Решение № 14187 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2013 г.

ВАСIV отделение30.10.2013 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 862/2012 г. по описа на Административен съд Добрич. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14187 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Величка Атанасова Великова от гр. Добрич, против решение № 47 от 11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 862/2012 г. по описа на Административен съд Добрич. С него е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 03-080-РД/330 от 15.11.2012 г. на директора на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - Областна дирекция (ОД) гр. Добрич. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - директорът на Държавен фонд "Земеделие" - Областна дирекция гр. Добрич, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 47 от 11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 862/2012 г. по описа на Административен съд Добрич е отхвърлена жалбата на Величка Атанасова Великова срещу Заповед № 03-080-РД/330 от 15.11.2012 г. на директора на ДФ "Земеделие" - ОД гр. Добрич. С тази заповед е отказано на касатора финансово подпомагане по подадено от него заявление за такова по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селски райони 2007-2013 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че не е налице едно от основанията, посочени в оспорваната заповед, на които е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя. А именно - това по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 9), жалбоподателят да е регистрирани за първи път като земеделски производители не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане. Същевременно било налице второто основание за отказ от финансово подпомагане, посочено в оспорваната заповед - по чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредба № 9, а именно жалбоподателят към датата на подаване на заявлението за подпомагане не бил собственик и/или наемател и/или арендатор на цялата налична в земеделското стопанство земя. Обжалваното решение е правилно. Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са регламентирани в Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2, пр. 3 от Наредба № 9 заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на несъответствие с изискванията, определени с тази наредба. Едно от тези изисквания е това по чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредба № 9, която разписва, че допустими за финансиране са кандидати, отговарящи на условието към датата на подаване на заявлението за подпомагане да са собственици и/или наематели и/или арендатори на цялата налична в земеделското стопанство земя. Нормата на § 1, т. 24 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) регламентира, че "Земеделско стопанство" са всички производствени единици, управлявани от земеделския стопанин и разположени на територията на страната. А случая се установява, че една от заявените за подпомагане производствени единици - 1,000 дка от УПИ ХХ-197 в село Люляково, общ. Ген. Тошево, не е собствена и/или наета и/или арендувана от касатора. От площта на този имот собственост на касатора са 600 кв. м, а остатъка от имота не е нейна собственост, не е наета или арендувана земеделска земя. Съобразно това не е изпълнено изискването на чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредба № 9 кандидатът за подпомагане да е са собственик и/или наемател и/или арендатор на цялата налична в земеделското стопанство земя. Затова заповедта на директора на ДФ "Земеделие" - ОД гр. Добрич, с която е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя е законосъобразна и като е отхвърлил жалбата срещу нея първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора, базирано на правилата за управление на съсобствена вещ по чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Изискванията за финансово подпомагане са законово регламентирани в ЗПЗП и Наредба № 9 и те са различни от управлението на съсобствената вещ. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

5