Решение № 6260 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Бургас, чрез процесуалния представител А. Ковачева против Решение 831/04.08.2023 г., постановено по адм. дело 410/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната на решението и присъждането на разноски. Ответникът Мартен Груп ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез адв. П. Шивачева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и заявява своевременно искане за разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК,същата е неоснователна. С Решение 831/04.08.2023 г. по адм. дело 410/2023 г., Административен съд Бургас е отменил заповед РД-22/10.02.2023 г. за налагане на преустановителна принудителна административна мярка, издадена от директора на РИОСВ - Бургас, с която се спира достъпът и ползването на обектите, реализирани в поземлени имоти с идентификатори 81178.50.70 и 81178.50.71 /стар идентификатор 81178.50.63/ по КК на гр. Черноморец, местност Атия, общ. Созопол, собственост на Мартен Груп ЕООД. Съдът е приел, че административният орган не е установил в пълнота, че фактите от обективната действителност, обективирани в административния акт съставляват административно нарушение, свързано с опазване на околната среда, както и дали биха настъпили определени вредни последици. Приел е, че липсват подробни и конкретни мотиви, относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ и това е довело до неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че съгласно нотариален акт 187, том III, рег. 12888, дело 484 от 2019 г., Мартен Груп ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 81178.50.63 по КККР на гр. Черноморец, находящ се в местност Атия, землище гр. Черноморец с площ 7918 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - изоставена орна земя, категория при неполивни условия - четвърта. В РИОСВ-Бургас е постъпил сигнал от командира на Военно формирование 54950 - Бургас към Военноморските сили, относно изградено ваканционно селище и канализационна система в имоти с идентификатори 81178.50.54, 81178.50.55, 81178.50.56, 81178.50.57, 81178.50.58, 81178.50.63, 81178.50.64, 81178. 50, 65 и 81178.50.66 по КК на гр. Черноморец, местност Атия, Община Созопол, засягащи хигиената и нормалното функциониране на военните обекти. Изложени са били съображения за незаконосъобразно изграждане на къмпинг в поземлените имоти, които са със статут на земеделска земя, както и за непосредствена възможност за нерегламентирано проникване във войсковия район или извеждане от експлоатация на съществуващите устройства и съоръжения в него, което би могло да застраши и увреди нормалното функциониране на военните формирования. На 11.10.2021 г. е била извършена извънредна проверка от експерти при РИОСВ Бургас. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол 020377/К-8-84/11.10.2021г. Констатирано е било, че в границите на ПИ с идентификатор 81178.50.63 по КК на гр.Черноморец е реализиран къмпинг, със ситуирани 4 броя каравани с дървени навеси и дървени подиуми, 1 къща тип бунгало, 1 дървена постройка, наподобяваща бар, 4 санитарно-хигиенни блока. Били са изградени и водоснабдителна и канализационна мрежи за нуждите на обектите. При проверката не е бил установен източникът на водоснабдяване и начинът на отвеждане на отпадъчните води от имота. Отбелязано е било, че за реализираното инвестиционно предложение в имота няма информация за проведени процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Във връзка с данните, постъпили в РИОСВ Бургас, в Окръжна прокуратура - Бургас е била образувана преписка, по която на основание чл. 145, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 от ЗСВ, на 14.10.2022 г. е било издадено Предложение изх. 6953/2022 г. (л. 29) за даване на предписания за преустановяване на конкретни дейности, застрашаващи или увреждащи територията на посочените имоти. В предложението е било посочено още, че при констатирани нарушения от страна на РИОСВ, с цел предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения, следва да се наложи принудителна административна мярка по реда на чл. 158, т. 4 и чл. 159, ал. 2 от ЗООС. В отговор на писмо рег.14-00-431/20.10.2022г. от РИОСВ-Бургас относно сигнала, касаещ изградено ваканционно селище и канализационна система в поземлени имоти, намиращи се в близост до военния имот, от Министерство на отбраната е било изготвено становище, обективирано в писмо с техен изх. 14-00-431 от 06.12.2022 г., което е било изпратено до РИОСВ-Бургас, с копие до Окръжна прокуратура Бургас, Областен управител на област Бургас и кмета на Община Созопол. В него се посочва, че РИОСВ - Бургас е констатирала нарушения на екологичното законодателство, установено е било незаконно строителство, за което са били предприети мерки от