Решение № 8731 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2017 г.

Решение № 8731 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на СО-район "Витоша" против решение № 8383/28.12.2016 г., постановено по адм. дело № 3350/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено решението на комисията по чл. 210, ал. 3 ЗУТ, обективирано в Протокол № 1/25.02.2016 г. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. О. В. К. М. писмено оспорва жалбата. О. В. М. В. и Фондация "Б. В." не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспореното решение на комисията по чл. 210, ал. 3 ЗУТ за незаконосъобразно-издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е на събраните по делото доказателства, постановено е без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че административното производство е проведено с цел да се обезпечи достъпа до имот с идентификатор 68134.1973.342, кв. 22а собственост на Фондация "Б. В.", като съгласно действащия ПУП е предвидено да е от югозапад, където имотът граничи с улица от о. т. 10б-о. т. 10в. Действащият ПУП не е приложен, частите от имот с идентификатор 68134.1973.2809, попадащи в уличната регулация от 89 кв. м. не са отчуждени. При тези фактически установявания, правилно съдът приема, че в случая е приложима разпоредбите на чл. 190 и чл. 191 ЗУТ, а именно при липса на постигнато съгласие между собствениците на имотите, от кмета на общината следва да бъде издадена заповед за прокарване на временен път, след което да бъде определено дължимото обезщетение за съответната година. В този смисъл е и коригираното заявление от 25.11.2015 г., с което е поискано издаването на заповед за прокарване на временен път. С оспореното решение на комисията по чл. 210, ал. 3 ЗУТ е определена цената на правото на преминаване през чужд поземлен имот по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, което е в отклонение от заявеното искане и без изясняване на всички относими към случая обстоятелства, поради което е незаконосъобразно и правилно е отменено с обжалваното решение. В. е изводът на съда, че прокарването на временни пътища и учредяването на право на преминаване през чужд поземлен имот, са отделни административни производства, които се развиват при различни фактически и правни основания. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника В. К. М., по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адв. възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,