Решение № 16267 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2019 г.

Решение № 16267 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "ЕРС-КОС" ООД със седалище в гр. София, чрез адв. Костов срещу решение № 10457/4.07.2019 г. по адм. д. № 6707/2018 г., по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради неправилно прилагане на нормативната база на националното законодателство /ЗУСЕСИФ/ и нормата на чл. 71 от Регламент № 1303/2013 към описаното в оспорения акт нарушение, се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът министър на икономиката, в качеството му на ръководител на Управляващия орган /У0 на Оперативна програма /ОП/ "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 г. – 2013 г.", в писмено възражение чрез юрк. Михайлов, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставането й без уважение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно, обосновано и постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд, петчленен състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № РД-16-486/16.04.2018 г. на министъра на икономиката и ръководител на УО на ОП "Развитие конкурентоспособността на българската икономика 2007 г. - 2013 г.", с което поради допуснато от "ЕРС-КОС" ООД нарушение на изискването за дълготрайност на операциите, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, чл. 71 от Регламент № 1303/2013, чл. 57 от Регламент № 1083/2006 е определена финансова корекция по ДБФП BG161 Р0003-2.1.12-0748-С0001 по ос "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда", за реализиране на проектно предложение "Повишаване на конкурентоспособността чрез внедряване на система за управление в "ЕРС-КОС" ООД" от 100 % на допустимите разходи, пропорционално на периода, за който е нарушението / от 14.01.2014 г. до 22.12.2015 г. /, в размер на 30 646, 90 лв. Въз основа на анализ на събраните в хода на производството доказателста и приложените такива към административната преписка, съдебният състав е установил фактическа обстановка, която е безспорна между страните досежно сключения договор и неговото изпълнение със закупено оборудване по проекта, инсталирано и налично на мястото на инвестицията, но ERP системата не е използвана по предназначение от края на 2013 г. Установените при извършените надлежни проверки обстоятелства не са оборени от оспорващото Дружество, а именно, че закупената ERP система е инсталирана на един от компютрите, не е проведена демонстрация на модулите на системата и на използването й, поради отпуск по майчинството на член от екипа, разполагащ с кода за достъп до системата, а при опит да се демонстрира един от модулите, се установява, че в системата не са качвани данни от м. 11.2013 г. Прието е, че при липса на твърдения и данни за неизползване на ERP системата, поради извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 10, т. 10. 5 от Приложение II на "Общи условия към финансираните по ОПРКБИ договори за БФП", изводът за наличие на нарушение на принципа за устойчивост на резултатите от проекта и репутационен риск за Европейския фонд е правилен, а визираното в оспореното решение правно основание по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 71 от Регламент № 1303/2013 и чл. 57 от Регламент № 1083/2006 е съответно на нарушението. В тази връзка е прието, че решението съдържа императивно изискуемите по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК фактически и правни основания. Фактическите установявания на УО са доказани, тъй като за периода от 14.01.2014 г. до 22.12.2015 г. бенефициерът не е използвал ERP системата реално за осъществяване на посочената в проекта дейност и постигане на заложените цели, а липсата на обучен персонал не съставлява "извънредно обстоятелство", като единствено сертифицирането и внедряването на системата не покрива дейността по проекта, тъй като е нарушена неговата устойчивост – неизползване на системата за постигане целите и задачите на проекта през целия период на изпълнение. От правна страна са изложени подробни мотиви за наличие предпоставките по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ за отмяна на финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове на основание по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ - нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент № 1303/2013. Обоснован е принципа за "дълготрайност на операциите" по чл. 57, Глава IV, дял V от Регламент № 1083/2006 г. /отм. с Регламент № 1303/2013 г. /, във връзка с идентичната регламентация в чл. 71 от Регламент № 1303/2013 г. и в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, както и в чл. 1, т. 1. 8 от Приложение II от ДБФП. Прието е, че неефективното използване на системата не дава увереност на УО, че са спазени принципите за добро финансово управление, ефикасност и ефективност на вложените средства, тъй като липсва залагане на данни в системата за продължителен период от две години, а наличните данни са единствено към тестовия период на системата. Така постановеното решение е обосновано, правилно и законосъобразно. Процедурата и вида на акта, с който се налага финансова корекция по Договори за безвъзмездна финансова помощ по ОП "Развитие на конкурентността на българската икономика" след 26.12.2015 г. се регламентират нормативно от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, бр. 101/22.12.2015 г., в сила от 26.12.2015 г. /. Предвид датата на издаване на обжалвания акт – 16.04.2018 г. и датата на влизане на този закон в сила, правилно тричленният състав на ВАС е приел, че при проверка на акта за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, приложение намират разпоредбите на ЗУСЕСИФ - § 8, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ. Този закон се прилага от датата на влизане в сила за всички актове, издавани в рамките както на програмния период 2007 - 2013 г., така и на програмния период 2014 - 2020 г., тъй като изключителната хипотеза на § 10, ал. 1 ЗУСЕСИФ относно започналите и неприключили производства, които се довършват по досегашния ред касае висящите производства, но не и висящи процедури, каквато се явява процедурата за определяне на финансова корекция по Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (отм.);. Следователно, обратно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд е обследвал законосъобразността на процесното решение по приложимите правни норми на националното законодателство –ЗУСЕСИФ. Обоснован е извода, че финансовата корекция е определена за частично неизпълнение на проекта на основание Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Постановление № 57/2017 г./, както и, че за нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ са приложими процентните показатели на финансови корекции, визирани в Приложение 2 на Наредбата, където изрично е предвидено "Нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013". Приложимостта на тази норма /чл. 71/ е подробно обоснована от тричленният състав, като правилно е прието, че в случая се касае за производствена инвестиция, която изобщо не функционира в рамките на целия обследван от органа период, въпреки че дейността на дружеството не е прекратена, което безспорно сочи на неизползване по предназначение на придобитите по проекта активи. В тази връзка се явява неоснователно възражението по касационната жалба за липса на "значителна промяна" по смисъла на чл. 71, пар. 1, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Извършването на анализ на цялостната дейност на Дружеството, с оглед установяването на количествените данни и вписвания, които е следвало да се отразят в системата, обратно на твърденията на касатора, не би довело до различен краен резултат от проверката, тъй като в системата въобще не са нанасяни данни. Това възражение би било основателно при установено непълно или фиктивно използване на системата, което в случая нито е установено, нито се твърди. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба –оставена без уважение като неоснователна. С оглед на изхода делото и своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, касаторът дължи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,