Решение № 14269 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2018 г.

Решение № 14269 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Вълчева, против решение № 386 от 18.01.2018 г., постановено по адм. дело № 565/2017 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменено негово решение № 10-23-39 от 18.10.2017 г., обективиращо отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление на Л. Вълчева и е върната преписката за ново произнасяне по искането за достъп до търсената информация. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че исканата информация не съществува във вида, в който е заявена, поради което не е налице задължение за административния орган да я състави, за да удовлетвори искането. Кметът на община Стара Загора не е изпълнил задължението си да състави и публикува годишните отчети за 2012 г., 2013 г., 2014 г., , 2015 г. и 2016 г. по реда и при условията на чл. 15, ал. 2, във вр. с чл. 15а, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което не разполага с исканата информация, съответно след като същата не съществува, във вида, в който е поискана, постановеният отказ е законосъобразен. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът - Л. Вълчева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд - Административен съд - Стара Загора (АССЗ) е решение № 10-23-39 от 18.10.2017 г., на кмета на община Стара Загора, с което на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е отказан достъп до търсената със заявление № 10-21-42 от 8.09.2017 г., подадено от Л. Вълчева информация. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил, вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че административното производството е образувано по цитираното заявление за достъп до информация, подадено по електронен път, с което е поискано да бъде предоставен достъп до годишните отчети за организация на достъпа до обществена информация за последните пет години – от 2012 г. до 2016 г. и информация за решенията за предоставяне на достъп или за отказите за 2017 г., които са издадени след законоустановения срок, причините за забавянето, както и мерките, които са предприети в тези случаи. Формата, в която се иска да бъде предоставена информацията е преглед - оригинал или копие; копия, предоставени по електронен път или посочване на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните. С оспореното решение № 10-23-39 от 18.10.2017 г., кметът на община Стара Загора е отказал достъп до исканата информация. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че липсва възможност търсената информация да бъде обективирана върху материален носител, поради което не са налице условията на чл. 2, ал. 3 от ЗДОИ за нейното предоставяне. Посочено е, че исканата информация е обществена такава, доколкото чл. 16, ал. 2 от ЗДОИ вменява задължение на всеки ръководител на административна структура да изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това. Този отчет, обаче е част от годишните доклади по чл. 62, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), съставяни при спазването на специални правила, въведени с акт на Министерския съвет, относно формата и начина на изготвянето им. Ежегодните доклади за състоянието на администрацията и съответно годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно ползване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това, се съставят и попълват в електронни форми в профила на съответната административна структура в интегрираната информационна система на държавната администрация, като е посочен съответния интернет адрес, на който може да бъде осъществен достъп. Така поддържаният формат на търсената от заявителя информация не предоставя възможност достъп до нея да бъде осигурен и по реда и при условията на ЗДОИ. При тези фактически данни, съдът от правна страна е приел, че отказът е незаконосъобразен. Приел, че същият е издаден от задължен субект, съгласно чл. 3 от ЗДОИ, издаден е в изискуемата форма - изричен акт в писмена форма, съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, но същият е постановен в нарушение на материалния закон. Подаденото заявление за достъп до обществена информация, отговаря на изискванията на чл. 24, 25 и 26 от ЗДОИ, като не се спори, че исканата информация е обществена по своя характер. В тази връзка, съдът е направил анализ на изискванията на нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ, въвеждаща задължение за всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт да изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва и данни за направените откази и причините за това, който е част от ежегодните доклади за състоянието на съответните администрации, съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗА. С оглед посоченото съдът е приел, че исканата със заявлението информация е обществена информация, служебна, по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, достъпът до която на основание чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ е свободен, с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, които предпоставки в случая не са налице. Съдът е отхвърлил възражението, че нормативно определения и поддържан формат на търсената информация не предоставя възможност да бъде осигурен искания достъп, тъй като невъзможността информацията да бъде обективирана на материален носител, не съставлява относимо материално правно основание за постановяване на отказа. Посочил е също така, че обстоятелството, че община Стара Загора не е обявила на интернет страниците