Решение № 8237 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12875/2009 г.

Решение № 8237 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12875/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Момчил Йорданов Златарев от гр. София против Решение № 45 от 30.06.2009 г. по адм. д. 1004/2009 г. на Административен съд - София град, II-ро отделение, 24-ти състав. В жалбата се твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Искането е да бъде отменено съдебното решение, както и решението на Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е отказано на жалбоподателя да бъде допуснат до изпит за представител по индустриална собственост, със задължителни указания до административния орган за допускане на Момчил Йорданов Златарев до изпит. Според жалбоподателя Свидетелството от Института за следдипломна квалификация към УНСС удостоверява наличие на нова професионална квалификация, която е в рамките на придобитата вече образователна степен бакалавър, като придава на дипломата за висше образование качеството "икономическо в областта на интелектуалната собственост образование". Преценени в тяхната съвкупност, Дипломата за завършено висше образование от Националната спортна академия и Свидетелството от Института за следдипломна квалификация към УНСС установяват изпълнението на нормативните изисквания за образователен ценз съгласно Наредбата за представителите по индустриална собственост по отношение правото за явяване на изпит за придобиване на статут "представител по индустриална собственост". По аргумент на по - силното основание от разпоредбите на чл. 4, т. 3 и чл. 5а, т. 5 от НПИС, според които следдипломната квалификация е основание за придобиване на статут по право, се поддържа становище, че тя е достатъчно основание за доказване на знанията и уменията чрез полагане на изпит. Ответната страна Председателят на Патентното ведомство на РБългария чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - София-град отхвърля жалбата на Момчил Златарев срещу Решението от 12.12.2008 г. на зам.-председателя на Патентното ведомство, с което му е отказано да бъде допуснат до изпит за представител по индустриална собственост в областта на марките, географските означения и промишления дизайн по съображения за неизпълнение на изискванията на чл. 4, т. 1-4 от Наредбата за представителите по индустриална собственост. Безспорни са фактите по делото - притежаването на диплома за завършено висше образование от жалбоподателя, издадена от Националната спортна академия - София, удостоверяваща признато висше образование и присъдена квалификация "Треньор по плуване и учител по физическо възпитание" и на свидетелство за професионална квалификация, издадено от Института за следдипломна квалификация при УНСС, което удостоверява придобита през 2003 г. професионална квалификация "Управление и право на интелектуална собственост". Спорът е, признатите две квалификации, преценени в тяхната съвкупност, удовлетворяват ли изискването на т. 3 на чл. 4 от Наредбата за представителите по индустриална собственост - кандидатът да притежава официално призната в страната диплома за завършено техническо, природонаучно, икономическо в областта на интелектуалната собственост или юридическо образование. Касационният състав споделя приетото в обжалваното решение, че преценени заедно дипломата за завършено висше образование, издадена от Национална спортна академия и свидетелството за придобита професионална квалификация не установяват наличие на диплома за висше образование по смисъла на т. 3 на чл. 4 от НПИС. Посочените в текста на наредбата области са изрично и лимитативно изброени и тълкуването на разпоредбата следва да бъде стеснително. Правилно първоинстанционният съд не приема довода на жалбоподателя, че придобитата професионална квалификация по "Управление и право на интелектуална собственост" представлява икономическо образование в областта на интелектуалната собственост съобразно чл. 4, т. 3 от НПИС, като се позовава на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за висшето образование. Посочената норма на ал. 3 на чл. 43 от Закона за висшето образование императивно отрича претендираните от жалбоподателя правни последици на обучението за повишаване на квалификация, като разпорежда, че то не може да бъде основание за придобиване на образователна степен или специалност. Тълкуването на тази разпоредба във връзка с нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗВО, която регламентира образователно - квалификационните степени на висшето образование, като в ал. 8 определя като изискване за издаване на диплома по чл. 7 успешно изпълнение на всички задължения, предвидени в учебния план за съответната образователно-квалификационна степен, категорично обосновава приетия от административния съд извод. При действието на посочените разпоредби на чл. 42 и 43 от Закона за висшето образование признаването на "икономическо образование в областта на интелектуалната собственост" е свързано с удостоверена образователно- квалификационна "бакалавър" за конкретната специалност, в резултат на успешно проведено обучение съобразно учебен план за нея. В подкрепа на изложеното е и удостоверение № 606 от 16.05.2009 г. на Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет, на което се позовава и първоинстанционният съд. В решението са обсъдени, като са приети за неоснователни доводите, основани на тълкуването на чл. 5а, т. 5 от НПИС. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 5а, т. 5 от НПИС е елемент от специалната регламентация на статута по право на представител по индустриална собственост, която е неприложима в хипотезата на общите изисквания за придобиване на права на представител. Всяка от двете хипотези съдържа различни изисквания, подчинени на различни цели, поради което механичното им пренасяне е недопустимо. Предвид изложените съображения, поради недоказаност на наличието на твърдените касационни основания, жалбата е неоснователна и решението на Административен съд - София-град следва да бъде оставено в сила, поради което, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс