Решение № 1805 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15569/2014 г.

Решение № 1805 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15569/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2563/11.11.2014 г., постановено по адм. дело № 3017/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 181400382/7.04.2014 г., издаден от Милена Георгиева на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Йонка Кирова на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 311/13.08.2014 г. на Директор на Д ОДОП - Варна. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение на АС Варна и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Петър Стоянов Николов с ЕТ "Нойма-Петър Николов" гр. Русе, чрез процесуалния си представител адв. Иванова в писмен отговор и становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът правилно е приел, че приложимият процесуален ред за извършване на ревизията е по чл. 119 ДОПК в редакцията му в сила до 1.01.2013 г. /изм. ДВ, бр. 82/2012 г./ предвид разпоредбата на § 35, ал. 1 ПЗР ЗИДДОПК, според която всички образувани и висящи ревизионни производства към 1.01.2013 г. се довършват по досегашния ред. За да приеме, че Ревизионен акт № 181400382/7.04.2014 г., издаден от Милена Георгиева на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Йонка Кирова на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 311/13.08.2014 г. на Директор на Д ОДОП - Варна, е нищожен, съдът е счел, че той е издаден от некомпетентен орган. Безспорно е установено, че оспореният пред АС Варна ревизионен акт е издаден при повторна ревизия, т.е. е втори по ред, след като с Решение № 505/13.09.2013 г. е отменен РА № 181300327/23.05.2013 г., преписката е върната и е образувано ревизионно производство /повторно/ по отношение на Петър Стоянов Николов. Съдът е счел, че по арг. на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, в случая на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия. След като процесното ревизионно производство е образувано с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизията, то представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал. 1 от ПЗРЗИД на ДОПК, обн. в ДВ, бр. 82 от 2012 г., и следва да бъде приключено по досегашния ред. С оглед правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /до изменението му в сила от 1.01.2013 г./, издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е сторено. В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама като е посочено, че компетентността им произтича от разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. По изложените съображения, АС Варна е счел, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган и като такъв следва да бъде прогласен за нищожен. Решението е правилно. По делото няма спор за факти, а единствено по тълкуването и прилагането на процесуалния закон. По-конкретно спорът е свързан с това, кой орган е компетентен да издаде ревизионния акт, като произтича от това, че разпоредбата на чл. 119 от ДОПК, озаглавена "Издаване на ревизионен акт", е претърпяла редакция по време на висящността на процесната ревизия и законодателно са променени органите, които са компетентни да издадат ревизионния акт. До 1.01.2013 г. нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК има редакция, съгласно която след получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния кодекс - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК има друга редакция, според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. За разлика от други закони, при това изменение на ДОПК законодателят е уредил реда за довършване на висящите производства. С нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК е прието, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Тълкуването на тази разпоредба налага извода, че за да бъде довършено едно производство по досегашния ред, в това число и относно органа, компетентен да издаде ревизионния акт, същото следва да е образувано и висящо към деня на влизането в сила на този закон. Изискването на нормата е кумулативно - производство да е едновременно "образувано" и "висящо". Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува със заповедта за възлагане на ревизията. В закона няма легална дефиниция кое производство е висящо, но предвид общите принципи на административния и данъчния процес в общ план под "висящо производство" следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт /в случая ревизионен акт/, към издаването на който е насочено самото производство. Касаторът не оспорва тълкуването на закона, изразено в съдебната практика, според което при отмяна на ревизионния акт от т.н. "решаващ орган" при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и връщане на преписката органът, издал заповедта за възлагане на ревизия, със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона, не започва нова ревизия, а се възобновява висящността на производството по издаване на ревизионен акт. При това положение към датата на издаване на оспорения ревизионен акт е налице "образувано и висящо производство" по смисъла на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК, съгласно първата ЗВР № 1203117 от 10.09.2012 г., поради което актът е следвало да бъде издаден по досегашния ред, т.е. по реда, действащ до 1.01.2013 г. Това означава, че и компетентният за издаването му орган е следвало да бъде определен по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията преди 1.01.2013 г., а не актът да бъде издаван по реда на сега действаща редакция на нормата. Даденото в касационната жалба тълкуване на процесуалния закон от страна на Дирекция "ОДОП" - Варна се явява неправилно, тъй като бе вече посочено, че приложението на нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК изисква кумулативното наличие на "образувано и висящо производство", каквото в случая е налице. Не са основателни и другите направени в касационната жалба оплаквания от касатора за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът следи служебно за действителността на оспорения пред него административен акт и в неговите правомощия е да прогласи нищожността на акта, когато са налице предпоставките за това. В случая е налице празнота в уредбата по ДОПК, поради което е приложима разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК, на основание § 2 ДР ДОПК. При обявяване нищожност на административния акт поради некомпетентност, както е процедирано в процесния случай, съдът не следва да се произнася по съществото на спора. Обратно на твърденията в жалбата, именно с непроизнасянето по съществото на спора от страна на съда, правото и възможността на страната за защита, вкл. и чрез задължителния административен ред за обжалване на действителен административния акт, издаден от компетентен орган, се запазват в най-пълна степен. Предвид специални ред за установяване на данъчни задължения и спецификата на ревизионното производство, което не се инициира от страната, съдът няма задължение да върне преписката за задължително произнасяне и при даване на указания по тълкуване и прилагане на закона. Развитието на ревизионното производство след влизане в сила на съдебния акт, с която е обявена нищожността на РА, е изцяло от компетентност на ревизионните органи. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че прогласявайки оспорения ревизионен акт за нищожен, Административен съд - Варна е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба, предвид направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство и представените в тази връзка списък за разноски и доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., в полза на ответника по касация и в тежест на бюджета на касатора следва да се присъди сума в размер на 1000 лв. за разноски в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,