си, информацията по чл. 15 от ЗДОИ, съгласно изискванията на чл. 15а от ЗДОИ също не е основание за отказ, както и не е основание за отказ обстоятелството, че годишният отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, съдържащ и данни за направените откази и причините за това, се включва в ежегодния доклад по чл. 62, ал. 1 от ЗА, още повече, че гражданите, в това число и жалбоподателката не разполагат с възможност да получат достъп до исканата информация чрез поддържаната от Министерски съвет платформа, чрез която се достъпва интегрираната информационна система на държавната администрация, само от оторизирани служители на администрацията. Съдът е отхвърлил и възражението, че искането за достъп е свързано с анализ на данни, като необосновано. Приел е, че не е установено по отношение исканата информация да е налице обстоятелство, съставляващо основание за отказ от изрично регламентираните в чл. 37 от ЗДОИ, поради което и предвид всички изложени съображения е счел, че оспорения отказ е незаконосъобразен, поради което го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК е върнал преписката на задължения субект за предоставяне на поисканата от заявителката обществена информация. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че исканата информация не е създадена и не съществува във вида, в който е заявена. По същество това е повторение на възражението, релевирано и пред първоинстанционния съд, че за да бъде предоставена информацията следва предварително да бъде обработена и анализирана, каквото задължение не е вменено от ЗДОИ на задължените субекти. В касационната жалба е посочено, че задълженият субект не е изпълнил задължението си за изготвяне на отчетите по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ, за периода от 2012 до 2016 г. включително, което означава, че за да се удовлетвори искането такива отчети следва да бъдат съставени, което не е изискване на ЗДОИ и не е негова цел. Нормативно визираните отчети не следва да бъдат създавани единствено за целите на удовлетворяване на искането за предоставяне на достъп до обществена информация. Възражението следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Върху задължения субект - кмета на община Стара Загора, тежи създаденото с нормата на чл. 15а, ал. 1 от ЗДОИ задължение да публикува на интернет страницата на административната структура, в случая на общината информацията по чл. 15 от ЗДОИ. Съгласно чл. 15а, ал. 2 от ЗДОИ информацията следва да бъде публикувана в секция "Достъп до информация" на интернет страниците по ал. 1, като се обявяват данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт. Съгласно чл. 15а, ал. 4 от ЗДОИ информацията по чл. 15 се публикува, съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва – в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг срок. В случая не е спорно, че задълженият субект не е изпълнил това законово изискване. Посоченото обаче, правилно е прието от съда, че не може да обоснове отказа за достъп до търсената информация. Да се приеме тезата на касатора, означава да се приеме, че като основание за отказ може да послужи собственото му неправомерно бездействие - неизпълнение на вмененото законово задължение за създаване на отчетите по чл. 15, ал. 2 и публикуването им по реда на чл. 15а от ЗДОИ. Основен принцип в правото е забраната субект да се ползва от собственото си неправомерно поведение. Задълженият субект следва да състави отчетите по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ по силата на нормативното задължения, а не защото е поискан достъп до същите, както се сочи в касационната жалба. Освен това, независимо че не са изготвени отчетите по чл. 15, ал. 2 от ЗДОИ, информацията, която същите следва да съдържат се създава и съхранява от общината като задължен субект по ЗДОИ, поради което същата следва да бъде предоставена във вида, в който съществува. Става дума за постъпили заявления за предоставяне на достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, актове на задължения субект - решения за предоставяне или отказ за предоставяне на търсена информация, причините за отказ, които се съдържат в тези актове. Информацията може да бъде предоставена по начините, заявени със заявлението - преглед на оригинали или копия, или чрез предоставяне на копия по електронен път. Не е налице основание за отказ както правилно е приел решаващия съд. Правилно като ирелевантни са отхвърлени от първоинстанционния съд и възраженията относно това, че отчетите по чл. 15, ал. 2 са част от годишните доклади по чл. 62, ал. 1 от ЗА, както и че нормативно определения и поддържан формат на тези доклади не предоставя възможност да бъде осигурен искания достъп, поради невъзможността информацията да бъде обективирана на материален носител. Съдът подробно е обсъдил същите и ги е отхвърлил, като мотивите напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни понастоящем, още повече, че относно тези изводи на съда в касационната жалби липсват възражения. Постановеното решение е обосновано, с оглед доказателствата по делото, както и е съобразено с материалния закон, поради което не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Правилно оспорения отказ за предоставяне на търсената информация е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната за ново произнасяне, с оглед изричните указания на съда по приложението на закона. С оглед изхода на спора не следва да бъде уважена претенцията за присъждане на разноски за производството, предявена от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,