Решение № 9327 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14306/2018 г.

Решение № 9327 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14306/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, срещу решение № 6085/23.10.2018 г. по адм. дело № 5753/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена негова заповед № 3286 з - 2103/23.05.2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Е. Пармаков, жив. в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с обжалваната заповед на главен инспектор Е. Пармаков - началник на сектор "Престъпления, свързани с моторни превозни средства" към отдел "Криминална полиция" при Главна дирекция "Национална полиция"( ГД"НП") - МВР е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. пето; чл. 197, ал. 1, т. 1; чл. 198, ал. 1 и ал. 2 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за неизпълнение разпореждане на пряк ръководител, за това, че на 30.03.2018 г. е преразпределил без съгласуване преписка, разпределена на 28.03.2018 г. от началник отдел "Криминална полиция" при ГДНП на друг служител. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити. Съдът е обсъдил и процедурата по издаване на заповедта, като е приел допуснато съществено административно - производствено нарушение - а именно нарушаване на принципа за безпристрастност при определяне на председател комисията, която да извърши проверката по чл. 205 ЗМВР. Посочено е, че е допуснато и нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на размера на наказанието, като е наложен максималният размер, без да е налице нито едно обстоятелство, което да го обуславя - напротив всички индивидуализиращи деянието обстоятелства са смекчаващи отговорността. Решението е правилно като краен резултат. Съдът не споделя изложените доводи относно пристрастността на председателя на комисията, тъй като единствено от докладната записка, предхождаща заповедта за определяне на комисията, в която е докладвал, че преписката е преразпределена без негово знание и съгласие, не може да се направи категоричен извод за неговата пристрастност. В докладната записка няма искания, свързани с евентуална дисциплинарна отговорност на Пармаков, нито пък се твърдят факти, които да са били спорни в дисциплинарното или съдебното производство. Констатираното нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР от АССГ обаче е доказано и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. При липса на кавито и да е било вредни последици от нарушението, образцово кадрово досие с множество награди и нито едно наказание, необсъдени от дисциплинарно - наказващият орган причини за извършване на деянието - друга служебна заетост на служителя, комуто първоначално е била разпределена преписката, липсват основания за налагане на наказанието "мъмрене" в максималния, предвиден от закона размер. Предвид изложеното заповедта като незаконосъобразна, правилно е отменена. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение от 500 (петстотин) лева за настоящата инстанция не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и следва да му се присъди изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение