Решение № 6785 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2014 г.

Решение № 6785 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД чрез пълномощник адвокат Гергана Тодорова Тодорова от САК срещу решение № 466 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 9264/2013 г. на административен съд София град. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу задължителни предписания, изх. № 66 - 02 - 71 - 1/16.07.2013 г. издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София, потвърдени с решение № РО - 677/26.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ София град. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД срещу задължителни предписания, изх. № 66 - 02 - 71 - 1/16.07.2013 г. издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София. С тях се нарежда да се подадат данни по чл. 5, ал. 4 КСО за лицето Христина Христова Бобчева съгласно таблица, като в констативен протокол № 2543 от 29.07.2013 г. е констатирано, че между " РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД и Христина Бобчева са сключени договори, първият от 1.07.2007 г. до 19.06.2012 г. и вторият от 19.06.2013 г. до 25.02.2013 г. с които й е възложено да работи като управител на жилищен център Бургас и управител на офис Бургас № 4. Данните подадени са с код за "Вид осигурен - 10" - за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества. В констативния протокол и решението на директора на ТП на НОИ е прието, че договора за управление не може да бъде приет за трудов договор, а характера на договора за управление независимо от наименованието му няма характер на договор за управление или прокура по смисъла на чл. 21 от Търговския закон. На следващо място е прието, че упълномощаването е с нотариална заверка на подписа и трябва да е вписано заедно с образец от подписа, което в случая не е било изпълнено. С оглед на тези условия невписаните обстоятелства се примат за несъществуващи и лицата които не са вписани в търговския регистър като изпълнители по договор за управление не са осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО с оглед ползването на осигурителни права. В конкретния случай имайки предвид, че с лицето не е бил сключен трудов договор, извършваната от Бобчева трудова дейност е без трудово правоотношение и подлежи на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и кодът който следва да бъде подаден в т. 12"Вид осигурен" от декларация обр. 1"Данни за осигуреното лице е 14". Съдът е разгледал по същество жалбата и при липса на спор по фактите я приел за неоснователна. На първо място е прието, че вписването на договора за управление в търговския регистър е без значение за осигурителните права на изпълнителя по договора, който е изпълнявал възложените му функции на управител. Правата по договора възникват с подписване на договора а не с вписването му което действие спряма трети лица не рефлектира върху в отношенията мужду страните по договора и за осигурителните права на Бобчева. На следващо място съдът е приел, че управителят на клон на търговско дружество не може да бъде осигуряван като изпълнител по договор за управление по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, защото законът в действащата към момента на издаване на предписанието не предвиждал такава хипотеза, аргумент за което е последното изменение на КСО в сила от 1.01.2014 г. При изложените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно като краен резултат. Приложимата уредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО към датата на издаване на предписанията 21.06.2013 г. е редакцията - ДВ бр. 81/2012 г. в сила от 1.09.2012 г. и гласи, че задължително осигурени за общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука, професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества и еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Видно от приложения договор е спорен неговия характер относно това, че се отнася за офис на банка и дали офисът на банка е клон на тази банка. Съгласно тълковен речник "Офис" е стая или друга площ, в която хората работят, това е още и работното място за работещите във фирми. Също така и представителна кантора на фирма, служебна стая кабинет. Към момента на издаване на задължителните предписания редакцията на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО не е предвиждала изрично, че управителите на клон са осигурени по този текст, каквато е последната редакция ДВ бр. 106/2013 г. в сила от 1.01.2014 г. Практиката на ВАС обаче възприема, че управителите на клон по договор за управление се осигуряват по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - решение № 9989/03.07.2013 г. по адм. дело № 5956/2013 г. на ВАС. В настоящият случай обаче се отнася за офис на банка като за понятието клон следва да се имат предвид разпоредбите на специалния закон - Закона за кредитните институции. В чл. 7 от същия се посочва че банката се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго се прилага Търговския закон. Също така в чл. 7, ал. 4 ЗКИ банката може да открива повече от един клон в отделно населено място, включително в населеното място, където е седалището й. Съгласно определението в § 1, т. 22 от ДР на ЗКИ клон означава място на стопанската дейност, което представлява юридически зависима част от дадена институция и което извършва пряко всички или някои от сделките, присъщи за дейността на институциите /Регламент /ЕС/ № 575/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент /ЕС/ № 648/2012 г. В предишната редакция определението гласи "клон" е регистрирано по съответния ред място на дейност, представляващо юридическа необособена част от кредитна институция, чрез която се извършват пряко всички или някои от разрешените дейности на кредитната институция. При липса на друга уредба за клона следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 17 и сл. от ТЗ. Съгласно чл. 17, ал. 2 ТЗ клонът се вписва в търговския регистър въз основа на писмено заявление. Съгласно чл. 17а, ал. 1 клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон се вписва в търговския регистър. В настоящият случай при анализ на цитираната уредба офисите на банка не могат да се приемат за идентични по характеристики с клон на банка поради което договор за управление с което страната приема да работи като управител на конкретен офис на банка не може да се идентифицира по статут с управител на клон на търговско дружество каквато е банката. По делото няма никакви данни за вписване на клонове на банката. От приложеното удостоверение се установява, че РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД е еднолично акционерно дружество с предмет на дейност публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск и други дейности, изброени във вписания предмет на дейност, като не се установява да са вписани клонове на дружеството. На следващо място вписването на договора за управление не е факт с конститутивно значение по отношение на осигурителните права на управителя по договор за управление. Вписването или не на договор за управление има други последици в търговския оборот при отношенията на дружеството с останалите търговци но не и по отношение на осигурителните права на управителя. При изложените съображения жалбата е неоснователна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение