Решение № 9857 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2013 г.

Решение № 9857 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на Община гр. Търговище срещу решение № 8/4.03.2013 г., по адм. д. № 176/2012 г. на Административен съд - Търговище, в частта, с която е отменен изричен отказ на кмета на Община гр. Търговище с изх. № ТСУ-94-00-1864/5.09.2012 г. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът Алиева, чрез процесуалният си представител адв. Илиев изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението и се отхвърли жалбата срещу процесния отказ за отмяна на отчуждаването. Върховният административен съд второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания намира, че жалбата е основателна. С решение № 8/4.03.2013 г., в обжалваната му част е отменен по жалба на Алиева като незаконосъобразен изричен отказ на кмета на Община гр. Търговище с изх. № ТСУ-94-00-1864/5.09.2012 г., постановен по молба от 3.09.2012 г. за отмяна на заповед № 3-01-1796/21.08.2007 г., с която на основание чл. 209, ал. 2 ЗУТ е отчуждена част от собствения на жалбоподателката имот за разширяване на улица /о. т. 366-о. т. 367 по ЗРП от 1996 г. на гр. Търговище/. Решаващия правен извод на съда се базира на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ЗОС, която регламентира заплащане освен на присъденото обезщетение и законна лихва върху увеличения размер на обезщетението във връзка с последиците от неизплащане в срок на обезщетението по ал. 6, чл. 29 ЗОС. Прието е за безспорно, че отчуждителната заповед на кмета е влязла в сила на 23.06.2009 г., към който момент влиза в сила съдебното решение, с което е увеличена оценката от 2890 лв. на 9989,62 лв. Обезщетението е изплатено на 18.11.2009 г. в определения от съда размер, но не са изплатени лихвите по ал. 4, чл. 29 ЗОС. Това е мотивирало съда да приеме, че по смисъла на ал. 6, чл. 29 ЗОС не е изплатено обезщетението, тъй като "законната лихва" съставлява неразделна част от размера на обезщетението, тълкувайки нормата на ал. 4 и в случаите на постановен по-висок размер на обезщетението от съда. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. При безспорна установеност по делото за изплатено в 6-месечния срок по ал. 6, чл. 29 ЗОС обезщетение в пълния размер, определен със съдебното решение - в размер на 9989,62 лв., не може да се иска отмяна на отчуждаването, респ. поисканата такава подлежи на отказ, в който смисъл се е произнесъл административния орган, сезиран с молбата на жалбоподателката Алиева от 3.09.2012 г. за отмяна на заповед № 3-01-1796/21.08.2007 г. Нормата на ал. 6 визира, че отмяната се следва единствено, ако в срок "дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота". Установено е по безспорен начин, че ответникът е изплатил изцяло определеното от съда парично обезщетение с превод по сметка на Алиева на 18.11.2009 г. Претенцията на жалбоподателката за лихви върху изплатената суми, чиято дължимост е уредена в ал. 4 на чл. 29 ЗОС е гражданско правна и следва да се реализира по общия исков ред, а не съставлява основание за отмяна на отчуждаването, както неправилно е приел административният съд. Неоснователно е възражението по касационната жалба за неприложимост на реда по чл. 29 ЗОС за отмяна на отчуждаването, тъй като специалната норма на чл. 209 ЗУТ /в приложимата редакция/ изключва прилагането на ЗОС само относно отчуждаването, но не и досежно отмяната му. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и вместо това по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата срещу процесния изричен отказ на кмета на Община Търговище. С оглед своевременно и изрично заявеното от касатора искане за присъждане на разноски и на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответницата дължи разноски в размер на 300 лв. за двете съдебни инстанции, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,