Решение № 6293 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2018 г.

Решение № 6293 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, действащ чрез пълномощника си гл. юрисконсулт С. Гачев, срещу решение № 177 от 3.05.2018 г., постановено по адм. дело № 142/2018 г. на АС (Административен съд) Велико Търново, І-ви състав. Касационният жалбоподател заявява, че обжалва изцяло решението, с което първоинстанционният съд е отменил по жалба на Сдружение "НАРМОБ" мълчалив отказ на административния орган за издаване на индивидуален административен акт и произнасяне по същество по подадена заявка за плащане с № 222015280417, като е върнал преписката за произнасяне по същество, както и е присъдил сторените в производството разноски. Счита, че този съдебен акт е постановен при нарушение на приложимия материален закон и е необоснован – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложения първо и трето. Заявява, че не може да се съгласи с изложените в решението мотиви, които са в противоречие с материалния закон и основни принципи на административния процес. По развити подробни доводи за така заявените пороци моли да се уважи касационната жалба като се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло първоначално заявеното оспорване, ведно с всички законни последици. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и за първоинстанционното производство, и за касационната инстанция. Допълнително е постъпило писмено Становище, в което отново моли касационната жалба да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, като на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, прави възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по делото. От ответника - "НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ" (НАРМОБ), гр. Велико Търново, чрез адв. М. Димитрова е постъпил писмен Отговор, в който се изразява становище, че изложените твърдения в касационната жалба са неправилни и необосновани и по подробно развити съображения се моли същата да бъде отхвърлена и оставено в сила съдебното решение. С допълнителна молба адв. Димитрова поддържа подадения отговор на жалбата. Не претендира разноски. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд – Велико Търново е правилно, не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 29.05.2018 г. в Административен съд Велико Търново касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 15.05.2018 г. видно от приложената по делото разписка, и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 177 от 3.05.2018 г. по адм. дело № 142/2018 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд Велико Търново, първи състав, на основание чл. 172, ал. 3 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на Сдружение "НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ" (НАРМОБ), със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 25, представлявано от С. Караколев – Председател на Управителния съвет, Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за издаване на индивидуален административен акт и произнасяне по същество по заявка за плащане № 222015280417/28.04.2017 г., въз основа на писмено искане № 02-1500/113 от 06.12.2017 г., подадени от Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България"; ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФЗ (Държавен фонд "Земеделие") за произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на това съдебно решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, да заплати на жалбоподателя сумата 550 лв., представляваща сторените в това съдебно производство разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ – РА да се произнесе с акт по същество по подадена междинна заявка за плащане с идентификационен № 222015280417, подадена от Сдружение НАРМОБ на 28.04.2017 г., след като е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/1103/02.06.2017 г. за спиране обработката на така подадената заявка за плащане и депозирано писмено искане с № 02-1500/113/06.12.2017 година. Съдът е приел, че жалбата е допустима – подадена от правен субект, имащ интерес от оспорването, в законоустановения срок, до компетентния съд. Разгледана по същество, съдът е приел, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Посочил е, че законодателят е регламентирал задължението на административния орган да се произнесе с нарочен акт, в рамките на определен срок, след като е надлежно сезиран с искане за издаване на административен акт, а в конкретния случай няма спор, че е налице валидно и надлежно сезиране от страна на НАРМОБ на Изпълнителния директор на ДФЗ посредством депозиране на заявка за плащане. Въпреки спирането на административното производство от страна на ответника, към датата на подаване на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, съдът е констатирал, че липсва изпълнение на законовото задължение от страна на ответника да приключи административното производство, издавайки административен акт, т. е. е налице мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт съобразно нормата на чл. 58, ал. 1 от АПК. Съдът е приел, че липсата на обективирано волеизявление прави невъзможен съдебния контрол, както и защитата срещу този отказ на неговия адресат, поради което само на това основание атакуваният мълчалив отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен. За основателни съдът е приел доводите на жалбоподателя, че за Изпълнителния директор на ДФЗ, след влизане в сила на определението по адм. дело № 535/2017 г. е налице законово задължение да се произнесе с изричен акт по подадената заявка за плащане, тъй като административното производство е възобновено с искане на НАРМОБ. Съдът е констатирал, че липсват данни, а и не се твърди административният орган да е издал някакъв друг акт, посредством който да остави заявката без движение поради констатирани нередовности в същата или пък да постанови друг акт, с който отново да спре обработката на подадената заявка за плащане, тоест административният орган незаконосъобразно бездейства, без да извърши някое от изрично регламентираните му задължения като одобри, респективно отхвърли заявката или отново спре административното производство. Във връзка с горното, съдът е счел, че не представлява основание за спиране обработката