Община Созопол. Уведомени са били и Окръжна прокуратура-Бургас, Областен управител на Област Бургас, Община Созопол, РДНСК-Бургас и РЗИ-Бургас. Посочено е било също, че на акваторията на войсковия район и район 51-забранен за плаване, риболов и риболовни дейности, обявен в Известие на мореплавателите 15/01.09.2004г. на Военно формирование, дислоцирано във ВМБ Атия, се осъществяват водноатракционни услуги. Според министъра са били налице системни нарушения на Наредбата за плаването, граничния режим във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни съдове за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. Изложени са били доводи, че специалният статут на войсковия район предполага защита на войските и силите, дислоцирани в него, както и предотвратяване на евентуални директни и косвени атаки върху съоръженията, въоръжението, бойната техника и личния състав. Отбелязано било, че всеки случай на нерегламентиран достъп на външни лица и плавателни съдове във военния обект и ограничителния периметър е предпоставка за използване на сила, средства за дистанционно обезвреждане и оръжие. Посочено е било още, че инвестиционните предложения създават пряка и непосредствена опасност от възникване на инциденти, застрашавайки базираните военни плавателни съдове. Отразено е било също, че специално обособената забранена зона за корабоплаване в участъка на вътрешните морски води около военоморската база по реда на Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България, както и специфичният й статут обективират възражението на Министерство на отбраната относно инвестиционни предложения в процесните имоти. В същия смисъл е било и писмо 6970/14.11.2022г. на началника на щаба на ВМС до главния директор на дирекция Инфраструктура на отбраната, в което се сочело, че предвид специфичния статут на войсковия район и с цел защита интересите на МО, следва да бъдат прекратени бъдещите инвестиционни предложения на собствениците и да бъде наложена ПАМ от РИОСВ - Бургас за спиране на дейността, както и на достъпа до територията на собствениците и ползвателите. Последното е било приложено към становището на министъра на отбраната. На 10.02.2023 г. директорът на РИОСВ Бургас е издал Заповед РД-22/10.02.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 158, т. 4, чл. 159 и чл. 160 от ЗООС е постановено спиране на достъпа и ползването на обектите, реализирани в поземлени имоти с идентификатори 81178.50.70 и 81178.50.71 /стар идентификатор 81178.50.63/ по КК на гр. Черноморец, местност "Атия", община Созопол, собственост на Мартен груп ЕООД. Околната среда е съществен фактор за качеството на живота и здравето на хората, поради което нейното опазване, разбирано като комплекс от дейности, насочени към предотвратяване на замърсяването, към нейното възстановяване, запазване и подобряване, е едно от основните конституционно установени задължения на българската държава /чл. 15 от Конституцията/, която в изпълнение на това свое задължение изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени зони и защитени територии, като част от регионалната и световната мрежи от такива зони и територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда и биологичното разнообразие, по които Република България е страна - чл. 3, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и чл. 3 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/. Опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа, са немислими без едно разумно, екологосъобразно използване на природните богатства и ресурсите на страната. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 158, т. 4 от ЗООС директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Видът и характерът на ПАМ са регламентирани в чл. 159, ал. 1 и 2 от ЗООС, като са предвидени спиране на производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и на достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване. Принудителните административни мерки са превантивни, преустановителни и възстановителни, съгласно нормата на чл. 159, ал. 1 от ЗООС. В конкретния случай, не са изложени конкретни съображения и фактически основания за наличие на някоя от хипотезите на чл. 158, т. 4 от ЗООС. Доказателствената тежест за установяване на вредоносните последици върху околната среда от наличието на твърдяното от органа нарушение, обуславящо необходимост от предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и налагането на съответната ПАМ, съгласно чл. 170 от АПК, лежи върху административния орган. Разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на ЗООС гласи, че "Въздействие" е всяко въздействие върху околната среда, което може да бъде причинено от реализирането на инвестиционното предложение за строителство, дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората, флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори. Предвид изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на нарушение върху околната среда. Предвидената в чл. 159, ал. 2 от ЗООС принудителна административна мярка - спиране с мотивирана заповед на производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и на достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване, представлява предоставена от закона възможност за преценка на органа, която винаги трябва да бъде използвана в рамките на този закон и в изпълнение на неговата цел. