Решение № 1981 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2024 г.

Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Агенцията за социално подпомагане (АСП/Агенцията), с БУЛСТАТ 121015056, със седалище в гр. София, район "Оборище", п.к. 1000, ул. "Триадица" 2, представлявана от изпълнителния директор - А. Ананиева, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Христов, за отмяна на влязлото в сила Решение 11007/16.10.2024 г., постановено по адм. дело 5791/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение.

С описаното решение е отменено Решение 1632/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 10864/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Агенцията против Решение BG05M90P001-3.006-0001/60/27.10.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция за нарушение на чл. 49, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), изразяващо се в поставено в Техническата спецификация към документацията за провеждане на обществената поръчка ограничително изискване, квалифицирано като нередност по т. 10, б. "а" от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление - загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г. (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата).

В искането за отмяна е заявено конкретно правно основание чл. 239, т. 1 АПК, изразяващо се във възникване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, с които подателят се е снабдил след като делото е било приключено и които са от съществено значение за решаване на правния спор.

Искателят поддържа, че от представените писмени доказателства се потвърждава твърденият в хода на съдебното производство факт, че включеното в документацията на обществената поръчка изискване е съобразено с предмета на поръчката и спецификата на териториалната и административната структура на възложителя. Твърди, че наличието само на една сервизна база ще създаде обективни затруднения в работата на Агенцията и ще генерира високи разходи за предоставяне на сервизната услуга. Изложени са подробни съображения за неправилност на решението, чиято отмяна се претендира.

Към искането за отмяна са представени следните писмени доказателства:

1. Докладна записка 30-43229/14.06.2023 г. на директор Дирекция "ФСДУС" в АСП за териториално разпределение на новопридобитите автомобили;

1. Таблица с разпределение и гаранционно обслужване на автомобилите, вкл. сервизните бази в които е извършено;

1. Гаранционни условия на автомобилите;

1. Копия от сервизни книжки на автомобилите;

1. Таблица за допълнителни разходи за гаранционно обслужване на автомобилите при обслужване само в една сервизна база;

1. Справка за обслужените автомобили, предоставена от изпълнителя по договора;

1. Копия от пътни книжки за реалното ползване на автомобилите и изпълняваните служебни задачи с тях.

Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът по искането за отмяна ръководителят на УО (РУО) на ОПРЧР 2014 - 2020 г., представляван от Д. Динев - държавен експерт с юридическо образование и пълномощно по делото и Г. Върбанова - началник отдел "Управление на качеството" в Министерство на труда и социалната политика (МТСП), оспорва наличието на релевираното основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното:

С Решение 11007/16.10.2024 г., постановено по адм. дело 5791/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, е отменено Решение 1632/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 10864/2023 г. на АССГ, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Агенцията срещу Решение BG05M90P001-3.006-0001/60/27.10.2023 г. на РУО на ОПРЧР 2014 - 2020 г.

Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че за разходване на средствата по сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по ОПРЧР за изпълнение на проект "Повишаване капацитета на служителите в сферата на закрила на детето, социалните услуги и социалното подпомагане" АСП е провела открита процедура за възлагане изпълнението на обществена поръчка с предмет "Доставка на леки автомобили за специфичните дейности на териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане", в резултат на която е сключила договор с избрания за изпълнител участник - "Индустриал Комерс Ко" ЕАД. След извършена от РУО проверка на процедурата са установени две нарушения при провеждането на обществената поръчка, приети от органа за нередности, за които следва да бъде определена финансова корекция. Произнасяйки се по жалбата на бенефициера, АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.)(ЗУСЕФСУ) форма, в съответствие с процесуалния закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Мотивирал е извод за липса на констатираните от РУО нарушения, съответно за липса на нередност, за която да бъде определена финансова корекция, поради което атакуваният индивидуален административен акт е отменен като незаконосъобразен.

Сезиран с касационна жалба срещу постановения съдебен акт, тричленният състав на Върховния административен съд е счел, че при така заложения предмет, наличието на оторизиран от производителя сервиз на територията на страната е достатъчно изискване. Посочил е, че възложителят не аргументира изключителна необходимост от сервизни обекти в посочените градове, поради което чрез така поставеното изискване се постига единствено ограничаване на евентуалния брой участници в процедурата, без същото да е оправдано от спецификите на обществената поръчка. Поради това е обосновал обективиране на описаното в акта нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП, доколкото в раздел II "Условия за доставка на леки автомобили" от Техническата спецификация за изпълнение на поръчката е посочено, че за всеки от доставяните автомобили следва да се обезпечи гаранционно обслужване в оторизиран от производителя на съответния вид автомобили сервиз на територията на страната, а именно в минимум 4 оторизирани сервизни обекта в градовете Варна, Бургас, Пловдив и София, като срокът на това обслужване следва да е до датата на по-късно настъпилото събитие измежду предложеният от участник гаранционен пробег в километри и гаранционен срок в месеци. Формулирал е заключение е, че така поставеното условие в техническата спецификация съдържа необосновано регионално изискване, а също така възложителят не е осигурил минимално ниво на конкуренция, т.к. до класиране е допусната една оферта. Описаното нарушение според състава на Върховния административен съд попада в хипотезата на нередност по т. 10, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата, за което е определена и финансовата корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по сключения договор с изпълнителя.

По тези съображения касационната инстанция, извеждайки крайно заключение за доказаност на нарушението, е отменила оспорения съдебен акт и е отхвърлила жалбата на Агенцията срещу Решение BG05M90P001-3.006-0001/60/27.10.2023 г. на РУО на ОПРЧР 2014 - 2020 г.

