Решение № 34 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2008 г.

Решение № 34 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е образувано по молба на А. Г. П. и К. Г. П., двамата от град С., подадена от пълномощника им адвокат Е, с искане за тълкуване на решение № 669 от 25.09.2009 г. по гр. дело № 453/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV г. о., тъй като в мотивите е посочено изрично "... ВКС, състав на IV г.о., споделя становището на въззивния съд, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен и правилно е отхвърлен" и същевременно е оставено в сила въззивното решение на Софийския окръжен съд. С последното пък е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен ревандикационният иск. Това води до пълна неяснота какво е съдържанието на решението на ВКС. Ако се приеме, че решението не е неясно, то се моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Ответниците Д. Г. И., Г. А. И., П. В. И. и Д. А. Г., всички от с. И., Софийска област, оспорват молбата. Молбата е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на молителите и данните по делото, намира следното: Действително с решение № 669 от 25.09.2009 г. по гр. дело № 453/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV г. о. е оставено в сила решение от 2.11.2007 г. по гр. д. № 1113/2006 г. на Софийския окръжен съд. С въззивното решение е оставено в сила решение № 309 от 20.12.2003 г. по гр. д. № 61/2002 г. на Свогенския районен съд, с което е уважен предявеният от Д. Г. И., Г. А. И., П. В. И. и Д. А. Г. срещу А. Г. П. и К. Г. П., иск с правно основание чл. 108 ЗС за УПИ в с. И., Софийска област с площ от 943 кв. м., съставляващ парцел **** II-608 в кв. 49 по ПУП на населеното място. Решението на ВКС обаче не е неясно. В него е изразена изрична воля, че правилно въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен като основателен предявеният ревандикационен иск. По тази причина не са налице поддържаните в молбата на А. Г. П. и К. Г. П. основания за тълкуване на решението. Затова записването, че ВКС споделя становището на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС представлява не неяснота на изразената воля, а несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване. Ето защо молбата за тълкуване на решението трябва да се отхвърли, а молбата за поправка на очевидна фактическа грешка да се уважи като основателна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.