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при издаване на акт в условията на оперативна самостоятелност, административният орган следва да спазва изискването за законосъобразност на административните актове. Анализът на доказателствата, съпоставен с фактите, установени от административния орган, обуславят извода на настоящата съдебна инстанция, съвпадащ с този на първоинстанционния съд, че е наложена ПАМ, без органът да е установил пряка и непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда, респективно увреждане на здравето или имуществото на хората. Пред съда не са доказани наличието и връзката на нарушенията и техните последици с опазването на околната среда, не са налице доказателства за замърсяване или увреждане на околната среда, или увреждане на здравето или имуществото на хората, за да са налице предпоставките на чл. 158, т. 3 и т. 4 от ЗООС. Органът е установил и посочил нарушения, което го задължава да предприеме процесуални действия, но не и по реда на чл. 158 от ЗООС, ако няма доказателства за обстоятелствата, посочени в тази разпоредба. ЗООС предоставя други възможности в тази връзка на административния орган - налагане на административнонаказателни мерки по чл. 164, ал. 1, издаване на задължителни предписания на оператора и др. В случай, че преценката на органа е да бъде наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 158 от ЗООС, то органът следва да установи фактическите и правни основания за налагането й, което в проведеното административно производство по издаване на административния акт не е сторено. Налагането на оспорената принудителна административна мярка с посочените мотиви е извън законоустановените критерии по ЗООС. Целта на съдебния контрол не е да замести, допълни или изведе предполагаемата воля на административния орган, а да провери правилността на съображенията му за издаване на акта. Съдебната проверка не е средство за саниране на административнопроизводствените нарушения, защото в противен случай задълженията на административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК биха се възложили върху съда, което е недопустимо и извън пределите на служебното начало в съдебния процес по разрешаването на спорове с административен характер. Само мотивираните актове могат да издържат проверката за законосъобразност по реда на чл. 168 АПК, проверката на всички основания за оспорване на административния акт по чл. 146 АПК -липсата на компетентност, неспазване на установената форма за издаване на акта, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Същевременно постановяването на административния акт в нарушение на предписаната от закона форма препятства и съда да осъществени контрол за материална законосъобразност на същия. Временното разполагане на собствени каравани в собствената на дружеството земеделска земя, без извършване на туристическа услуга, не покрива дефиницията на Закона за туризма /ЗТ/ за понятието къмпинг, както и определението за инвестиционно предложение, дадено в § 1 на ЗООС. Собственикът на имота не е извършил строителни дейности, намеса в естествената околна среда и ландшафта, които биха могли да се определят като инвестиционно предложение, пораждащо задължение за уведомяване на РИОСВ - Бургас и провеждане на процедура. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на тези констатации, безспорно се установява неспазване на установената форма и допуснато нарушение на съществени процесуални правила в хода на производството по издаване на оспорената заповед, започнало служебно от органа, както правилно е установено от решаващия съд. Предвид гореизложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Не следва да бъде уважена претенцията за присъждане на разноски и на ответната страна, тъй като по делото не са представени доказателства за сторени такива. Не е посочен уговорен размер на адвокатско възнаграждение, както и документ за изплащането му. Изискването за представяне на доказателства за направените разноски, включително за реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, винаги е представлявало условие за възлагането им в тежест на другата страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,