Настоящият петчленен съдебен състав намира, че искането за отмяна е подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

По правната си същност отмяната на порочни влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания.

Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно единствено непълнотата на фактическия или на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл. 239 АПК.

Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, но и да не са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение.

Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи.

Извън всичко изложено, за да съставляват основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

В случая издателят на акта, въведен като предмет на преценка за законосъобразност в развилото се пред АССГ и приключило с окончателно решение на Върховния административен съд производство, е посочил от фактическа страна, че АСП в качеството й на възложител по ЗОП е заложила изискване, според което всеки от доставяните автомобили следва да бъде обезпечен с гаранционно обслужване в оторизиран сервиз в минимум 4 сервизни обекта съответно в градовете Варна, Бургас, Пловдив и София, като срокът на обслужването е до датата на по-късно настъпилото събитие измежду предложения от участника гаранционен пробег в километри и гаранционен срок в месеци. От правна страна това твърдение е обвързано с нормата на чл. 49, ал. 1 ЗОП, според чието съдържание техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция.

Същевременно, за мотивиране на тезата си за наличие на отменително основание по чл. 239, т. 1 АПК искателят прилага документи, касаещи факти, свързани с реалното изпълнение на сключения в резултат на проведената обществена поръчка договор, които очевидно не представляват нови обстоятелства от съществено значение за правния спор.

Териториалното разпределение на автомобилите в рамките на страната, действително извършената гаранционна поддръжка в съответните бази, разходите за това и начинът на използване на доставените по процедурата моторни превозни средства (МПС) нямат значение нито на юридически, нито на доказателствени факти спрямо спорния въпрос не само защото органът не се е позовал на тях при прегледа на фактическата обстановка, послужила за формиране на съответните правни изводи, но и поради това, че касаят съвсем различен етап от възлагателната процедура, а именно - изпълнението на поетите задължения от участника, избран за изпълнител, който генерално е извън преценката за нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП. Съответствието на техническите спецификации с императива на посочената разпоредба, видно от правилото, не се преценява конкретно в контекста на сключения по съответната процедура договор за възлагане на обществена поръчка. Няма нито житейска, нито правна логика да бъде обратното, най-малкото поради предвидената от законодателя последователност първо се залагат изискванията, които трябва да бъдат съобразени с нормативната регламентация, в т.ч. и посочения от РУО чл. 49, ал. 1 ЗОП, а след това се избира изпълнител и това лице осъществява възложената му дейност.

Следователно твърдените обстоятелства, бидейки очевидно различни от юридическите и доказателствените факти по делото, нямат съществено значение за правилното решаване на правния спор. Нещо повече - част от тях се явяват и нововъзникнали спрямо първоинстанционното решение, което е самостоятелно основание за отхвърляне на искането.

Не са налице и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи.

На първо място следва да се посочи, че представените от искателя писмени документи са изготвени във връзка със сключения договор за възлагане на обществената поръчка. Единодушно се приема в теорията и съдебната практика на Върховния административен съд, че документ, който е съставен с участието на страната, включително документите, които изхождат от търговската или счетоводната й документация, не представляват нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, т.к. страната е знаела за съществуването им и е могла да ги представи по време на висящността на производството при полагане на дължимата грижа. В случая знанието относно съществуването на тези документи е удостоверено чрез положения върху тях подпис на длъжностно лице от Агенцията.

В контекста на изложеното, доколкото част от приложените документи са съставени на дати, предхождащи приключването на съдебното дирене пред АССГ и постановяването на съдебния акт, искателят, бидейки абсолютно наясно с наличието им, а и местонахождението им, е могъл да ги представи в съдебното производство. Липсата на процесуална активност в тази насока преклудира възможността му да го стори на по-късен етап и не може да бъде санирана по реда на чл. 237 и сл. АПК, доколкото текстът на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава искателят, изрично въвежда като основание за отмяна доказателствата, които са съществували към момента на решаване на делото, да са новооткрити.

От своя страна, съставените след настъпилата преклузия документи представляват новосъздадени писмени доказателства, които очевидно, видно от съдържанието им, не удостоверяват твърдени в производството факти и обстоятелства, още по-малко такива от значение за делото, предвид очертания по-горе предмет на спора, поради което на самостоятелно основание не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК.

Следователно, след като част от документите предхождат атакуваното решение и в този смисъл са могли да бъдат представени в развилото се съдебно производство, а друга част от тях са новосъздадени, а всички те удостоверяват обстоятелства, които не са от значение за делото, се налага категоричен извод за липса на предвидените в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК предпоставки, респ. за липса на соченото основание за отмяна на влязлото в сила Решение 11007/16.10.2024 г., постановено по адм. дело 5791/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените в искането за отмяна доводи за незаконосъобразност на решението за определяне на финансова корекция са неотносими към настоящия спор и не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК, доколкото не попадат в нито една от изчерпателно регламентираните хипотези по т. 1 - т. 6. Въпросът относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт е бил предмет на двуинстанционна проверка от АССГ и от Върховния административен съд. Правилността на изводите им не подлежи на последващ инстанционен контрол, т.к. касационното решение съгласно чл. 223 АПК е окончателно и може да бъде отменено само при наличие на основание за отмяна по чл. 239 АПК, каквото не се констатира в настоящото производство.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на МТСП и на основание чл. 228 АПК, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г. (НЗПП), следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100,00 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,