на подадената заявка за плащане, респективно основание за неиздаване на акт, с който да бъде приключено административното производство писмо, с което ответникът е уведомен за образувано досъдебно производство № 13/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура, защото само по себе си съществуването на досъдебно производство във връзка с разследване на ОЛАФ и наличието на данни за извършено престъпление не е въздигнато в основание за спиране на административното производство по подадена заявка за плащане, тоест от данните в писмото не може да бъде направен извод за наличие на връзка, на преюдициалност и това е така, защото в него не се съдържа никаква информация относно извършени нарушения или осъществен конкретен престъпен състав от жалбоподателя във връзка с подадената заявка за плащане, следователно липсва каквото и да било основание административният орган да не се произнася по подадената заявка за плащане. Не на последно място съдът е посочил, че ако изпълнителният директор е считал, че е налице ново или друго основание за спиране обработката на заявлението за плащане подадено от НАРМОБ, е следвало да постанови изричен акт и да му го съобщи, а не да поставя жалбоподателя в ситуация да гадае какво точно се случва – възобновено ли е производството след влизане в сила на определението, постановено по адм. дело № 535/2017 г., спряно ли е производството и на какво основание или просто административният орган, знаейки, че максималният срок, в който следва да се произнесе с изричен акт е изтекъл и не може законосъобразно да спре административното производство, а дължи произнасяне с акт по същество – бездейства. По тези съображения съдът е счел, че следва да отмени мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявка за плащане с идентификационен № 222015280417, депозирана от Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България". Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяния в касационната жалба порок за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. При изключително подробно описана фактическа обстановка както относно срока за подаване на жалбата, така и относно нейната основателност, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е определил и предмета на производството, като се е съобразил с постъпилата жалба от Сдружение "НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ" (НАРМОБ), със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 25, представлявана от С. Караколев – Председател на Управителния съвет. Както се вижда от съдържанието й, жалбата е срещу: мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА да възобнови производството за разглеждане или да се произнесе по същество по заявка за плащане с № 222015280417, въз основа на писмено искане № 02-1500/113 от 06.12.2017 година. Съдът не е бил сезиран с искане по чл. 256 или чл. 257 от АПК в тогавашните им редакции, преди изм. в ДВ, бр. 77 от 18.09.2019 г., в сила от 1.01.2019 г., поради което и не е провел процедура по Глава петнадесета, Раздел ІІ АПК. Безспорен факт е, че Сдружение "НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ" (НАРМОБ) е подало Заявка за междинно плащане – Схема промоционални програми с № 222015280417 от 28.04.2017 година. Безспорен факт е също, че със Заповед № 03-РД/ 1103/02.06.2017 г. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е наредил да бъде спряна обработката на подадената заявка за плащане. Безспорно е, че с определение № 294 от 10.08.2017 г. по адм. дело № 535/2017 г., в производство по реда на Глава десета, Раздел ІV, вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, Административен съд гр. Велико Търново, ІХ състав, на основание чл. 200, ал. 1 вр. с чл. 202 от АПК, е отменил горната заповед за спиране на обработката на заявката за плащане и е върнал делото като преписка на административния орган за продължаване на производството по подадената заявка за плащане с идентификационен № 222015280417. След постановяване на съдебни актове от Върховния административен съд: определение № 11314 от 27.09.2017 г. по адм. дело № 10387/2017 г. на ВАС – Първо отделение и определение № 14707 от 1.12.2017 г. по адм. дело № 12478/2017 г. на ВАС – петчленен състав, определението на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 535/2017 г. е влязло в сила. Административният орган е бил длъжен да изпълни постановеното, а именно – да продължи производството по подадената от Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" Заявка за плащане. Разпоредбата на чл. 55 от АПК предвижда, че производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Тъй като няма никакви данни административният орган да е предприел някакви действия по възобновяването или продължаването на производството (междувпрочем в определението не е бил определен конкретен срок), Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" е изпратило писмо с вх. № 02-1500/113/06.12.2017 г. до Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с искане за изпълнение на влязлото в сила определение на Административен съд – Велико Търново, по което искане няма никаква реакция. Няма спор, че административният орган е бил длъжен да изпълни определението на съда и да продължи производството по подадената заявка за плащане с идентификационен № 222015280417, като издаде акт, който, с какъвто и да е резултат, подлежи на обжалване по съдебен ред. А ако е считал, че има някакви основания за спиране на обработката, то е следвало да издаде друг – нов акт за спиране, но не и да не се произнася по подадената заявка за плащане. Този нов акт за спиране също подлежи на обжалване по съдебен ред съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от АПК. Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд – Велико Търново е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Настоящият състав намира, че даденият в решението срок от 14-дни за произнасяне е твърде кратък и нереалистичен, но в касационната жалба няма оплакване в тази насока и съдът не може да го промени без направено искане. При този изход на делото, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, въпреки че са поискани своевременно. Ответникът има право на разноски, но такива не са поискани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,