Решение № 1627 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2009 г.

Решение № 1627 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Вита" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 39 от 29.05.2009 г. по адм. дело № 1515 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 37-и състав. Релевирани са оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Столичната здравноосигурителна каса, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 39 от 29.05.2009 г. по адм. дело № 1515 от 2009 г. Административният съд - София-град, второ отделение, 37-и състав, е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Вита" ЕООД - гр. София, срещу заповед № РД-13-93 от 14.01.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Както в производството пред административния орган, така и по първоначалното дело е било безспорно установено, че по шест случая, посочени както в медицински протокол № 872 от 13.11.2008 г., така и в т. I. 1 от заповед № РД-13-93 от 14.01.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса, по клинична пътека № 215, в историите на заболяването липсва определяне на кръвната група на ЗЗОЛ, което е било задължително по клиничната пътека. Нито пред първоинстанционния съд, нито в касационното производство МБАЛ "Вита" ЕООД - гр. София, не е представило доказателства, които да обосноват извод, различен от налагащия се, че нарушенията действително са били извършени. Съгласно чл. 188 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) изпълнителят на болнична помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в съответните клинични пътеки. Всяка клинична пътека (КП), описана в приложение № 17, съдържа компоненти съгласно т. 201.1 до 201.11 от Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. Съгласно т. 201.6, б. "б" от същото решение диагностично-лечебният алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти и е задължителен за изпълнение. Става дума за несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ, по-точно неизвършена от ИМП медицинска дейност, включена в алгоритъма на клиничната пътека. Ето защо правилно и законосъобразно санкцията е наложена по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е и оплакването на касатора, че за едно и също нарушение и за един и същ период два пъти му е наложена санкция. Видно от съдържанието на медицински протокол № 872 от 13.11.2008 г. и от т. I. 1 от заповед № РД-13-93 от 14.01.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса, контролът по изпълнение по КП № 147 и 215 се отнася за периода от м. юни до м. септември 2008 г., а контролът по същите клинични пътеки по заповед за прилагане на санкции № РД-13-961 от 18.11.2008 г. е за периода от м. януари до м. май 2008 г. Следователно проверяваните периоди не съвпадат. Протокол № 40 от 9.09.2008 г. на Арбитражната комисия не е част от процедурата по издаване на процесната заповед № РД-13-93 от 14.01.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса, а по издаването на предходната заповед за прилагане на санкции № РД-13-961 от 18.11.2008 г. Ето защо това доказателство е периферно спрямо същността на спорните правоотношения. Относим към процесната заповед е протокол № 103 от 5.12.2008 г., съгласно който Арбитражната комисия изцяло е потвърдила констатациите за нарушенията по КП № 215. В случая сме изправени пред хипотезата на чл. 252 от НРД 2006 г., а не на тази на чл. 254 от НРД 2006 г. Несъмнено задължението по медицински стандарт да се определи кръвната група на лицата преди операция е съществено задължение на лекарите, което изискване е свързано с безопасността на пациентите при хирургична интервенция. Налагането на санкция в този случай изцяло съответства на целта на закона. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. подобни. Грешки от такова естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,