Решение № 8411 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11282/2018 г.

Решение № 8411 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11282/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Света Анна-Варна" АД, представлявано от изпълнителния директор, чрез пълномощник адв. д-р О. Куцарова, срещу решение № 1208/7.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1044/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД 09-437 от 9.03.2018 г. на Директора на РЗОК - гр. Варна, в частта, по т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По отношение на т. т. 2, 3 и 4 от обжалваната заповед са развити съображения за нарушаване правото на защита, в резултат на допълване мотивите на заповедта с последващо квалифициране на нарушенията и конкретизиране на основанието за ангажиране на отговорността на лечебното заведение съгласно нормата на чл. 367, ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2017 г. (НРД за МД за 2017 г.). Относно т. т. 6 и 7 от обжалваната заповед касаторът навежда доводи, съобразно които законовите разпоредбите не следва да се тълкуват ограничително, като всеки отделен случай се разглежда освен в съответствие с общите правила, но и с оглед своята специфика. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и вместо него да се постанови друго, с което обжалваният акт да бъде отменен в цялост. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директор на Районна здравно осигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна, в писмена защита чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното съдебно производство е заповед № РД-09-437/9.03.2018 г., с която на основание чл. 403, ал. 4 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2017 г., управителят на РЗОК – Варна налага на МБАЛ "Света Анна-Варна" АД санкция "финансова неустойка", в размер на 600 лв. по т. 2, т. 3, т. 4 и на основание чл. 405, ал. 4 НРД за МД за 2017 г. - 400 лв. по т. 6 и т. 7, за нарушения по изпълнението на договор № 030816/29.05.2017 г., договор № 031896/29.05.2017 г., договор № 032103/12.05.2017 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че спорът между страните се отнася до изпълнение изискванията, заложени в диагностично - лечебния алгоритъм на клинична пътека /КП/ № 218, като по т. 6 и т. 7 от заповедта, следва да се даде отговор въведено ли е нормативно изискване в издадената епикриза при дехоспитализация да се отразяват проведените консултативни прегледи със съответните специалисти. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира за правилен изводът на органа за наличие на извършените нарушения, с които не е спазен диагностично – лечебния алгоритъм на КП № 218 "Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става" от приложение № 16 към НРД за МД, съгласно който след провеждане на изследванията и стабилизиране състоянието на пациента за ендопротезиране, се провеждат клинични обсъждания, на които се обсъжда и приема, както вида на предстоящата оперативна процедура, така и вида на оперативното лечение – спешно или планово. Посочените случаи са квалифицирани като нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ в НРД за МД за 2017 г. С оглед на изложеното решаващият съд приема санкциите "финансова неустойка" за нарушения на чл. 288, т. 6, буква "б" от НРД за 2017 г. по т. 2, т. 3 и т. 4 от процесната заповед за правилно наложени. Въз основа на анализа на нормата на чл. 289, ал. 3, т. 7 от НРД за МД 2017 г. първоинстанционният съд извежда, че епикризата при дехоспитализация следва да съдържа данни за историята на заболяването, както и на съпътстващите заболявания и необходимост от преглед/лечение при специалист. В съответствие с развитите мотиви, първоинстанционният съд намира санкциите "финансова неустойка" за нарушение на чл. 289, ал. 3, т. 7 от НРД за 2017 г. по т. 6 и т. 7 от процесната заповед за правилно наложени, предвид наличието на извършени нарушения. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Констатациите на проверяващия екип, извършил проверката на МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, във връзка с изпълнението на посочените по-горе договори относно неспазването на диагностично-лечебен алгоритъм на КП № 218 "Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става" и на установените изисквания за работа с медицинска документация не са опровергани в хода на съдебното оспорване. Приложените към касационната жалба доказателства - истории на заболявания и листите за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение са част от административната преписка, поради което не следва повторно да бъдат обсъждани. Първоинстанционният съд правилно приема, че по отношение на пациентите с ИЗ (история на заболяването) № 16666/2017, № 15736/2017 и № 16505/2017 липсват данни за проведени клинични обсъждания за вида на предстоящата оперативна процедура и вида на оперативното лечение – спешно или планово, с което не е спазен диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 218 и е осъществено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, във вр. с чл. 280 и чл. 288, т. 6, буква "б" НРД за 2017 г., водещо до налагане на санкция "финансова неустойка" по чл. 403, ал. 4 НРД при наличието на повторност. Релевираните оплаквания от болничното заведение, че в алгоритъма на КП № 218 не е упоменато изрично клиничното обсъждане да бъде отразено писмено, обосновано са отхвърлени от решаващия съд. Неоснователни са наведените от касатора доводи за нарушаване правото на защита на лечебното заведение, в резултат на допълване мотивите на заповедта с последващо квалифициране на нарушенията и конкретизиране на основанието за ангажиране на отговорността на лечебното заведение съгласно нормата на чл. 367, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. Цитираният текст е обсъждан в писмената защита на органа не като основание за налагане на санкция, а е анализиран във връзка с релевираните от жалбоподателя оплаквания, като е извършено разграничение между нарушенията изразяващи се в непровеждане на клинични обсъждания и неотразяване на проведени обсъждания. Обосновани са изводите на решаващия съд досежно наличието на допуснато от лечебното заведение нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, във връзка с чл. 289, ал. 3, т. 7 от НРД за МД за 2017 г., с оглед неотразяване в издадените епикризи при дехоспитализация на пациенти с ИЗ № 17520/2017 г. по КП № 207 и ИЗ № 17495/2017 по КП № 218 на проведените консултативни прегледи. Обстоятелството, че в ИЗ са отразени проведените консулти не изключва отразяването им в епикризите. Посочването на консултативни прегледи в епикризата е задължителен реквизит и неотразяването им е недопустимо предвид редакцията на чл. 289, ал. 3, т. 7 от НРД за 2017 г. Въз основа на установените нарушения законосъобразно е ангажирана отговорността на лечебното заведение с налагане на санкция "финансова неустойка" от компетентния орган при наличието на повторност, съгласно чл. 405, ал. 4 от НРД за 2017 година. Наведените от касатора възражения за стеснително тълкуване на материалния закон, довело до неправилното му приложение, са неоснователни. Наложените със заповедта, в оспорената й част, санкции "финансова неустойка" за извършените нарушения са правилно определени в предвидения минимален размер, като са съобразени с тежестта на констатираните нарушения. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,