Решение № 4940 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13191/2017 г.

Решение № 4940 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13191/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, уточнена с молба от 07.12.2017 г. на заместник директора на ТД на НАП - П., чрез юрк. Я. А. против решение № 1569/02.10.2017 г. на Административен съд, град П., постановено по адм. дело № 1400/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 232424-F235751/13.12.2016 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Основните възражения са за мотивираност на определения максимален срок на наложената мярка от 1 месец. Според касатора доказателствената тежест за оборване основанията в оспорената заповед е на засегнатото лице. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Ответникът - ВИП - П. и Ч. ООД гр. П., чрез адв. Б. Б. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение, по съображения изложени в представено по делото писмено становище. Представя заверени преписи от влязли в сила на 20.10.2017 г. решения на РС - П. и АС - П., с които е отменено наказателно постановление № 232421-F235751/13.12.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП - П. и наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева за същото нарушение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба, с оглед уточнението от 07.12.2017 г., е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 232424-F235751/13.12.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП - П., с която на ВИП - П. и Ч. ООД гр. П. е наложено запечатване на търговски обект - склад - магазин, находящ се в гр. П., ул. В. Л. .№..., стопанисван от дружеството за срок от 1 месец за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за продажба на 1 бр. дъвка и 1 бр. лотариен билет на обща стойност 4.10 лева и е забранен достъпа до обекта. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че по силата на чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за продажбата на лотариен билет не се изсква издаването на фискален бон. Не е разграничена стойността на другия закупен артикул, а е посочена общата стойност на закупените стоки - 4.10 лева. С оглед номиналната стойност на лотарийния билет от 2 лева, е установил, че продажбата на дъвки, която не е регистрирана чрез издаване на фискален бон е 2.10 лева. При така установените факти, съдът е приел, че фактическите констатации на органа по приходите са необосновани. Другият аргумент за незаконосъобразност на акта, според съда е липсата на конкретни фактически основания за налагане на максималния срок на принудителната мярка. Съгласно действащата към момента на нарушението норма на чл. 186, ал. 1 ЗДДС срокът е един месец. Според съда при положение, че продажбата за която дружеството е имало задължение да издаде фискален бон е на стойност 2.10 лева, нарушението е за първи път, а оборотът за периода 01.01.2016 г. - 07.08.2016 г. е 250 252.16 лева, 1 - месечния срок на мярката е определен в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. На основание чл. 170, ал. 1 АПК съдът е обосновал извод, че в тежест на административния орган е да установи основанията на които основава издаването на акта. С тези съображения съдът е отменил наложената принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" (ред. ДВ бр. 23/2013 г.) и ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 1 месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, като подлежи на оспорване по реда на АПК. На основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС при запечатване на обекта се забранява и достъпа до него. Съдът е изяснил спора от фактическа страна. Установените факти, кореспондират на събраните по делото доказателства. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи фактическите основания за издаване на оспорения акт. Съгласно чл. 4, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва продажби на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт, талони за паркиране в зоните за платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, и на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г . (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г.); изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланкови билети за превоз на пътници, които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за лицето по чл. 3. Настоящият състав споделя изводите на съда относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на максималния срок на мярката, който съгласно действащия по време материален закон е 1 месец. При налагането на ПАМ органът действа при обвързана компетентност т. е. не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не, а когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед. С възможност за преценка органът разполага единствено по отношение на срока на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното нарушение и целите по чл. 22 ЗАНН. В конкретния случай в заповедта е констатирано неотчитане на продажба в размер на 4.10 лева, респективно 2.10 лева, както е установил съда и оборот в търговския обект от 250 252.16 лева към датата на нарушението 08.08.2016 г. за периода 01.01.2016 г. - 07.08.2016 г. При тези обстоятелства приходният орган е длъжен да изложи допълнителни мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК защо в конкретния случай налага максималния срок на мярката. Това задължение произтича първо от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката да се налага въз основа на мотивира заповед и второ от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая определеният в заповедта срок не съответства на целите на ПАМ, определени в чл. 22 от ЗАНН. По тези съображения настоящият състав намира, че решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,