Решение № 11323 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2013 г.
ВАСII отделение09.08.2013 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117/13.02.2013 г. постановено по адм. дело № 560/2012 г., по описа на Административен съд - Монтана. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11323 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Сотир Стефанов Идакиев, против Решение № 117/13.02.2013 г. по адм. дело № 560/2012 г. на Административен съд-Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-СЗР-150/12.10.2012 г. на ВИД началник на РДНСК-Северозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Жилищна сграда", находящ се в ПИ № 1254, кв. 92 по плана на гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана, ул. "Химик" № 10. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна Началникът на РДНСК-Северозападен район оспорва жалбата. Елка Георгиева Идакиева поддържа жалбата. Ответните страни Надка Николова Георгиева, Маргарита Георгиева Петрова и Детелина Георгиева Данчева не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства, вкл. констативни актове по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, верността на които не е оборена и имащи обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в тях вид, характер и начин на изпълнение на строителството, се установява, че процесният строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни обекти и разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед периода на извършване на строежа - 2011 г. са неприложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ и незаконният строеж подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Обжалваното решение, с което оспорването е отхвърлено, е правилно - постановено в съответствие с материалния закон. Като е достигнал до обосновани и съобразени с приложимия материален закон изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,