Решение № 8081 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2009 г.

Решение № 8081 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на ЕТ "Гепард - Л-Л. Гяуров" - гр. Русе срещу решение № 4/11.02.09 г. на Русенски административен съд, постановено по адм. д. № 642 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 36/27.10.2008 г. на Началника на Митница Русе, потвърдено с решение № У-44-23-0527/28.11.2008 г. на Директора на РМД-Русе. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е преценил представените по делото писмени доказателства. От същите безспорно се установява, че внесеният камион бетон-миксер марка "Мерседес", е произведен в Германия, а няма никакви доказателства да е внесен от Дания, както е приел съдът. Поради техническа грешка във вносната митническа декларация като страна на вноса е посочена Дания вместо Германия. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменено обжалваното постановление, както и присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба - Началникът на Митница Русе и Директорът на РМД-Русе, чрез юрк. Мутафова - оспорват жалбата по съображения в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС-Русе е било посоченото Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, с което ЕТ "Гепард - Л-Л. Гяуров" - гр. Русе е бил задължен да заплати допълнително мито в размер на 2 042 лв. и ДДС в размер на 409 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на задължението - 30.11.2005 г. във връзка с осъществен по ЕАД № 4004/4-5816 от 29.11.2005 г. внос на употребяван автомобил- камион бетонмиксер, марка "Мерседес", произведен в Германия. За да отхвърли жалбата на ЕТ "Гепард - Л-Л. Гяуров" и да потвърди ППСПДВ, съдът е приел, че при последващата проверка на представеното при вноса доказателство за преференциален произход на стоката от Европейския съюз (сертификат EUR 1 № А 925583/25.11.2005 г.), осъществена по реда на чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА, е установено чрез официално писмо на германските митнически власти, че стоката, посочена в представения сертификат не е с преференциален произход от общността и сертификатът, удостоверяващ произхода на автомобила, е издаден неоснователно. Съдът е приел, че с оглед на този отговор законосъобразно митническите органи са отказали предоставянето на преференции. Касае се за официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила, която не може да бъде опровергана чрез представените в първоинстанционното производство частни документи. Преди всичко обаче, съдът е приел, че представеният при вноса сертификат EUR 1 не отговаря на изискването на чл. 17 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране, тъй като не е издаден от митническите власти на страната на износа- Дания. Решението е неправилно. В процесната декларация като страна на вноса е посочена Дания, но в представения сертификат EUR 1 като страна на износа е посочена Германия. С писмо от "Алга Превозни средства и строителни машини" със седалище в Германия, Зитинсен се удостоверява от посочената фирма със седалище в Германия, вписана като износител в представения сертификат EUR 1, че именно това предприятие е директен експедитор и износител на употребявания процесен автомобил, който е внесен директно от Германия. Представеното в касационното производство писмо от 20.03.2009 г. на Германска митническа служба в Олденбург потвърждава твърденията на жалбоподателя, че автомобилът по грешка е деклариран като внос от Дания, а действително е внесен от Германия, от където е изнесен с цитираната в писмото декларация за износ. Действително, посочените текстове на Протокол № 4 към ЕСА дават само на посочените там доказателства смисъл на доказателства за преференциален произход, но при вноса вносителят е представил сертификат от посочения вид за внос от Германия. Резултатите на последващата проверка, на които главно е основан процесният митнически акт по същество оспорват, че стоката е с произход Германия и затова сертификатът е издаден неправилно. След като фирмата -износител на стоката, със седалище в Германия, потвърждава извършения директен износ, следва да се счита опровергано удостоверяването на обратното в писмото на германските митнически власти и преференциалният произход на стоката -автомобил марка "Мерцедес Бенц" следва да бъде приет за доказан за целите на преференциалния внос. Предвид изложените съображения, решението на АС-Русе като неправилно, поради нарушение на материалния закон и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното ППСПДВ. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски 75 лв. държавни такси за двете инстанции. Претенцията на жалбоподателя за разноски в размер на 2 860, 52 лв. за бензин, такси, паркинг, телефон и др. по събирането на доказателства, не е основателна, тъй като представените ксероксни копия на фискални бонове не е доказано да са за разноски именно за тези цели. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение