Решение № 1044 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7162/2020 г.

Решение № 1044 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7162/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Перник, чрез процесуален представител, срещу решение № 165 от 13.04.2020 г., постановено по адм. д. № 62/2020 г. по описа на Административен съд – Перник (АС - Перник). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че липсва причинно-следствена връзка между издадената заповед за задържане на ищеца, сочените вреди и размера на претендираното обезщетение. Сочи, че дори и да бъде признат за основателен предявеният иск за неимуществени вреди, то неговият размер е изключително завишен. Развива съображения, че задържането по ЗМВР е мярка, която се прилага в рамките на конкретно определен кратък период (до 24 часа), интензитетът на въздействието е ограничен по време и трудно може да обоснове обезщетение в такъв размер. Иска се отмяна на решението и отхвърляне изцяло на иска, алтернативно намаляване на присъденото обезщетение. Ответникът – Б. Точев, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС - Перник е по реда на чл. 226, във вр. с чл. 203 - 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Образувано е след постановяване на решение № 781/17.01.2020 г. по адм. дело № 3716/2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 2/08.02.2019 г. по адм. дело № 307/2018 г. по описа на АС - Перник, в частта, с която Областна дирекция на МВР – Перник (ОД на МВР – Перник) е осъдена да заплати на Б. Точев сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед за полицейско задържане на лице за 24 часа, с per. № 313 з-1868/19.08.2016 г. за периода от 19.08.2016 г. до 30.05.2018 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2018 г. до окончателното плащане и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на съда, със задължителни указания по прилагането на закона. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС - Перник е уважил исковата претенция на Точев срещу ОД на МВР – Перник за сумата от 20 000 лв неимуществени вреди за периода от 19.08.2016 г. до 30.05.2018 г., настъпили в резултат на административен акт - заповед № peг. № 313 з-1868/19.08.2016 г. за полицейско задържане за 24 часа, издадена от разузнавач в сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР - Перник, отменена като незаконосъобразна с решение № 359/11.11.2016 г. по адм. д. № 417/2016 г. по описа на Административен съд - Перник, оставено в сила с решение № 3621/21.03.2018 г. по адм. д. № 14270/2016 г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2018 г. до окончателното плащане. Наред с това ОД на МВР - Перник е осъдена да заплати на ищеца и съдебни разноски в размер на 1 107 лв. От фактическа страна съдът е приел, че Точев е бил задържан на 19.08.2016 г. в 18. 30 ч. В момента на задържането е попълнил декларация, в която е посочил, че страда от съдово заболяване и е поискал консултация с доктор Стоицева. Същата е била уведомена и на място е извършила преглед, с който е установила повишено артериално налягане. Точев е насочен към ЦСМП - Перник, където е констатирано артериално налягане 168/101 мм, предписана е лекарствена терапия и е извършена консултация с невролог. В листа за преглед на пациент, с № 011899/19.08.2016 г. е отразено, че лицето не може да бъде настанено в помещение за временно задържане на лица. Независимо от това задържането на Точев е продължило до 15. 45 ч. на 20.08.2019 г., когато е бил освободен. На следващо място АС – Перник е приел, че на 22.08.2016 г. в 12. 10 ч. на ищеца е извършен амбулаторен преглед, за което е съставен лист № 3625/22.08.2016 г. В него е отразено оплакването му от няколкодневен световъртеж, загуба на равновесие, гадене, а от предходния ден главоболие, по-силно изразено в дясната половина, тежест в сърдечно-съдовата област, сърцебиене, намален слух. Констатирано е повишено артериално налягане 180/110 мм. Насочен е за преглед от кардиолог, назначена е терапия и е насочен към невролог. На 23.08.2016 г. ищецът е хоспитализиран по спешност в МБАЛ "Рахила Ангелова" АД - Перник с диагноза [диагноза]. Изписан е на 26.08.2016 г., със същата окончателна диагноза. В резултат на претърпения [диагноза] е бил в отпуск, поради временна неработоспособност от 23.08.2016 г. до 23.01.2017 г. - общо 155 дни. Съдът е кредитирал съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на свидетелите, от които е обосновал извод, че след задържането освен, че рязко се е влошило здравословното състояние на ищеца, той се е чувствал и емоционално нестабилен. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че Точев е задържан с процесната заповед, във връзка с образувано срещу неизвестен извършител на 19.08.2016 г. наказателно производство - досъдебно производство № 319/2016 г. по описа на Второ районно управление при ОД на МВР – Перник и именно тогава е разбрал за воденето му, но не и по-рано. Приел е, че именно незаконното задържане е причина за претърпените неимуществени вреди, а не образуваното наказателно производство. АС - Перник е заключил, че в резултат на незаконосъобразното полицейско задържане ищецът е получил тежка хипертонична криза - високо кръвно налягане, силно главоболие, по-изразено в дясната половина, шум в ушите, загуба на слуха в дясното ухо, световъртеж, стягане в гърдите, сърцебиене и световъртеж. Според съдебно-медицинската експертиза повишените стойности на кръвното налягане на Точев непосредствено след задържането му са довели до [диагноза]. АС – Перник е изложил мотиви за причинно-следствената връзка между вредите и отменената като незаконосъобразна заповед за полицейско задържане и прилагайки принципа на чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетението за неимуществени вреди. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за задържането на Точев, с която му е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа" при реално осъществено такова от 18, 30 ч. на 19.08.2016 г. до 15, 45 ч. на 20.08.2016 г. Неоснователно в касационната жалба на ОД на МВР – Перник се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца и отмяната на заповедта, с която е постановено. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Несъмнено неправомерното задържане има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел правилен и логичен извод за основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. С оглед данните от медицинския преглед на Точев от вечерта на задържането му, амбулаторни листове от 22.08.2016 г., епикриза след проведено болнично лечение, както и от приетата като неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза, правилно АС - Перник е заключил, че в резултат на незаконосъобразното полицейско задържане ищецът е имал повишени стойности на кръвното налягане довели до съдов спазъм на мозъчни съдове. В следствие на задържането ищецът за първи път е получил високо кръвно налягане, довело до оплаквания от силно главоболие, световъртеж, шум и намален слух, особено в дясно ухо. Точев е хоспитализиран на 23.08.2016 г. в МБАЛ "Рахила Ангелова" АД – Перник и е изписан на 26.08.2016 г., с диагноза [диагноза]. На следващо място следва да се посочи, че от събраните гласни доказателства по безспорен начин се установява, че след задържането освен, че рязко се е влошило здравословното състояние на Точев, той се е чувствал и емоционално нестабилен. Затворил се е, тежко е преживял случилото се, ограничил е контактите си, включително и с най-близките си хора. Станал е депресиран, предпочитал да си стои у дома и нямал желание да прави каквото и да е. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че решението е неправилно относно присъдения размер на обезщетението от 20 000 лева, тъй като е в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характерът му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим размер на обезщетение. Първоинстанционният съд е отчел кумулативното отражение върху Точев на установените фактори на средата, характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, като така определено то е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл размерът му не се явява несъразмерен и несправедлив и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. Правилен е изводът в обжалваното решение, че установените в конкретния случай вреди основават обезщетение във възприетия размер. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение