Решение № 12727 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ПС Инженеринг ЕООД (с предишно наименование Ви-Дей ЕООД),[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Борово 52, вх. Г, ет.4, ап. Офис 6, чрез адв.Зайков, против Решение 7021/07.12.2020 г., постановено по адм. дело 7529/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ Р-22220218002777-091-001 от 04.02.2019г. на органи по приходите към ТД /Териториална дирекция/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, потвърден с Решение 714/24.04.2019г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ София към Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че АССГ неправилно е приложил нормата на чл.154 от ГПК, поради недоказване на фактите обуславящи правото на възникване на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и чл. 74 от ЗДДС. Изразява съображения, че първоинстанционният съд не е коментирал в своето решение изготвеното и прието от него заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Иска отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП София към ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е ревизионен акт /РА/ Р-22220218002777-091-001 от 04.02.2019г. на органи по приходите към ТД на НАП София, потвърден с Решение 714/24.04.2019г. на директор на дирекция ОДОП" София към ЦУ на НАП, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ общо в размер на 82 863,84 лв. и начислени лихви в размер на 7 685,76 лв. за данъчен период м. 01.2018 г. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил ПС Инженеринг ЕООД да заплати на данъчната администрация разноските по делото. При извършена проверка първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактура 1752/31.01.2018г. в размер 39 437.84 лв., издадена от Виту ЕООД, съдът е приел, че действително съществува такава фактура за метални изделия, но след една година е пуснато кредитно известие, с което същата е анулирана и издадена нова фактура за същата стойност, но вече за дървен материал. Съдът е стигнал до извод, че по така издадената фактура липсва реално плащане. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактура 330 от 31.01.2018г. издадена от Лесмаркет ЕООД в размер на 43 516 лв. с предмет на доставката - дървен материал, съдът е приел, че материалите по предмета на същата се твърди да са получени от РЛ, но към момента на проверката от органите на НАП същите се намират в склада в Брацигово, стопанисван от Лесмаркет ЕООД. За установяване на твърдяното несъответствие е допуснато по искане на жалбоподателя изслушване на СТЕ, като вещото лице по СТЕ е дало заключение, че след направения оглед на място не би могло да се установи по категоричен начин, че наличния дървен материал на площадката в гр.Самоков е този, доставен първоначално на площадката в с.Брацигово и след това преместен. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно и препраща към мотивите на АССГ на основание чл. 221, ал.2 от АПК при следните допълнителни мотиви: Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Следва да се има предвид, че съществено нарушение на съдопроизводствените правила е това процесуално нарушение, което ако не е налице, делото би имало друг краен резултат. Такова процесуално нарушения от рода на съществените не се установява от настоящата касационна инстанция. Видно по делото е била приета съдебно-икономическа (счетоводна) експертиза, която съдът е приел, като компетентно изготвена. Липсата на коментар на заключението ѝ не може да обоснове отмяна на решението, при положение, че правните изводи на съда са правилни. Според константната практика на ВАС наличието на фактура и нейното осчетоводяване не са достатъчно доказателство, за да обосноват убедителен извод за наличието на извършена реална доставка. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактура 1752/31.01.2018г. в размер 39 437.84 лв., издадена от Виту ЕООД. В случая е налице несъответствие между количеството и вида на материалите от описа към фактурата, констативния протокол (акт Образец 19) и количествената сметка. Не е без значение и факта, при анализиране на всички представени по делото доказателства, че и разплащане по процесната фактура не е извършено. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактура 330 от 31.01.2018г. издадена от Лесмаркет ЕООД в размер на 43 516 лв. Доставката на стока представлява прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл. 24, ал.2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. Без да бъде извършено такова предаване не може да бъде извършено прехвърляне на собствеността върху стоката поради липса на индивидуализирането ѝ. В случая към фактурата не е представен приемо-предавателен протокол или друг документ за предаване на стоката във владение на РЛ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 3246 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,