Решение № 6505 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2015 г.

Решение № 6505 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Ловеч Пропъртис мениджмънт" ООД, подадена от адв. Близнаков, надлежно упълномощен от управителя на дружеството Петков, против решение № 57/09.07.2015 г. по адм. д. № 73/2015 г. по описа на Административен съд Ловеч с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "ВИР - Рогошеви" ООД в писмен отговор и допълнителна молба поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Ответникът, началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Ловеч не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно при спазен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Ловеч по оспорване на "ВИР-Рогошеви" ООД е отменил като незаконосъобразна заповед № 18-2124/17.03.2015 г., с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ по заявление на " Ловеч Пропъртис мениджмънт" ООД началникът на СГКК Ловеч е одобрил изменения на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София, изразяващо се в нанасяне на нов обект на кадастъра -сграда с идентификатор 43952.511.185.2 с площ 104 кв. м. -складова база, склад, собственост на заявителя на основание договор VIII, рег. 3341 от 05.05.2006 г, издаден от Служба по вписванията Ловеч и заличаване на обект на кадастъра сграда с идентификатор 43952.511.185.1 с площ 163 кв. м. -складова база, склад, собственост на "ВИР-Рогошеви" ООД въз основа на договор за приватизационна продажба от 16.02.2000 г., издаден от министрество на икономиката с изричното вписване, че заповедта касае и поземлен имот с идентификатор 43952.511.185 с площ 2196 кв. м., начин на трайно ползване ниско застрояване, собственост на "ВИР - Рогошеви" ООД въз основа на посочения договор за приватизационна продажба. Преписката е върната на административния орган за ново процедиране. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствени правила. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По делото е установено, че поисканото със заявлението на касатора "Ловеч Пропъртис мениджмънт " ООД изменение на действащите КК - нанасяне на нов обект на кадастъра - сграда с идентификатор 43952.511.185. 2 с квадратура 104 кв. м. и заличаване на съществуващ по КК обект сграда с идентификатор 43952.511.185.1 с квадратура 163 кв. м. е в резултат на разрушаване на част от сградата и намаляване квадратурата й. В тази връзка без основание в мотивите на заповедта е прието, че изменението е обусловено от премахване на разрушена сграда и нанасяне на нова такава. В тази връзка изводът, мотивирал отменителния заповедта диспозитив на първоинстанционното решение, е законосъобразен. Данните по делото сочат на липса на предпоставките по чл. 54, ал. 1 и ал. 4 вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, което, наред с изложеното по-горе, обосновава незаконосъобразност на административния акт. Съдът правилно е приел, че се касае за искане с правно основание чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР - за нананя се в КК изменение в данните за обект на кадастъра, настъпили след влизане в сила на КК. В съответствие с материалния закон е и извода, че условия за заличаване на вписания в КР собственик не са налице, като предвид представения от заявителя документ за собственост същият е следвало да бъде вписан в КР по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Касационните доводи за неправилност на решението се свеждат до оплаквания за нарушение на съществени съдопроизводствени правила и са неоснователни. С процесуалните си действия, обективирани в определението от 24.04.2015 г., служебното допускане на гласни доказателства с протоколно определение от 19.05.2015 г. и заличаването на допуснатия свидетел с протоколно определение от 09.06.2015 г. съдът не е препятствал изясняването на делото от фактическа страна, не е отрекъл правото на касатора на участие в производството, нито е ограничил правото му на защита. Предвид горното, обжалваното решение, постановено в съответствие с материалния закон, доказателства по делото и при липсата на нарушение на процесуланите правила следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат претенцията на ответника за разноски, заявена в депозираното писмено възражение по касационната жалба, не следва да бъде уважено, тъй като липсват надлежни писмени доказателства, че разноски за настоящата инстанцията страната действително е сторила. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение