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

По възражението на ВиК гр. Стара Загора за приложение на чл. 64, ал.1 от ЗУСЕФСУ: Чл. 64, ал.1 от ЗУСЕФСУ е приложима единствено в хипотеза на регистрирана нередност, за която все още не е определена финансова корекция. След като с решение по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ РУО определи ФК на бенефициера, актът за определяне на ФК има предварително изпълнение, като ФК се изпълнява по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ от допустимите средства от ЕСИФ по проекта, засегнати от нарушението, верифицирани в процедура по верификация.

Обективирането на двете волеизявления в рамките на един акт не представлява формален порок, основание за отмяна на акта на РУО.

Защитата срещу акта в частта за изпълнението на финансовите корекции следва да се осъществи чрез допускането му до съдебен контрол за законосъобразност. Контролът за законосъобразност върху този акт включва проверка на размера на допустимите средства, върху които се извършва корекцията (в случая този размер не е спорен); проверка на размера на финансовите корекции, определени с нарочни актове по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, доказателства по делото; проверка на обстоятелството дали финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи; проверка на етапа на извършване на корекцията с оглед различните нормативно регламентирани способи затова.

В конкретната хипотеза съдът е отменил акта на формално основание без да извърши контрол за законосъобразност върху акта в частта, в която засяга правата и интересите на бенефициера. Предвид липсата на осъществен контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд по съществото на спора, е препятстван инстанционния контрол за правилност.

Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на Административен съд гр. Стара Загора за ново разглеждане при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

По претенцията на страните за разноски ще се произнесе АС гр. Стара Загора при новото разглеждане на спора по същество и при съобразяване на изхода на спора.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд