Решение № 3450 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 39/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Ахчиева, М. Стоянова и Й. Будевска против решение 1631/12.10.2023г. постановено по адм.д. 191/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отменена заповед 18-12782 от 30.11.2022г. на началника на СГКК Пловдив. С отменена заповед, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на Асеновград, изразяващо се в нанасяне на нов обект, представляващ сграда с идентификатор 00702.512.265.4, с площ 14 кв.м., предназначение сграда на допълващото застрояване, без данни за собственост. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Липсвал задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, Съдът не бил се съобразил с разпоредбите на Закона за устройство на територията. Претенцията се свежда до отмяна на посоченото решение. Ответникът началник на СГКК Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Ответникът И. Куциянова, чрез упълномощен процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административното производство е образувано по искане на Й. Будевска за изменение на КККР на Асеновград, целящо отразяване на сграда в ПИ 00702.512.265 съгласно представен проект. С изменението е нанесен нов обект сграда с идентификатор 00702.512.265.4, разположен в дъното на ПИ 00702.512.265 между сгради на допълващо застрояване с идентификатори 00702.512.265.2 и 00702.512.265.3. За да отмени обжалваната пред него заповед първостепенният съд, правилно е приел, че в случая липсва годен обект на кадастъра, който да бъде нанесен в КККР. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗКИР кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България. Според чл. 23 от същия закон недвижим имот - обект на кадастъра е 1. поземлен имот; 2. сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; и 3. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Легални дефиниции на понятията самостоятелен обект в сграда и сграда се съдържат в § 1, т.1 и т. 1б от ДР на ЗКИР, а именно "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение, а "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31. Видно от заключенията на изслушаните и приети съдебно-технически експертизи /първоначална и повторна/ е, че нанесеният с оспорената заповед обект с идентификатор 00702.512.265.4 няма характеристиките нито на отделна сграда, нито на самостоятелен обект в сграда. Същият се явява неделима част от извършеното през периода август октомври 2020г. преустройство на сграда с идентификатор 00702.512.265.3, следствие на което преустройство сградата /гараж/ посредством пристрояване, надстрояване и вътрешни реконструкции е превърната в жилище. Обектът на заповедта е част от вътрешния обем на това жилище и както бе посочено не е нито сграда, нито самостоятелен обект в сграда. Той е функционално и физически неделим от жилището, плод на описаното преустройство. Така установеното налага извода, че липсва годен обект на кадастъра, който да бъде нанесен в КК и КР. Като отменил заповедта, с която в КК и КР е нанесена несъществуваща самостоятелна сграда, Административен съд Пловдив е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника Куциянова, за присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция в претендирания и доказан размер 1.650,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,