Решение № 17180 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2013 г.

Решение № 17180 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Агрохолд" ООД, подадена чрез пълномощника адв. Марияна Попова, против решение № 2133 от 29.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1369/2012 г. по описа на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата му против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/10747 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 2133 от 29.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1369/2012 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Агрохолд" ООД против отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/10747 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ и при спазване на административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. Жалбоподателят подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което е заявил за подпомагане парцели с обща площ от 803.04 ха по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и парцели с обща площ от 1093.34 ха по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2). Освен тях жалбоподателят е заявил за подпомагане площи и по мярка Агроекологични плащания (АЕП), по които не е налице произнасяне на административния орган с уведомителното писмо и то ни е предмет на съдебното производство. При извършена административна проверка на подаденото заявление за подпомагане са установени площи, заявени от повече от един земеделски производител /застъпване/, което по СЕПП е в размер на 68.53 ха, а по НР2 - 90.92 ха. Жалбоподателят не се възползвал от предоставена му възможност да потвърди или откаже застъпването и да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху застъпените парцели. Затова с процесното уведомително писмо правилно на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП е намален размерът на допустимите за подпомагане площи с площите, за които застъпването не е отстранено в полза на жалбоподателя. Освен това заявените за подпомагане площи на основание чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП са били предмет на проверка на място, за резултата от която е съставен контролен лист. При нея е установена недопустима за подпомагане площ по СЕПП в размер на 378.45 ха и по НР2 в размер на 505.07 ха. Изводите на административния орган за недопустимост на тази площ изцяло се потвърждават от приетото по дело заключение от съдебно-техническа експертиза. За тази площ с уведомителното писмо също правилно на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП е отказано подпомагане на жалбоподателя. Така общият размер на недопустима за подпомагане площ по СЕПП е 517.29 ха, а по НР2 - 694.91 ха. Правилно бил приложен чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., като било отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР2 и било наложени санкции за бъдещ период. Първоинстанционният съд е счел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви в уведомителното писмо, както и за процесуални нарушения при извършената проверка на място, като е изложил подробни мотиви за това. Обжалваното решение е правилно. Правилно административният съд е приел, че спорът касае отказа от финансово подпомагане на жалбоподателя по СЕПП и НР2. Подпомагане по заявлението на жалбоподателя по АЕП не е било предмет на първоинстанционното производство. Правилно административния съд е приел, че атакуваният акт съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Съобразно това се установява, че по спорните СЕПП и НР2, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане за 68.53 ха по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено и за 90.92 ха по НР2 на основание чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. А за 378.45 ха по СЕПП поради наддеклариране - на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и за 505.07 ха по НР2 на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Това е видно от попълнените колони 3 и 4 от таблиците към уведомителното писмо и поясненията към тях. Тези факти, съпоставени с останалите данни от таблиците, както и данните от административната преписка за установеното застъпване и извършените проверки на място ясно обективират волята на административния орган. Следва да се посочи, че за някои от площите са били налице и двете основания за отказ за подпомагане. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон за намаляване размера или отказ на плащанията. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР2. Това е установено както от извършените административни проверки, така и от извършените проверки на място. Изводите са потвърдени и от назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. По отношение на установеното застъпване касаторът е уведомен за него с приложеното по делото уведомително писмо изх. № 5489/14.09.2010 г. за площи, заявени от повече от един кандидат. Същото е връчено на касатора на 05.10.2010 г., като му е дадена възможност да потвърди или откаже искането си за подпомагане, като в първия случая е следвало и да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху застъпените имоти. Той не се е възползвал от така предоставената му възможност. Затова са били налице основанията по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП по СЕПП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР2 - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. И за установените имоти, за които са били налице тези основания - 68.53 ха по СЕПП и 90.92 ха по НР2 на тази основания правилно е отказано подпомагане на касатора по подаденото от него заявление за това. По отношение установеното наддеклариране. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР2 изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Наличието на тези основания за отказване финансово подпомагане на касатора е установено за площ от 378.45 ха по СЕПП и 505.07 ха по НР2 въз основа на извършените проверки на място, на които е присъствал касаторът. Изводите от проверките на място се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза и приложените към делото скици. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство за това, че не му е дадена възможност да ангажира гласни доказателства. В случая фактическите констатации в уведомителното писмо са основани на официален документ - контролен лист за проверка на място, който не е оспорен от касатора. Не е допустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Следва да се посочи, че за някои от площите са били налице и двете основания за отказ за подпомагане. Съобразно изложеното при установена недопустима за подпомагане площ по СЕПП от 517.29 ха, а по НР2 от 694.91 ха, установеното наддеклариране е над 50 %. Затова правилно е приложен чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., като било отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР2. Наложената финансова санкция по двете схеми е в съответствие с чл. 58, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Затова като е отхвърлил жалбата срещу оспорвания пред него административен акт, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,